Лагард намекна, че ЕЦБ може да вземе пример от Федералния резерв за инфлацията

Европейската централна банка може да промени инфлационната си политика в опит да се пребори с икономическите последици от кризата с коронавируса.

От 2003 г. насам централната банка си поставя за цел поддържане на инфлацията на ниво „малко под 2%“, като идеята е че това равнище ще компенсира значителния ръст на потребителските цени. В момента обаче ЕЦБ е по-притеснена от бавното повишение на цените.

„В настоящите условия на ниска инфлация, основните ни притеснения са различни от тези през 2003 г. като това трябва да бъде отразено в нашата целева инфлация“, заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард по време на пресконференция във Франкфурт.

Тя коментира промяната в стратегията на Федералния резерв на САЩ, която в края на август съобщи, че ще позволи на инфлацията в страната да се покачи  „умерено“ над 2-процентовата цел „за известно време“.

„Ако е успешна, тази стратегия може да укрепи капацитета на паричната политика и да стабилизира икономика“, каза Лагард.

В периода 1999-2008 г. годишната инфлация в Еврозоната се задържа на средно ниво от 2,3%. Световната финансова криза обаче промени тази тенденция. След 2008 до 2019 средната годишна инфлация е едва 1,2%, сочат данни на ЕЦБ.

Решението на Федералният резерв за инфлацията на практика означава, че централната банка няма да повиши основните си лихви в скоро време – ход, който има широки последствия за финансовите пазари и за обикновените потребители.

Ниската инфлация е и една от основните причини за безпокойство в редиците на ЕЦБ.

Във видеоконференция с членове на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент в понеделник Лагард предупреди, че предстоящите данни за състоянието на икономиката на Еврозоната могат да сигнализират за още по-голяма дефлация.

Предварителните оценки сочат, че годишната инфлация в ЕС е достигнала ниво от минус 0,2% през август спрямо 0,4% през юли. Това означава, че потребителските цени се свиват за първи път от четири години насам.

Централните банкери следят отблизо дефлацията, тъй като тя може да бъде предвестник на финансова криза. При стабилните икономики обикновено се наблюдава постепенно покачеване на цените, а не спад.

Еврозоната е на път да регистрира 8-процентов спад на брутният вътрешен продукт през 2020 г., сочат прогнози на ЕЦБ.

Здравната криза, предизвикана от пандемията от коронавирус, удари особено тежко региона, като много бизнеси се борят за оцеляването си.

Въпреки значителното възстановяване на икономическата активност през третото тримесечие, съществуват опасения относно представянето на Еврозоната през последните три месеца на годината при потенциално връщане на по-строгите ограничителни мерки срещу разпространението на коронавируса.

„Очакванията са реалният брутен вътрешен продукт на Еврозоната да се възстанови на нивото си от преди пандемията едва в края на 2022 г.“, коментира Лагард в понеделник.

„Силата на възстановяването обаче зависи от развитието на пандемията от COVID-19 и успеха на политиките за нейното ограничаване“, добави тя.