8-и банково-финансов форум: Дигитална трансформация и иновации в банковия сектор

Еврото вече съществува от 25 години, като в първите 3 години бе безналична и дигитална форма. Така че в някаква степен ние се запознахме с дигиталното евро още през далечната 1999 г., когато започнаха разплащанията безналично в евро. Това заяви Борис Петров, икономист и финансист, който говори по темата „Дигиталното евро - наследник на банкнотите и монетите, заплаха или възможност?“, част от 8-и банково-финансов форум, организиран от списание „Мениджър“.

„Така че еврото върви по пътя на конкуренцията с останалите валути, включително американския долар и тези на държавите от БРИКС, които напоследък са изключително чувствителни по темата стратегическа автономия и опитват да конкурират двете основни резервни валути, каквито са еврото и доларът“, добави той.

Петров отбеляза, че тази цялостна инициатива първоначално възниква под агидата на Банка за международни разплащания в Базел, която координира общ проект между централните банките.

„В рамките на този проект отделните групи държави да реализират малко по-различни визии за техните проекти“, каза Петров.

Борис Петров / Снимка: Христо Христов

Бисер Манолов, председател на борда на директорите, PayNovus, заяви, че по отношение на технологичното обновление на нашия финансов сектор не може да се случи нищо по-хубаво от въвеждането на дигиталното евро.

„Имам някакво усещане, че много малко участници на финансовия сектор си дават сметка, че в момента тече процес на глобална трансформация на инфраструктурата на финансовия сектор. Нещата се движат с такава скорост, че ме плащат“, каза той.

Манлов заяви, че в края на този месец ще разберем кога ще бъде имплементирано дигиталното евро, когато ще бъде публикувана пътната карта за целия проект.

„В Европа нямаме общоевропейска картова система, ползваме двете американски такива. Когато говорим за дигиталното евро в България се прави една основна грешка, от която тръгват много спекулации. Първо трябва да се направи разделение, че дигитално евро има две краченца – дигиталното евро на едро и дигиталното евро на дребно. Първото представлява взаимоотношенията между централната банка и търговските банки. В този механизъм има ситуации на стимулиране и такива на санкциониране. Абсолютно отделно е дигиталното евро на дребно – то е за крайни потребители“, каза той.

По думите му най-големите бенефициенти на дигиталното евро са крайните потребители и търговците.

„Това не е проект, който е иницииран от Европейската централна банка, а от реалния бизнес. За първи път виждаме толкова адекватна реакция на надзорните органи в рамките на Европа“, подчерта Манолов.

„Какво означава да нямаме общоевропейска картова система. Когато един потребител в магазина плаща със своята карта, търговецът си получава парите след 2-3 работни дни. Някой задава ли си въпроса какво става в рамките на 2-3 дни? Как крайния търговец си управлява кешовите наличности с тази дупка във времето. При въвеждането на дигиталното евро няма да я има тази дупка“, обясни той.

Манолов отбеляза още, че в момента в Европа има 22 проекта, който са по отношение на стейбълкойни, вързани с еврото. „Те предхождат дигиталното евро и представляват естествен отговор на процесите, които стават в щатите“, добави той.

Бисер Манолов, председател на борда на директорите, PayNovus / Снимка: Христо Христов

На въпрос дали изграждането на инфраструктурата за дигиталното евро е първата стъпка за изграждане на независима европейска картова система, Борис Петров заяви, че на този етап това е идеен проект, който се управлява ЕЦБ.

„Той е замислен така, че да се елиминира наличието на посредници в процеса на плащания. Картовете оператори са едни посредници между банките, които емитират картите. Те обработват плащанията, а финалният сетълмент на плащанията остава в централната банка. Този процес се опростява и елиминира с дигиталното евро, когато то е емитирано от централната банка“, коментира Петров.

„Всички тези такси и комисионни в този процес, които не виждаме, но се плащат от търговците, ще намалея съществено или ще изчезнат, като това е голяма икономия от трансакционни разходи“, добави той.

По думите му второто нещо, на което трябва да се обърне внимание е удобството.

„Въвеждането на еврото е свързано с трансакционни разходи, застраховки, транспорт и охрана. Процесът за поддържането на това обръщение е скъп. Тези разходи също ще се елиминират“, каза още Петров.

Спред него обаче най-важното предимство е възможността плащанията да бъдат анонимни.

Бисер Манолов отбеляза, че глобалната финансова система от нов тип ще бъде изградена върху блокчейн.

„Там има две вариации – дали ще бъде публичен, или от разрешителен (централизиран) тип. Вече не е модерно банките да ни убеждават колко са консервативни, защото от ЕЦБ разбраха, че това трябва да е съвместен проект между публичните блокчейн мрежи и такава, каквато ще бъде имплементирана от Европейската централна банка“, обясни той.

Той цитира прочуване между ЕЦБ и Централната банка на Нидерландия, според което 65% от хората, които живеят в еврозоната, казват, че ако не им се гарантира анонимността дигиталното евро ще се провали като проект.

„В момента на сайта на ЕЦБ пише, че е технически невъзможно да бъде проследен потребителят на дигиталното евро“, отбеляза Манолов.

По думите му през  последните 3 години три пъти се е увеличил броя на компаниите, които не приемат кеш. „В същото време надзорните органи бяха принудени да приемат наредби, които да принудят частните компании да приемат кеш.. Дигиталното евро не е задължително и кешът ще остане“, каза коментира.

На въпрос ще има ли лимит, Борис Петров подчерта, че лимитът е важен заради това, че разплащанията с дигитално евро ще бъдат разплащания с централни пари.

„Притежавайки дигитално евро вие на практика имате една сметка в баланса на ЕЦБ и Евросистемата. Вие ще закупувате тези дигитални пари със средствата от вашата банкова сметка. Оттук банковият сектор има практическо изискване да има определен лимит, особено в периоди на финансов стрес, защото тогава всички искат да имат достъп до централни пари“, обясни той.

Борис Манолов подчерта, че лимитът ще бъде в размер на 3500 евро.

Той отбеляза, че има два вида приложения, като единият ще бъде унифициран и общоевропейски, който ще бъде достъпен за всички с еврови сметки.

„Мога да отида при доставчик и да си открия портфейл за дигитално евро. Няма я тази репресия, която понякога се получава при кандидатстването в банка“, обясни той.

Борис Петров смята, че най-реалистичната дата за въвеждане на дигиталното евро е през 2027 г., тъй като все още продължават дебатите относно дизайна на този проект и не е реалистично това да се случи през 2026 г.

Според Бисер Манлов дигиталното евро ще изстреля еврото на първо място в глобален план като световна резервна валута.

„В момента се пишат регулациите за използването на дигиталното евро в рамките на Европа, които не са членки на еврозоната. Единствения конкурент на дигиталното евро е китайският юан, но той има много рестрикции. В рамките на година и половина мисля, че дигиталното евро ще бъде активно“, коментира той.

След това панелът продължи с разговор по темата „Банкиране 2.0: Как изкуственият интелект и облачните технологии променят правилата на играта?“.

„До последните 1-2 години традиционно приемахме понятието изкуствен интелект като модели и инструменти, които ни помагаха да предвиждаме клиентското поведение, рискови модели, модели за продажби – специализирани функции, които да ни дадат някакъв резултат, който бихме искали да използваме. Това, което напоследък се случва в сферата на генеративния изкуствен интелект е, че се наблюдава една промяна на фокуса от традиционните модели към цялостни автономни системи, които започват самите те да взимат решени на база на основи параметри, които задаваме. Това е един огромен иноватор в сферата“, заяви Владимир Икономов, главен директор "Дигитално развитие“ и член на УС, Fibank.

По думите му банките се възползват от това под формата на асистенти, които помагат на клиентите.

„От миналата година имаме такъв в ограничена група. Ако за всеки един потребител използването на един асистент е доста лесно, имайте предвид, че за една банка постигането на 100-процентов резултат, с който сме спокойни, отнема доста време. Резултатите обаче са налице. Помагаме на клиентите и автоматизираме вътрешните процеси“, добави той.

Владимир Икономов / Снимка: Христо Христов

На въпрос как генеративния изкуствен интелект променя облага и обратното, д-р инж. Даниел Джолев, директор "Дигитални и информационни технологии (CIO)", Уникредит Булбанк, заяви, че облакът и AI са свързани.

„Облакът е нещо, което отключва потенциала на изкуствения интелект. Банките винаги сме правили баланс между сигурност и бързо действие. По тази причина имаме собствени центрове за данни с голяма мощ. Истината обаче е, че най-последното поколение AI – генеративният изкуствен интелект, изисква много повече като мощност от което и да е конвенционално решение Облакът дава възможност без голяма предварителна инвестиция да направиш прототип, да излезеш на пазара и да го скалираш, ако има интерес. Облакът в голяма степен основата, за да можеш да градиш такива решения“, каза той.

Попитан дали се променя начина, по който клиентите използват новите финансови приложения, Икономов заяви, че клиентите, които желаят да ползват дигитални услуги, очакват действията да се случват незабавно.

„Без значение дали става въпрос за издаване на кредитна карта, потребителски кредити или инвестиция във финансов инструмент, те очакват незабавност. Същото очакват и при връзката с наш като институции, Никой не иска да чака на опашка. Тази технология, която се развива толкова динамично в момента, позволява да имаме 24-часова услуга към клиентите, която е през цялата година и е с високо качество“, коментира той.

 Д-р инж. Даниел Джолев отбеляза, че разширяването на дигиталните си услуги всяка банка има възможност да изкара много повече допирателни точки между клиентите и банката.

„Всички тези дигитални асистенти и всички стотици функционалности в приложенията за мобилно банкиране – всички тези точки на взаимодействие, бидейки дигитални, дават възможност за събиране на много повече информация. Целият отпечатък на пътя на клиента и неговите действия могат да бъдат проследени и да бъдат предмет на анализ. Възползваме се от това и опитваме да подобрим местата, където нашите клиенти срещат трудности“, каза той.

д-р инж. Даниел Джолев / Снимка: Христо Христов

След това модераторът на панела Иван Нончев, главен редактор на „Мениджър News“ обърна внимание на киберсигурността и попита как се постига баланс между бързината и удобството от една страна и сигурност от друга.

„Със сигурност това е предизвикателство. Традиционните информационни системи се създаваха по спецификации, които имат много ясен ход от събития, които могат или не могат да се случат. Сега всички ползват приложения за генеративен интелект под една или друга форма. Истината е, че това , което ползвате на телефона или компютъра си за 20-30 долара на месец е коренно различно от това, което следва да ви бъде представено като услуга от банка, застраховател или подобна институция“, заяви Икономов.

Той подчерта, че традиционно в тези технологии има голямо ниво на несигурност при крайния резултат, давайки за пример т.нар. халюцинации на AI.

„Изходът от една задача не винаги е на 100% този, който очакваме. За да се обезпечи това от страната от банката, трябва всички данни, които влизат и излизат към и от този модел, да бъдат обезпечени в една среда – най-често това е в облака. Второ, за да  работи ефективно един AI агент има нужда не само от знания, но и от инструменти. Тези инструменти са традиционните информационни системи – търсачка в интернет, връзка към база или документ. Всички тези точки биват извикани не от традиционната система, а от самия модел. Затова в момента се създават т.нар. слоеве, които да гарантират 100-процентов резултат, отговарящ на очакването“, обясни Икономов.

Д-р инж. Джолев заяви, че сигурността до голяма степен е функция на доброто тестване, а то е голямо предизвикателство при решенията, базирани на AI, тъй като има голяма доза непредвидимост.

„Това не е традиционен алгоритъм. Имаме вход, изход и тежести на модела, които могат да генерират най-различно съдържание. Опитът да го ограничим на база на най-различен вход е доста сериозно упражнение, което може да доведе и до репутационен риск. Тестването на подобни решения не е лесна задача.  Обикновено на помощ идват други модели, които тестват тези модели. Самият AI бива подкрепя от AI, за да можем да пресъздадем цялата вариация от входове и да видим каква ще бъде вариацията от изходи“, добави той.

На въпрос как ще изглеждат банките и банковите приложения след 5-10 години, Икономов заяви, че има няколко варианта.

„След 5 години една банка днес има няколко изхода. Най-хубавият е тя да се адаптира към промяната и да разцъфне като мултиканална платформа за всякакви услуги – банкови и не банкови. По-лошият сценарии има два изхода – по-малко лош и фатален. Ако банката не успее да се адаптира, тя трябва да се специализира в някаква ниша и да стане банка, която обслужва този тип големи търговци. Най-лошият вариант е да се превърне в счетоводна книга, в която просто влизат и излизат едни пари и всичко се случва в платформи, които са се закачили около нея“, каза той.

Според  д-р инж. Джолев в бъдеще клиентите ще търсят все по-персонализирани услуги – дори повече от това, с което сме свикнали в момента.

„Банката си я представям като едно място, което ще бъде още по-автоматизирано, автономно и независимо. Смятам, че това място ще се отърве от бумащината, историческите процеси и системи, а на тяхно място ще дойдат едни по съвременни технологии. Хората ще могат да бъдат много по-фокусирани върху клиента и неговите преживявания“, каза той.

По думите му обаче банката ще запази и своя човешки образ и ще продължи да бъде място, където може да се срещне професионалист, който да помогне на човек и да даде съвет за важна сделка.

След това Михаела Темелкова, управляващ директор Пазар „Ежедневно банкиране“, "Банка ДСК", даде презентация на тема „Мобилно банкиране ТУК И СЕГА: in-house иновация с фокус върху клиента“.

„В банката имаме мисия – да направим ежедневно банкиране, което клиентите обичат. Искаме клиентите не просто да влизат в банката, защото е на всеки ъгъл, а защото наистина харесват това, което правим“, заяви тя.

„Ние сме най-голямата ритейл банка на пазара. Имаме 5 хил. служители, които обслужват над 2,5 млн. клиенти. Имаме близо 300 офиса и близо 1000 банкомати в малки и големи места. Ние сме най-използваната банка като цяло и сме с най-висок индикатор в категория първи избор на клиентите“, добави тя.

Темелкова сподели, че преди няколко години в банката са формулирали ситуацията с израза „From Boon to Bane“, което означава, че благословията на банката е била напът да се превърне в проклятие. „Имаме огромна клиентска база, но голяма част не беше в активна възраст. Имаме много лоялни клиенти, но те бяха тихо недоволни. Имаме голяма мрежа от клонове и банкомати, но дигиталните ни продажби бяха на дъното. Почти цялото ни ИТ развитие ставаше през външни вендори“.

„Така ние взехме решение да правим разработката вътрешно, а не да разчитаме на вендори. Взехме това решение, за да останем гъвкави и да сме сигурни, че доставяме със своето собствено темпо. Втората причината, поради която решехме да го правим сами, е за да развием някакво чувство за предприемачески дух. Третата причина беше, за да можем да говорим с клиентите. На всяка крачка питаме клиентите как да процедираме“, коментира тя.

Михаела Темелкова / Снимка: Христо Христов

Тя заяви, че от банката използват методология, наречена Continuous Product Discovery.

„Оценяваме всеки продукт, който произвеждаме по 4 различни критерия. Първият е каква стойност има за клиента и дали той ще го използва. Вторият критерии е дали е полезен за банката – дали носи приходи, дали отговаря не регулациите. Третият критерии е дали ще е лесен за ползване от клиентите и дали ще го намерят бързо. Четвъртият е дали продуктът ще бъде разработен бързо“, обясни Темелкова.

„Резултатът от всичко това е новото ни приложение DKS Mobile, което започнахме да разработваме в края на 2022 г.  През 2024 г. пуснахме приложението контролирано в офисите само за нови клиенти. През 2025 г. го отключихме в магазините за приложения за настоящи и нови клиенти“, доабви тя.

По думите ѝ за няколко месеца, откакто приложението е на пазара, то е било изтеглено над 700 хил. пъти и има над 380 хил. клиента..

„Тези цифри и показатели ще стават още по-добри, защото откакто сме на пазара се развиваме с темпо, което е рядко срещна – всеки месец ставаме все по-добри с това, което правим. Стремим се към минимален брой кликове. Онбордингът, с който клиентът открива сметка или план за ежедневно банкиране, при нас е 5 минути и има точно 33 клика. Над 70% от минават през този процес, а не стандартният процес, който е на хартия“, каза тя.

„Процесът ни за кредитиране също е нещо, с което се гордеем. Той е между 2 и 5 минути от натискането на бутона до усвояването на кредита по сметките“.

**************

Генерални партньори: ОББ, MFG

Основни партньори: UniCredit Bulbank, Fibank

С подкрепата на: Банка ДСК, Peugeot, Monkeyshoulder, MetLife; ServiceCentrix; PayNovus; Konstruktive;

Институционални партньори: Българска стопанска камара, Германо-българска индустриално-търговска камара, BESCO, Френско-българска търговска и индустриална камара, Конфиндустрия България, Българска финтех асоциация, ИАНМСП;

Медийни партньори: Българска национална телевизия, bTV Media Group, Dir.bg, Zone4tech