Напускането може да не ви помогне в борбата с бърнаута

Много хора преследват по-големи заплати и по-впечатляващи титли, убедени, че следващата им роля най-накрая ще ги направи щастливи. Знам, защото самата аз го правих.

Прекарах години на работно място, което на хартия мнозина биха сметнали за бляскава. Но дълбоко в себе си знаех, че работата е токсична. Поемах все повече и повече отговорности, поддържах хаотичен график и се прекланях, за да угодя на взискателния си шеф. Всичко това, защото си мислех, че тези действия са необходими, за да бъда успешна.

След това се прибирах вкъщи и се напрягах повече – преглеждах обяви за работа, променях автобиографията си и подавах кандидатури. Работех денонощно и почивката не беше опция. Всичко това, защото бях убедена, че една нова роля ще промени всичко.

Но моята работа никога не е била истинският проблем. И, вероятно, не е и вашият.

Бърнаутът е в основата на всичко

Истинският проблем? Работите твърде здраво, стресирате се твърде много и почивате твърде малко. Разбира се, че ви е тежко.

Като сертифициран здравен коуч научих, че повечето хора не разбират какво всъщност представлява прегарянето. Те си мислят, че просто са уморени и се нуждаят от добър сън или дълъг уикенд. Но всъщност това е хроничен стрес и изтощение, които не изчезват магически след няколко дни почивка. Вземете например скорошното проучване на Headway, което показва, че 24% от хората се завръщат от празничната почивка с чувството, че изобщо не са си починали.

В ранните етапи прегарянето причинява ниска енергия и постоянна умора. След това се прокрадва мозъчна мъгла. Концентрацията ви спада, ставате разсеяни и мозъкът ви забавя реакциите си. Започвате да работите по-усилено, за да компенсирате недостатъците, но вършите по-малко и натоварването ви се натрупва. Въпреки това се справяте, защото не искате да се провалите, но това само влошава нещата.

А онзи малък глас в главата ви, който ви казва да се откажете? Това е още един ясен знак. Прегарянето поражда цинизъм, който подхранва разочарованието и недоверието към вашия работодател. Когато всичко е ужасно, дори мечтаната ви роля може да започне да ви се струва непоносима.

Но има вероятност тревата да не е по-зелена от другата страна на оградата, ако първо не промените начина си на работа.

Защо напускането на работа няма да оправи всичко

Неотдавнашно проучване на Headway установи, че 24% от хората търсят нова работа или обмислят съвсем различен кариерен път. Но подаването на оставка не винаги е решението, на което се надявате.

Започването на нова роля е голяма промяна в живота и 87% изпитват „тревожност от новата работа“. Искате да впечатлите и се страхувате от провал, затова работите по-усилено от всякога. Казвате си, че ще си починете, след като се докажете. След това тръпката от напускането отшумява и някак си се чувствате също толкова изтощени (ако имате късмет). Чувствайки се по-зле, 30% в крайна сметка съжаляват, че никога не са напускали старата си работа.

Проблемът е в това, че работата никога не е била проблемът. Като човешки същества, ние просто не сме предназначени да жонглираме с толкова много неща наведнъж и никога да не се изключваме. Много от нас се опитват да го правят така или иначе и това е рецепта за прегаряне.

Ако обмисляте да сменяте роли или кариера, опитайте се първо да бъдете по-милостиви към себе си. Дайте си време да се възстановите и може би ще осъзнаете, че работното ви място не е токсично. Вероятно обаче трябва да промените начина си на работа.

Решението не е в увеличаване на усилията

И това не означава да полагате повече усилия. Това, от което наистина се нуждаете, е капацитет и не можете магически да увеличите изчислителната способност на мозъка си, като изисквате повече от себе си. Това само допълнително изтощава капацитета ви.

Всичко това означава да работите по-умно на база това, с което разполагате. Започнете с поставяне на граници и изграждане на по-здравословни работни навици. Излезте от офиса в 17:00 часа, вземете цялата си обедна почивка и спрете да се опитвате да докажете своята стойност чрез преумора.

Да казвате „да“ на всичко и да поемате задачи, които не са ваша отговорност, не помага на никого. Това само хаби енергия и в резултат на това нямате толкова енергия за работата, която наистина трябва да свършите (и има най-голямо въздействие).

Да давате приоритет на себе си и поставянето на граници не означава, че ви е по-малко грижа. Това означава, че разбирате, че не можете да работите добре, освен ако не се чувствате добре.

Изследванията показват, че прегарянето кара хипокампуса да се свива и уврежда невропластичността на мозъка. То буквално намалява умствените ни способности, увреждайки всичко – от паметта до фокуса и контрола на импулсите до изпълнителните функции. Но след като спрете да се преуморявате, би трябвало да почувствате, че мозъкът ви е прочистен, а умствените ви способности би трябвало да се възстановят.

Не оставяйте прегарянето да контролира кариерата ви

Прегарянето има начин да ни убеди, че всичко е ужасно и че само драстични мерки, независимо дали преместване в Бали или смяна на кариерата, ще помогнат. Но това е просто вашата реакция на стрес. След като сте се борили толкова дълго, бягството може изглежда като единствената опция. Но вие сте се борили с грешното нещо.

За да се справите с всичко това е важно да се обърнете към причината и да дадете време на ума си да се възстанови. Само тогава можете да решите с истинска яснота дали кариерната промяна действително ще реши проблемите ви.

………….

Талия-Мария Тоурикис за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев