Как ще се трансформират европейските градове след пандемията

Една тенденция на изселване от големите градове в Европа беше ясно различима почти веднага след обявяването на глобалната пандемия. Мнозина потърсиха повече свободни пространства без многолюдни струпвания или избягаха от високите наеми и претъпкания градски транспорт, след като можеше да работят дистанционно, или просто осъществиха отдавна отлаганата мечта да живеят в по-непосредствена връзка с природата. Сега пред водещите градски урбанисти на Европа стои въпросът как да осъществят трансформация на градовете, така че „бегълците“ отново да бъдат приласкани в обновени и  пригодени градски пространства, пише в обширен анализ Ню Йорк Таймс.

„Градовете трябва да осъществят стратегия по напълно ново свързване с живота“, казва Филип Род, директор на изследователската група LSE Cities  към Лондон Скул оф Икономикс. Той припомня, че обикновено лоялността към градовете в Европа е много по-голяма, отколкото в САЩ, където икономическата миграция е много по-ясна. Докато в Европа дори по време на тежки кризи толкова големи и дълбоки отливи на население, поради по-старите традиции. Въпреки това много европейски градове предприеха промени почти веднага след началото на пандемията.

Милано например построи повече от 30 км нови велоалеи.

Лондон стартира проекта си Streetspace, като въведе временни велоалеи и разшири пешеходните пространства. Подобни стъпки в рамките само на няколко месеца бяха предприети и изпълнени и в Париж и Барселона, въпреки че подобни промени обикновено отнемат години.

Няма точни данни, но едно проучване показва, че близо 700 000 души са напуснали Лондон по време на извънредните мерки. Това са предимно родени в други страни работници. Една част от тях може да са се изселили и заради брекзит. Друго изследване на Arup, компания специализирана в градско устройство и архитектура, посочва, че поне 41% от жителите на Лондон са се изнесли от града в някакъв даден момент, докато в Париж този дял е 20%, а в Мадрид, Берлин и Милано – 10%. Служителите в IT компании масово са напускали Дъблин след въвеждането на отдалечената работа, показват данни на брокерски агенции. „Работата от вкъщи отслабва връзката между високата средна заплата и скъпия наем“, коментира Леон Дуди, който ръководи екипа по градска среда в Arup. По този начин може да се намали големия недостиг на свободни жилища и съответно тяхната висока цена в Дъблин, а в същото време по-слабо развитите икономически райони могат да привлекат нови платежоспособни жители.

В Париж кметът  Ан Идалго още преди пандемията изповядва вярата в „15-минутния град“ – квартали, които да предоставят всичко, което е необходимо на човек на пешеходно разстояние от него, без да се налага слизане до центъра. Тя спешно положи усилия за ограничаване на автомобилния трафик в центъра и за разширяването на зелените площи. Емблематичната улица „рю дьо Риволи“ беше превърната в велосипедна магистрала, улиците покрай училищата бяха забранени за автомобили, за да се подобри чистотата на въздуха, а паркоместата бяха превърнати в допълнително пространства за кафенетата. Сега управата на града обещава, че някои от временните промени ще станат постоянни.

„През 19 век заради епидемия от холера Лондон въвежда канализация. Надявам се и сега да използваме COVID, за да въведем редица подобрения, които в бъдеще да възприемаме за екзистенциална необходимост“, коментира Малком Смит, партньор на Arup.