8-и банково-финансов форум: Какви са рисковете от влизането в еврозоната и подготвени ли сме за тях?

8-и банково-финансов форум: Какви са рисковете от влизането в еврозоната и подготвени ли сме за тях?

Защо е важно да говорим за всички потенциални рискове, свързани с влизането в еврозоната, макар и това да е позитивно събитие, за което се готвим отдавна? Кои са рисковите ситуации, за които трябва да се информираме най-подробно? Тези въпроси постави модераторът Иван Нончев, главен редактор „Мениджър News“ в началото на панела по темата „Управление на риска“, част от 8-и банково-финансов форум, организиран от списание „Мениджър“.

„Най-нормално човешко качество е когато предстои промяна да се вълнуваме и да ни е страх. Още по-нормално е да изпадаме в паника. Точно това обаче не би трябвало да се случва. Затова трябва да говорим за рисковете“, заяви Светла Георгиева, член на управителния съвет и изпълнителен директор Риск, "Обединена българска банка".

„Когато едно нещо е познато, рискът значително намалява. Колкото повече говорим, толкова по-познато става на хората и те започват да го приемат като нещо познато, намалявайки риска от паника“, коментира тя.

По думите ѝ в момента цялата индустрия се готви за влизането в еврозоната и прави множество тестове, за да се увери, че всичко ще мине технически безпрепятствено.

„Това обаче не означава, че ще мине бързо и за секунда. Ако в това време се нагнети паника по каквато и е да е причина, нещата започват да излизат извън контрол“, подчерта Георгиева.

Според нея най-важно е хората да знаят какво да очакват, да бъдат спокойни и да бъдат търпими към ситуациите, които могат да се случват.

„Едното е техническата промяна. Това е процес, който отнема известно време. На една институция може да ѝ отнеме половин час повече, а на друга половин час по-малко. Това е нормално. Във всеки случай, нищо няма да бъде загубено. Хората трябва да са сигурни в това. Парите им са на сигурно място и всичко е нормално“, подчерта тя.

По думите ѝ друг потенциален проблем, пред който може да се изправим в случай на паника, е наличността на самите банкноти и монети.

„Тук също трябва да има търпимост и подготвеност. Трябва да има един период, в който да си знаем ежеседмичните нужди като потребители и да сме подготвени. За това БНБ е направила един списък с предварително раздаване на монети за фирмите и частните лица – за всеки който иска. Предварително може да си закупиш и валута“, обясни Георгиева.

Светла Георгиева / Снимка: Христо Христов

Тя отбеляза, че е възможно да има увеличение на активността за кибератаки и измами към хората, които са по-доверчиви и не са си направили труда да разберат, че няма нужда от промяна на банковата сметка или договор.

Спред нея много хора и компании се вслушват в призивите да не чакат последния момент да се запасят с наличности в евро.

„Всички банки имат страници със съвети – от една страна за киберсигурност, а от друга какво да правим с еврото. Хубаво е хората да потърсят своята банка, да отворят сайта и да видят какво пише там. Там има много полезна информация“, каза тя.

Иван Иванов обърна внимание и на рисковете от типа „Черен лебед“ и попита дали съществува план за действие в такива ситуации.

„Черните лебеди са едно понятие, което навлезе като неизвестно и неочаквано сериозно събитие, което предизвиква стрес в индустрия, държава или организация. Никой не е застрахован, но в същото време организациите се стремят, а и регулацията ни задължава, да имаме готовност. Това, което се опитваме да изградим, е една гъвкава организация, която да може да поема ударите и бързо да се адаптира към ситуацията, за да може да даде на клиентите си това, с което банките са най-ценни – доверие“, подчерта Георгиева.

На въпрос как изглеждат най-сериозните рискове в по-дългосрочен план, тя обясни, че един от най-големите страхове на всички е този за инфлацията.

„Ние вече живеем в силна инфлация последните 5 години. Това, че догодина ще има инфлация не е изненада и не е директно и само свързано с еврото“, коментира Георгиева.

„Ефектът от преминаването кум друга валута, ние вече сме го „изяли“ предварително, защото последните десетки години ние сме вързани към тази валута. Всички знаят курса наизуст от последните 30 години. Не се очаква толкова голям ефект, както в другите страни, където това беше абсолютна новост и имаше сътресение при валутите, защото се определяше в последния ден какъв да бъде курса“, добави тя.

След това Иван Нончев постави въпроса: „Как дигиталната трансформация се отразява на кредитния риск?“

„От една страна имаме технологичните гиганти и големи компании. До някаква степен хората постепенно свикват с такова отношение и към дигиталните технологии – искат всичко да се случва интуитивно. Тези технологични гиганти задават някаква осова линия, около която трябва да се стремят всяка други приложени, включително и финансовите", коментира Апостол Мушмов, Chief Sustainability Officer, MFG.

Той отбеляза, че благодарение на това развитие вече можем да си купим акции с едно кликване в мобилните приложения.

Апостол Мушмов / Снимка: Христо Христов

Попитан къде трансформацията тече най-бързо, Мушмов отговори, че в неговата компания нещата се развиват по сходен начин като при традиционните банки.

„Основният бизнес модел е свързан с таргетиране на клиенти, оценка на тяхната кредито-надеждност. Има и съпътстващите дейности – ИТ, маркетинг, човешки ресурси. Тази технологизация и изкуственият интелект се наместват във всеки един от тези компоненти“, каза той.

Мушмов добави, че в компанията му използват AI за оценява на служителите.

„Един от бизнесите ни е доста човекоемък. Има над 300 мениджъра и искаме да им направим 360–градусова обратна връзка. Това означава, че трябва да говорим с някакви хора на неговото ниво, подчинени, ръководители. Това е информация само за един. Представете си какъв отдел човешки ресурси трябва да имаме за 300 души. С изкуствения интелект това става за 5 минути“, поясни той.

На въпрос какво е посланието му към хората, за да се чувстват по-сигурни, използвайки новите възможности на изкуствения интелект и финансовите приложения, Мушмов заявя, че е добре да участват проактивно в това, което се случва.

„Вървим към едно състояние – учене през целия живот. Добре е да участваме проактивно в това, което се случва. Това е най-добрият съвет, който ще ни позволи да се чувстваме добре в тази ситуация“, каза той.

**************

Генерални партньори: ОББMFG

Основни партньори: UniCredit BulbankFibank

С подкрепата на: Банка ДСКPeugeotMonkeyshoulderMetLifeServiceCentrixPayNovusKonstruktive;

Институционални партньори: Българска стопанска камараГермано-българска индустриално-търговска камараBESCOФренско-българска търговска и индустриална камараКонфиндустрия БългарияБългарска финтех асоциацияИАНМСП;

Медийни партньори: Българска национална телевизияbTV Media GroupDir.bgZone4tech

Коментари
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Желязков: Имаме месец да решим как да подходим към „Лукойл Нефтохим“ след американските санкции
Цената на златото се срина и всички се питат защо
Как експеримент с оптични влакна може да спаси застрашените косатки?
Илия Лингорски: Фискалната устойчивост остава нашият тест за отговорност
Тръмп наложи санкции на руски петролни гиганти: Разговорите с Путин не водят доникъде
8-и банково-финансов форум: Предизвикателствата пред България при въвеждането на еврото
8-ия банково-финансов форум: Световната банка за перспективите пред икономиката ни
ЕС преосмисля климатичната си стратегия