8-и банково-финансов форум: Лични финанси - инвестиции, доходност и има ли „живот извън банките“?

Има ли промяна в последните години в начина, по който българите разбират управлението на своите спестявания и финансовото планиране? Има ли разлика между поколенията? Тези въпроси постави модераторът Иван Нончев, главен редактор „Мениджър News“ в началото на панела по дискусионния панел „Лични финанси - инвестиции, доходност и има ли „живот извън банките“?“, част от 8-и банково-финансов форум, организиран от списание „Мениджър“.

„Стъпките са доста бавни и статистиката за депозитите в банките показва точно това. Българите все още продължават да инвестират основно в депозити и в имоти“, заяви Наталия Тодорова, инвестиционен директор, Morningside Hill Capital Management.

„Статистиката също сочи това. Едва около 8 до 10% от нашите спестявания са насочени към финансови инструменти. Това е под средното за Европа“, добави тя.

Тодорова отбеляза, че в годините се наблюдава демократизация на финансовите услуги и в момента с един клик можем да си купим финансови инструменти от цял свят.

„Това от една страна е много положително, защото създава предпоставки за повече участници и непрофесионални инвеститори на пазара. В същото време обаче създава и илюзорно усещане, че това е игра. Като се „наиграем“, започваме да обясняваме, че това не е за нас, финансовите пазари не работят, този тип инвестиции не дават резултати“, каза тя.

Наталия Тодорова / Снимка: Христо Христов

По думите ѝ по-младите инвеститори имат по-дълъг хоризонт пред себе си и е нормално да се насочат към по-високорискови инструменти.

„Това, което трябва да сме наясно е, че новите поколения са производно на това, което имаме като навици в обществото. Не можем да очакваме нещо драматично по-различно при тези на 20-25 години. В същото време те придобиват нови умения, най-вече насочени към технологичната им подготовка  – дигиталните продукти и услуги за тях са нещо естествено в живота“, коментира Тодорова.

Тя обаче отбеляза, че според нейните наблюдения това не отива в посока повече финансови инвестиции.

„Тревожна е статистиката, че все по-голям е делът на младите хора, които ползват бързи потребителски кредити. Европейска и световна тенденция е развитието на т. нар. услугата „Buy now, pay later”, която при младите хора с липсата на навици за дългосрочно планиране и усещане за мениджмънт на бюджета бих го превела като „Взимам сега, после ще му мисля“, коментира Тодорова.

На въпрос имат ли в България финансовите консултанти достатъчно материал с който да работят или хората късно се срещат да потърсят съвет, Преслав Китипов, член на Управителния съвет на "Институт на дипломираните финансови консултанти" и лицензиран оценител на търговски предприятия и вземания, отговори, че темата за финансовата грамотност е изключително належаща.

„Когато говорим за инвестиции, не говорим за състезание по доходност, както много от хората го разбират – искам да спечеля веднага. Финансовата грамотност и финансовата консултация изисква подредба и структура. Много от хората, които идват да се консултират, идват да потвърдя  грешките които са направили, а не да се консултират преди това“, коментира той.

„Много хора казват, ще взема кредит от банката и ще инвестирам. Ако обаче вашият потребителски кредит е 7%, каква доходност трябва да получите, за да излезете на плюс. Базовата финансова грамотност сякаш липсва“, добави Китипов.

Преслав Китипов / Снимка: Христо Христов

Попитан защо финансовите пазари изглеждат плашещи за много хора, инвеститорът Любомиер Леков заяви, че пазарите винаги са плашещи.

„Много добре си спомням когато през 2013 г. всички говореха, че пазара е много скъп и е много лош момент за инвестиране. 12 години по-късно пазарът е нараснал с 300-400%. Истината е, че винаги, когато трябва да се вземе решение да инвестираш, е изключително трудно. Това е голям праг, който човек трябва да преодолее“, обясни той.

Според него крипто обществото е изградило нова генерация от хора с изключителна толерантност към риска. „От този пазар с висока волатилност голяма част от тях преминаха към акции и се справят доста добре, защото този пазар е доста по-лек“, обясни той.

По думите му много българи от чужбина търсят съвет как да инвестират в България.

„Заради това моето виждане е, че информацията в момента е изключително много и тя позволява по-лесно да се преодолеят страховете“, добави Леков, като подчерта, че човек трябва да отдели парите за инвестиции от тези, с които живее.

На въпрос кога е твърде рано да започнем да говорим с децата за пари, Наталия Тодорова отговори, че според нея няма долна граница.

„Сред родителите често виждам, че темата за парите се демонизира – тя е лоша и ще направи децата меркантилни. Въпросът за пари не е въпрос за пари, а за навици, лични финанси, бюджет и начина, по който планираме своето бъдеще. Не мисля, че има долна граница“, каза тя.

Попитан дали българските сме консервативни по отношение на управлението на личните финанси или просто нямаме нужните познания, Преслав Китипов каза, че българинът в действителност е традиционалист и предпочита да види и пипне това, в което инвестира.

„Всички тези финансови инструменти, които са на една ръка разстояние, са в известна степен плашещи. За съжаление, много хора ги оприличават с хазарта, което няма нищо общо“, коментира той.

„Като минем през този консерватизъм и темата „Има ли живот извън банките?“, бих казал, че няма такъв. Не защото не се развиват технологично нещата, а инвестирайки в една копания, тя вероятно също се финансира и чрез банков кредит, освен чрез собствени средства. Като се върнем обратно към консерватизма и как да бъдем достатъчно финансово грамотни, за да разбере, че освен чрез своя труд, откъдето да черпим нашите плодове и блага, трябва да направим и една стъпка повече чрез инвестиция, която може да не бъде единствено в недвижими имоти“, добави Китипов.

Попитан на кой исторически период прилича настоящата ситуация на пазарите, Любомир Леков отговори, че вижда прилики с дотком балона от 1999 г.

По думите му обаче има още около 2 години, в рамките на които пазарът ще продължи да се надува пазара. „Всички казват, че пазарът е като през 1999 г. Щом има такава сигурност и консенсус ще стане нещо друго“, добави той.

Любомир Леков / Снимка: Христо Христов

Според обаче разликата между този период и настоящата ситуация е в това, че днес мащабите са много по-големи.

„Някои казват, че това е най-голямата революция – дори по-голяма от индустриалната. И то не заради това, че всички ще ползваме AI, а заради това, че всеки следващ инструмент изисква все повече мощност. Компаниите от типа Nvidia няма да могат да смогнат“, каза той.

След спукването на дотком балона обаче интернет в крайна сметка промени света, което е знак, че балоните не винаги са толкова лоши.

**************

Генерални партньори: ОББ, MFG

Основни партньори: UniCredit Bulbank, Fibank

С подкрепата на: Банка ДСК, Peugeot, Monkeyshoulder, MetLife; ServiceCentrix; PayNovus; Konstruktive;

Институционални партньори: Българска стопанска камара, Германо-българска индустриално-търговска камара, BESCO, Френско-българска търговска и индустриална камара, Конфиндустрия България, Българска финтех асоциация, ИАНМСП;

Медийни партньори: Българска национална телевизия, bTV Media Group, Dir.bg, Zone4tech