След енергийната криза: по-сигурна ли е Европа и къде е България в новата карта?

Енергийната криза ускори промените в европейската енергийна политика и постави нов фокус върху сигурността, независимостта и устойчивостта на енергийните системи. Как се променя енергийната карта на Европа и какво е мястото на България в този процес? По темата разговаряме с Надежда Ганчева, старши анализатор в Програма „Енергетика и климат“ към Центъра за изследване на демокрацията и участник в 17-и Зелен и енергиен форум, организиран от списание „Мениджър“. Събитието ще се проведе на 19 май 2026 г. в Интер Експо Център. Регистрирайте се безплатно за 17-и Зелен и енергиен форум тук.

Има ли страната ни ясна дългосрочна енергийна стратегия?

България е на път да се превърне в енергиен хъб на Балканите – амбиция, която намира приемственост между старата и новата власт. Това е напълно постижимо, предвид потенциала за възобновяема енергия и стратегическото географско положение на България. Остава под въпросът как ще бъде реализирана тази амбиция, отвъд формалните стратегии и планове. Не по-малко важно е енергийната стратегия да включва и цели и механизми за насърчаване на местните иновации, STEM образование, дигитализация и индустриална политика, за да отговори на пълния набор от взаимно свързани предизвикателства пред енергийната трансформация. 

След енергийната криза Европа стана ли по-сигурна – и къде е мястото на България в тази нова карта?

Енергийните кризи от последните години разкриха сериозни уязвимости в европейската енергийна система, но и ускориха дългоочаквани структурни реформи. Данните от Индекса за енергийна и климатична сигурност, разработен от Центъра за изследване на демокрацията, ясно показват, че държавите, инвестирали в нисковъглеродни технологии (възобновяеми източници и ядрена енергия), са били по-слабо засегнати от енергийни кризи и пазарни сътресения.

ЕС вече прилага амбициозна рамка и финансови инструменти, обвързващи сигурността на доставките, индустриалната конкурентоспособност и декарбонизацията. За да затвърди енергийна си независимост, България трябва да концентрира инвестиции най-вече в модернизация и дигитализация на мрежите, развитие на вятърната енергия, внедряване на допълнителни системи за съхранение и увеличаване на трансграничните междусистемни връзки.  

Кое тежи повече на икономиката – цената на енергията или честите промени на пазара?

И двата проблема са тясно свързани и имат почти незабавно негативно влияние върху конкурентоспособността на българския и европейския бизнес. Реакцията на правителствата през последните години, под формата на компенсации и субсидии, в повечето случаи облекчава моментните сътресения, но не разрешава дългосрочните структурни причини за кризата. Вместо към краткосрочни мерки, инвестициите трябва да бъдат насочени към постигане на по-голяма енергийна независимост, и то не само чрез увеличаване на местното производство на електроенергия.

Също толкова важно е намаляването на потреблението във всички икономически отрасли чрез мерки за енергийна ефективност, които в България остават трайно на заден план. Само комбинацията от чисто производство и по-ниско потребление може да осигури дългосрочна устойчивост на икономиката срещу бъдещи ценови и пазарни сътресения. 

******************

ГЕНЕРАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Електрохолд; Aurubis

ОСНОВЕН ПАРТНЬОР: Evklips Energy

С ПОДКРЕПАТА НА: Photomate

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Българска стопанска камара; Конфиндустрия България; Българска ветроенергийна асоциация; Асоциация на Специалистите по Управление на Околната Среда; Институт за енергиен мениджмънт; Център за изследване на демокрацията; Френско-българска търговска и индустриална камара.

МЕДИЕН ПАРТНЬОР: Българска национална телевизия