8-ия банково-финансов форум: Световната банка за перспективите пред икономиката ни

Ако не се предприемат структурни реформи, растежът на България ще се забави до 1.24% до 2050 година. България трябва да предприеме мерки, за да подобри показателите си за производителност, човешки капитал и инвестиции до добрите примери от региона. Това показват данните на Световната банка, които Десислава Николова, старши икономист във финансовата организация, представи по време на 8-ия банково-финансов форум, който списание „Мениджър“ организира.

Според данните на Световната банка глобалният растеж и търговия са по-устойчиви тази година, отколкото беше прогнозирано по-рано.

Прогнозата за глобален растеж за 2025 г. се повиши до 2,5% през септември от 2,2% през май. Най-важният фактор зад положителните изненади обаче остава представянето на  американската икономика. Краткосрочното въздействие на търговските спорове може да е по-ограничено, отколкото се очакваше, допълват от Световната банка.

Скромно възстановяване в еврозоната (1,2%); продължаваща слабост на германската икономика.

Преобладават негативните рискове: политическа несигурност, нарастващ държавен дълг, нарастващ протекционизъм и подновен инфлационен натиск.

Търговията остава устойчива

Регионът на Европа и Централна Азия показва стабилен растеж, движен от потребление и инвестиции. Регионалният БВП ще нарасне с 2,4% през 2025 г. в сравнение с 3,7% през 2024 г. поради по-слабия прогнозен растеж за Русия.

Ако се изключи Русия (около 40% от производството на региона), растежът на региона вероятно ще остане почти непроменен - ​​около 3,3% тази и следващата година, преди да се ускори до 3,7% през 2027.

Частното потребление остава основен двигател на растеж. Въпреки това темпът му се забавя заради по-слабото нарастване на заплати и работни места. Силният растеж на кредитирането - особено в Централна Азия, Южен Кавказ, Западните Балкани и Турция - подкрепя потреблението.

В много страни инвестициите също подпомагат растежа, като към тях се добавят капиталовите разходи за инфраструктура и разходите за отбрана, както и от увеличеният приток на преки чуждестранни инвестиции.

Потреблението тегли растежа 

Износът, за съжаление, се възстановява бавно, както показват данните на Световната банка. За разлика от услугите, слабостта в експортно-зависимото производство в Европа и Централна Азия се запазва. Според доклада:

- Износът на стоки се възстановява бавно в много страни, обременен от по-голямата несигурност около търговските политики, бавното възстановяване в еврозоната (най-големият търговски партньор на Европа и Централна Азия) и рязкото забавяне на растежа в Русия.

- Производствената активност продължава да се свива във всички основни икономики в региона от юни месец насам – първият едновременен спад след пандемията от COVID-19.

- Нарастващите разходи за труд, които продължават да се увеличават с двуцифрени темпове в Централна Европа и Западните Балкани също оказват натиск върху икономиките на Европа и Централна Азия. Освен това износителите от ЕЦА са изправени пред по-силна конкуренция от увеличения внос на ЕС от Източна Азия.

Несигурността остава висока, посочват от Световната банка. Финансовата организация забелязва основно четири рискове:

• Глобални и регионални конфликти, политическа несигурност, по-нататъшна ескалация на търговското напрежение, по-слаб растеж в големите икономики и по-висока нестабилност на финансовите пазари.
• По-бавен от очаквания растеж в Германия и Европейския съюз би могъл допълнително да засили натиска от увеличените търговски бариери върху износителите от региона.
• Инфлацията също остава ключов риск на фона на постоянния ценови натиск от храните и енергията.
• Бавните реформи могат да подкопаят доверието на инвеститорите и да попречат на усвояването на европейски фондове.

Оказва се, че България предприема постепенно сближаване със средните доходи в ЕС, но за съжаление се наблюдават и значителни институционални дефицити.

Положителни тенденции в дългосрочен план:

• реалните доходи в България се сближават със средните в ЕС (66% от БВП на глава в ППС през 2024)
• Предстоящо присъединяване към еврозоната; в скоро време се очаква и положително решение за ОИСР

Основни предизвикателства:

• Институционална слабост и широкоразпространено завладяване на институциите за обслужване на частни интереси
• Дефицити във върховенство на правото, независимостта на съдебната система и регулаторите
• Значителна гражданска незаинтересованост от политическите процеси
• Висока бедност, неравенства и регионални различия

Световната банка вижда устойчивост на икономиката ни в краткосрочен план, но алармира за повишени рискове пред бюджета.

От финансовата организация отчитат ръст на реалният БВП с повече от очакваното (3,2%) през първата половина на 2025, което повиши прогнозата ни за растеж на БВП за годината до 3,0%. На фона на по-слабия износ, крайното потребление и инвестициите поддържат общия растеж.

Частното потребление се подхранва от разширяването на потребителското кредитиране, особено при ипотечните кредити.

Наблюдаваме внимателно бума на кредитите и недвижимите имоти, съобщават още от Световната банка и посочват, че докато вътрешният кредит нараства с 14-15% на годишна база до второто тримесечие на 2025 г., то ипотечните кредити за домакинствата се увеличават с около два пъти по-висок темп. А това от своя страна крие риск от пазарна корекция и ръст на необслужвания кредит.

В положителна посока, растежът на реалните заплати се забавя от 13,8% през първата половина на 2024 г. до 7,4% през първата половина на 2025 г., намалявайки разликата с производителността.

Силното вътрешно търсене вероятно допринася за натиска върху цените и ускоряването на инфлацията (до 5,6% на год. база през септември), става ясно от данните.  

Ръстът на заплатите изпреварва производителността 

От Световната банка посочват перспективите пред България в краткосрочен план. Отчита се, че някои положителни ефекти от членството ни в еврозоната вече се консумират, като например повишение на кредитния рейтинг.

Премахването на транзакционни разходи пък дава положително въздействие върху търговията, инвестициите и туризма.

По-висок рейтинг = по-ниска премия по лихвите за държавата и бизнеса.

Еднократна корекция/закръгляване на цените (ако я има) вероятно ще се компенсира от по-ниските цени на нефта през 2026 г., допълват оттам.

Положителните ефекти от членството обаче могат да бъдат засенчени от възможна ескалация на геополитически и търговски напрежения.

Финансовата организация посочва редица условия, които стоят пред държавата ни, за да има тя ускорен дългосрочен растеж. На първо място, ако не се предприемат структурни реформи, растежът на България ще се забави до 1.24% до 2050 г. Освен това страната ни трябва да предприеме мерки, за да подобри показателите си за производителност, човешки капитал и инвестиции до добрите примери от региона:

• ръст на производителността от 2% или 75-тия персентил за ЦИЕ след 2030 г.
• повишаване на индекса на човешкия капитал до нивата в Балтийските страни
• увеличаване на частните инвестиции до 25% от БВП (нивата в България преди кризата от 2008-2009 или Корея след Азиатската криза) до 2030.
• публични инвестиции: 7% от БВП.

Резултатът според Световната банка ще бъде догонване на средните нива на доходите в ЕС за не повече от 15 години.

***

Генерални партньори: ОББ, MFG

Основни партньори: UniCredit Bulbank, Fibank

С подкрепата на: Банка ДСК, Peugeot, Monkeyshoulder, MetLife; ServiceCentrix; PayNovus; Konstruktive;

Институционални партньори: Българска стопанска камара, Германо-българска индустриално-търговска камара, BESCO, Френско-българска търговска и индустриална камара, Конфиндустрия България, Българска финтех асоциация, ИАНМСП;

Медийни партньори: Българска национална телевизия, bTV Media Group, Dir.bg, Zone4tech