Еврокомисията към България: Мониторингът отпада, ако изпълните 17 препоръки

В новия доклад Еврокомисията отправи 17 препоръки за евентуално отпадане на мониторинга спрямо България дефинира Еврокомисията при представянето днес на ежегодния си доклад за България по механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Докладът съдържа анализа на ЕК за предприетите от България стъпки през изминалата година и посочва в кои области са необходими допълнителни мерки.

През 2016 г. България постига допълнителен значителен напредък при изпълнението на стратегията за съдебна реформа, отчита докладът. В същото време националната стратегия за борба с корупцията все още е в ранна фаза на изпълнение, е основната забележка в него. "В по-общ план през последните десет години цялостният напредък не беше толкова бърз, колкото се очакваше, и продължават да съществуват редица значителни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени”, се посочва в документа.

„Новото правителство ще трябва да доведе реформата до сигурни необратими резултати. Ето защо в настоящия доклад не може да се заключи, че на този етап показателите са изпълнени в задоволителна степен. Могат обаче да се набележат ограничен брой ключови препоръки, които да очертаят пътя към временното прекратяване на наблюдението по отделни показатели, а след това и към приключването на процеса по МСП”, се казва още в съобщението, разпространено от пресцентъра на ЕК. 

Еврокомисията счита, че целите на МСП могат да се постигнат чрез изпълнението на препоръките, съдържащи се в настоящия доклад. „Темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да ги изпълни необратимо. Ето защо Комисията приканва България да предприеме действия за изпълнение на препоръките, съдържащи се в настоящия доклад. Комисията ще оцени постигнатия напредък към края на 2017 г.”.

От Брюксел посочват следните 17 препоръки, които са необходими, за да се гарантира постигане на целите по МСП и евентуално отпадане на мониторинга:

Съдебна реформа:

• да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС, като преди избора на членовете от парламентарната квота следва да се проведе публично изслушване в Народното събрание и да се даде възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите. 
• да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд. 
• да се подобрят практическото функциониране на ИВСС и последващите действия на Висшия съдебен съвет в отговор на констатациите на Инспектората, особено по отношение на въпроси, свързани с почтеността на магистратите; да се обмисли възможността за отправяне на искане за външна помощ, например от СПСР и/или Съвета на Европа. 
• да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност. 
• да се публикува за обществена консултация доклад, в който подробно се отчита напредъкът по изпълнението на националната стратегия за съдебна реформа и се определят оставащите стъпки, които трябва да бъдат предприети. Да се създаде механизъм за непрекъснато публично отчитане на напредъка през оставащата част от периода за изпълнение на стратегията. 
• да се намери решение на положението с натовареността в най-натоварените съдилища въз основа новите стандарти за натовареност и да се постигне съгласие по пътна карта за реформа на съдебната карта едновременно с развитието на електронното правосъдие. 
• да се изготви пътна карта за изпълнение на препоръките на СПСР във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост. 
• да се изготви пътна карта за изпълнението на препоръките, съдържащи се в изследването, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост. 

Корупция:

• да се приеме нова нормативна уредба относно борбата с корупцията в съответствие с целите, изложени в стратегията за борба с корупцията, и да се осигури прилагането на тази уредба. Да се създаде ефективен орган за борба с корупцията. 
• да се приеме и осъществи реформа на Закона за администрацията с цел укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация. 
• на основата на анализа на приключили дела да се изготви пътна карта за взаимодействие между всички съответни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, като тази карта следва да включва и механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост. 
• да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията. 
• да се осъществява външен контрол върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски. 
• да бъдат въведени основани на риска мерки за противодействие на корупцията по ниските етажи на властта във високорискови сектори в рамките на държавната администрация, като се черпи вдъхновение от постиженията в Министерството на вътрешните работи. Следва да бъдат продължени усилията в Министерството на вътрешните работи. 
• да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по изпълнението националната стратегия за борба с корупцията за оставащата част от периода на изпълнение на стратегията. 

Организирана престъпност:

• да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията. 
• да се приемат необходимите изменения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да се гарантира, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще продължи да работи независимо и ефективно. 

На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка, за да оцени ангажиментите на България в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Комисията е длъжна редовно да докладва за напредъка в тези области. Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. Докладите на Комисията се придружават от работен документ на службите, в който се съдържа подробният анализ на Комисията по отношение на всеки от показателите, предвидени в механизма за сътрудничество и проверка.

През 2012 г., петата година от механизма за сътрудничество и проверка (МСП), Комисията реши да изготви оценка в по-дългосрочен план, за да се получи пълна картина на напредъка. Тази оценка беше публикувана през юли 2012 г. Тя показа значителен напредък в адаптирането на основната законодателна и институционална рамка, но също така и някои важни оставащи пропуски, както и нуждата от ефективно и последователно изпълнение на реформите. Все още съществуваха значителни предизвикателства, които трябваше да бъдат преодолени. В този контекст бе решено преди изготвянето на следващия доклад за оценка да се остави по-дълъг период (18 месеца), за се види как се утвърждават реформите, вече предприети от България, и да се даде време, за да се прецени степента на устойчивост.

Анализът на Комисията се основава на оценка на напредъка, извършена от българските власти, и на информация от държавите членки, международни организации, независими експерти и различни други източници. Комисията осъществи няколко мисии в България, като в докладите се вземат предвид и отговорите на България на изготвените от Комисията подробни въпросници.

Целия доклад можете да видите ТУК.