ЕС възнамерява да сформира сили за бързо реагиране до 2025 г.

ЕС обмисля създаването до 2025 г. на общи военни сили в състав до 5000 военнослужещи. Планът е тези сили, използвани при кризи, да действат, без да разчитат на подкрепа от САЩ, отбелязва Ройтерс, съобщавайки за проектодокумента от 28 страници, с който се е запознала агенцията. Силите се предвижда да имат сухопътни, морски и въздушни компоненти, които да могат да бъдат включвани или изваждани от състава на която и да било постоянна сила в зависимост от кризата.

Външните министри и министрите на отбраната на ЕС започнаха вчера обсъждането на плана. Целта е в окончателен вид документът да е готов до март догодина.

Словенското председателство на ЕС каза пред репортери, че реакциите от правителствата са позитивни, но отбеляза традиционните различия между страните членки на ЕС, които са свързани с Русия и с безпокойството от терористични атаки и нестабилност по южния фланг на блока. "Първите впечатления са доста добри. Разбира се имаме нужда от малко фини настройки", каза Матей Тонин, словенският министър на отбраната.

Две десетилетия след като лидерите на ЕС за първи път се съгласиха да сформират общи сили в състав от 50 000 - 60 000 военнослужещи, но не успяха да ги задействат, настоящият проект на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел е най-конкретният опит за създаване на самостоятелни въоръжени сили, които да не разчитат на военна техника от САЩ.

"Трябва ни повече бързина, сила и гъвкавост, за да можем да се заемем с всички възможни военни задачи за управление на кризи", пише в черновата на плана, озаглавен "Стратегически компас". "Трябва да можем да отговаряме на предстоящи заплахи или бързо да реагираме на кризисни ситуации, например мисия за спасяване и евакуация или операция за стабилизиране във враждебна среда", се казва в документа.

Не всички 27 държави членки на ЕС ще трябва да участват в тези сили, въпреки че всяко разполагане ще се одобрява с консенсус, информира БТА.

"Стратегическият компас" е документ, който е най-близък до военна доктрина на ЕС. Той прилича на "Стратегическата концепция" на ръководената от САЩ НАТО, в която са описани целите на алианса. Много важно е, че Борел иска страните членки на ЕС да се ангажират с "осигуряване на свързани активи и необходимите стратегически средства". Това означава развиване на логистика, въздушен транспорт с голям обхват и способности за командване и контрол като тези на САЩ, на които европейските съюзници в НАТО разчитат.

Борел каза пред репортери, че в момента в ЕС се развиват почти 60 съвместни военни проекта, след като днес бяха одобрени още няколко.

САЩ призоваха европейците да инвестират в способни на разполагане войски, а американският президент Джо Байдън каза, че подобни ходове биха били допълващи по отношение на НАТО. ЕС поддържа бойни групи, съставени от 1500 военнослужещи от 2007 г., но те никога не са били използвани въпреки опити да бъдат разположени в Чад и Либия.

Разделянето на бойните групи на по-малки бойни единици би могло да ги направи по-гъвкави и по-лесни за разполагане. "Използването на модули ще ни позволи по-голяма гъвкавост, за да приспособим силите си към естеството на кризата (. . .) Това е от ключово значение, ако искаме да се справим с препятствията, пред които сме се изправяли преди", пише в черновата на стратегическия план.