Коронавирусът ще принуди Европа да вземе решение за Италия

Коронавирусът ще принуди Европа да вземе решение за Италия

Коронавирусът ще принуди Европа да вземе решение за Италия

Докато коронавирусът продължава да бушува из цяла Европа, представителите на ЕС започват да изготвят планове за бъдещето след утихването на заразата, пише Блумбърг.

На фона на продължаващия ръст на смъртните случаи и липсата на яснота относно потенциалната дата, когато ще бъдат отменени ограниченията за бизнеса, които на практика доведоха до блокаж на икономиката на ЕС, прогнозите за щетите от пандемията остават всеки така условни и частични. Едно нещо обаче е сигурно – щетите ще бъдат огромни.

Германия, най-голямата икономика в Европа, очаква икономиката ѝ да се свие с над 5% през 2020 г., докато Европейската комисия изчислява, че за всеки изминал месец на извънредно положение  икономическото производство в ЕС намалява с 3%. Миналата седмицата лидерите на страните от Съюза призоваха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и шефът на ЕК Урсула фон дер Лайен да започнат изготвянето на план за възстановяване, който да включва „безпрецедентни инвестиции“.

Испания настоява за мащабна програма за публични разходи, финансирана с емитирането на общ дълг. Германците обаче са решени да избегнат т.нар „коронаоблигации“ и вместо това насочват дискусията към Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ) –спасителният фонд, който има неизползван кредитен капацитет от 410 милиарда евро. Франция предлага създаването на временен фонд за икономическо възстановяване, също финансиран от издаването на съвместен дълг, като компромисно решение.

Всички тези преговори обаче опират до едно нещо – съдбата на Италия

Третата най-голяма икономика в ЕС имаше най-слабите икономически перспективи и най-крехките публични финанси още преди да бъде ударена от епидемията от COVID-19. Днес страната има най-много смъртни случаи в Европа (макар че Испания се доближава до нейните нива с всеки изминал ден) и най-дълго продължилите карантинни мерки. Индустриалният двигател на Италия – районът около Милано, не работи от повече от три седмици.

Официалните лица в Брюксел, Париж и Берлин може да говорят за възстановяване на европейската икономика, но по-сложният въпрос е какво може да направят за Италия.

Правителството в Рим разчита на финансова подкрепа от  Европейската централна банка (ЕЦБ), като според консервативни оценки, Италия ще има дълг от над 150% от БВП след края на епидемията.За възстановяването на страната ще бъдат нужни милиарди евро, които не могат да бъдат събрани от традиционните източници на финансиране. Това ще бъде истински тест за способността на ЕС да помага на страните в нужда.

Официалните лица и техните политически ръководители са изправени пред тежка главоблъсканица

От една страна, естеството на пандемията е такова, че по един или друг начин всички страни ще бъдат засегнати от нея. На всякъде ще има рецесия, ръст на безработицата, парализа на производството и висок дълг. Това е една от причините европейският отговор на пандемията до момента да бъде толкова решителен. ЕС се отказа от правилата си за дефицита, Германия отпусна мащабен пакет за стимулиране на икономиката, а ЕЦБ представи програма за изкупуване на облигации на стойност 750 млрд. евро.

Въпреки всичко това, много експерти изразяват опасения относно дългосрочната подкрепа, която ЕС и неговите институции са готови да окажат на засегнатите най-тежко страни.

Финансовият министър на Португалия Марио Сентeно акцентира върху тази дилема в поканата си към своите европейски колеги за провеждане на видеоконференция следващия вторник, на която да бъдат дискутирани краткосрочни мерки срещу вируса.

„Начинът, по който Европа ще действа по отношение на финансовите щети, оставени от вируса, ще определи формата и мащаба на възстановяването, а в крайна сметка и сплотеността на Еврозоната“, заяви той.

Планове за възстановяване

Испанският премиер Педро Санчес още миналия месец призова за създаване на „План Маршал“ на Европейския съюз за борба с икономическите последици от пандемията.Той също така изрази подкрепа за „коронаблигациите“, които обаче срещат силна опозицията от страна на т.нар, пестелива четворка - Германия, Холандия, Австрия и Финландия. Те подкрепят използването на Европейският стабилизационен механизъм, на който обаче не са фенове Италия и Испания, които казват, че той носи „стигма“.

Зад този конфликт стои по-голям дебат за неефективността на фискалните правила на Еврозоната.

Други варианти

В опит да бъде преодоляна пропастта между двете групи в конфликта, от Франция предложиха създаването на временен фонд за икономическо възстановяване , който да функционира от 5 до 10 години с конкретната цел да подпомага страните, засегнати най-много от пандемията. Той ще бъде финансиран чрез емитирането на общ дълг, подкрепен от цялата Еврозона, за да се сподели финансовата тежест за възстановяване на икономиката.

Други страни предложиха да се използва дългосрочният бюджет на ЕС като инструмент за директни фискални трансфери от по-богатите страни към по-бедните. Бюджетът обаче предстои да бъде предоговорен тази година.

С таван от около 1% от БВП за седемгодишния си период и фокус върху земеделието и инфраструктурните проекти, бюджетът на ЕС, какъвто е към момента, не е достатъчен за предотвратяване на рецесията.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел застава зад идеята за по-голям специален бюджет за следващите две години, компромисен вариант, който може да срещне повече одобрение от Германия и Холандия.

Германският финансови министър Олаф Шолц вече подготвя германската общественост за идеята заподпомагане на страни като Италия в краткосрочен план с кредитни линии от спасителния фонд на Еврозоната. Тези заеми трябва да дойдат без условията, придружаващи предишните спасителни мерки, каза той вчера пред ARD.

„Тази помощ трябва да дойде незабавно и бързо“, добави Шолц.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ