Никой не иска да купува украинска валута. ЕС спешно търси решения

Никой не иска да купува украинска валута. ЕС спешно търси решения

Никой не иска да купува украинска валута. ЕС спешно търси решения

Милиони украински бежанци, които потърсиха спасение от войната в Европа, се сблъскаха със сериозен финансов проблем. Масово, на територията на ЕС те нямат възможност да обменят украинска валута в евро. Според съобщения в медиите ЕС  e обърнал внимание на този проблем в началото на март, но все още няма напредък в неговото решаване. Европейската централна банка предложи варианти за изход от ситуацията, но основният въпрос е кой точно ще покрие гаранцията за рискове.

Почти 4 милиона украинци, избягали от страната след 24 февруари, когато започна руската военна спецоперация, се сблъскаха с проблеми с обмяната на пари: повечето банки не искат да купуват валутата на страна, в която се водят военни действия.

Според Politico въпросът как да се конвертира украинската гривна в евро или други валути на ЕС се обсъжда от лидерите на ЕС от началото на март.

ЕЦБ се опитва да намери кардинално решение и вече изрази готовност да организира схема за обмен на гривна за евро, при условие че ЕС предостави гаранция, покриваща рисковете за банката, става ясно от документ на ЕЦБ, на който се позовава изданието.

Към момента ЕЦБ е представила два варианта за справяне със сегашната ситуация. Първият, който е по-предпочитан за централната банка, предполага европейските държави да ѝ дадат мандат да работи с централните банки на страните от ЕС по конвертирането на гривната. При този вариант ЕС трябва да предостави на ЕЦБ и на централните банки на страните от съюза ресурсите за изпълнение на мандата. На практика това означава, че ЕС ще трябва да предостави обезпечение за обмяна на валутата за покриване на евентуални загуби.

Подобна схема може да бъде разширена и до страни, които не са част от еврозоната, но приемат много украински бежанци. По-специално става дума за Полша, която прие повече от 2,3 милиона украинци, Румъния, където пристигнаха над 600 хиляди души, и Унгария, която прие почти 360 хиляди украинци (по данни на ООН).

Вторият вариант е Националната банка на Украйна да даде мандат на ЕЦБ да действа като неин агент.

Тази схема би позволила да се заобиколи забраната за парично финансиране, доколкото не изключва въможността за  такъв тип споразумение между Националната банка на Украйна и ЕЦБ. Тази опция също така изисква ЕС да действа като гарант чрез своя бюджет за покриване на риска, ако украинската централна банка не е в състояние да спази споразумението поради военните действия на украинска земя.

Този вариант предвижда в споразумението да се заложи курс за обмяна на гривна към евро, максималната сума и продължителност на действие на схемата.

Основният препъни-камък тук е кой трябва да предостави въпросното обезпечение на ЕЦБ, оценявано към момента на 300-400 млн. евро, пише Politico, позовавайки се на служител, запознат с обсъждането на въпроса.

Изданието отбелязва, че при тази ситуация Европейската комисия може да действа като гарант чрез бюджета на ЕС – тази опция се подкрепя както от ЕЦБ, така и от страните от ЕС. Както обяснява и Ройтерс, позовавайки се на представител на ЕС, държавите членки широко подкрепят общоевропейска гаранция, тъй като това би означавало, че рисковете от тази схема ще бъдат разпределени по-равномерно между тях.

В същото време самата ЕК се съпротивлява, като обяснява, че бюджетът на ЕС вече е претоварен, твърдят източници на Politico в ЕК, централната банка и интервюирание от изданието дипломати.

Алтернативата е страните от ЕС да предоставят обезпечение от собствените си бюджети, но тогава процесът ще се проточи със седмици или дори месеци, тъй като бюджетните гаранции изискват одобрението на парламентите на много страни от ЕС.

„Честно казано, ще бъде по-лесно да се използва европейският бюджет, защото е доста трудно да се координират националните бюджети“, казва висш дипломат от ЕС. В същото време той признава, че няма да е лесно да се използва европейският бюджет в този случай, тъй като и сега той вече е обект на „ голямо търсене“.

До голяма степен това търсене, което Европейската комисия вече усеща, е свързано и с украинските бежанци. Германските и полските вътрешни министри Нанси Фезер и Мариуш Камински на 25 март призоваха ЕК да преразгледа разпределението на бежанците по държави, както и да предостави допълнителна финансова помощ. В писмо до заместник-председателя на Европейската комисия Маргаритис Схинас и еврокомисаря по вътрешните работи Илва Йохансон, ръководителите на департаменти на Германия и Полша предложиха да се въведе еднократно плащане от 1000 евро от фондовете на ЕС за всяко лице, прието в дадена страна и да се започне работа по разпределянето на бежанците в други страни - предложение, което ЕК отхвърля засега. "Не работим за никакви квоти или варианти за разпределяне на бежанци", заяви преди два дни в интервю за N-TV еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. 

В допълнение към това и предложените от ЕЦБ варианти за решаване на проблема с конвертирането на гривна в евро, според Ройтерс, правителствата на ЕС в момента обмислят предложение, предвиждащо всеки украински бежанец да може да обменя до 10 000 гривни (311 евро) за валутата на ЕС в рамките на три месеца.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ