„Пазар и регулации“: Време е участниците на енергийния пазар да се насърчат към дългосрочни договори

Има поне три принципа на пазарния дизайн, които трябва да са релевантни. Трябва да се максимизира съответствието между механизма, който определя цените и начина, по който преносната мрежа се управлява в реално време. Вторият принцип на пазарния дизайн, е че трябва да има комбинация между регулаторни и пазарни механизми, които осигуряват това да има адекватни преносни и преносни мощности. Третият е, че трябва да се постигне активно участие на потребителите и всички участници на пазара. С тези думи доц. д-р Виктор Аврамов, преподавател департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет, постави началото на дискусионния панел „Обновеният пазарен дизайн - предизвикателства и възможности“ от първата Международна енергийна конференция „Пазар и регулации“, организирана от списание „Мениджър“.

Модераторът на панела обърна внимание на темата за балансиращата енергия, която стана особено актуална през последната година и възникна дискусия във връзка с новата методика на Комисия за енергийно и водно регулиране.

„Действително балансирането на енергийната система е един изключително важен показател, особено в периода, когато вече България е член на от синхронната зона Континентална Европа“, коментира председателят на КЕВР доц. д-р Иван Иванов.

„Поначало основата на нормативната база е поставена през 2017 г. До 2024 г. Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно определяше пределните цените на небаланс – на излишък и недостиг. През последните две години поради рязкото увеличаване на броя на присъединените възобновяеми източници и производството на електроенергия от тях, се оказа, че част от участниците – за мен не особено добросъвестни, хвърляха в енергийната система излишъци на енергия, която не беше обезпечена от купувача.  Това доведе до критична ситуация, особено когато такава енергия беше въведена в България и закупена на отрицателни цени в чужбина“, добави той.

По думите му в резултат на това Електроенергийният системен оператор е понесъл не само репутационни щети, но и сериозни финансови загуби – почти 2 млн. лева санкция.

„Това предизвика дискусия, включително в комисията по енергетика в Народното събрание. Чрез промяна в Зона за енергетиката методиката беше изведена от правилата и доби самостоятелно значение. На 26 април комисията излезе с изцяло нова методика, която влезе в сила от 1 май“, обясни Иванов.

Иван Иванов / Снимка: Алекс Николов

Той припомни проблема с екстремните цени на недостигаща на 19 май електроенергия.

„Крайните снабдители и някои от координаторите на балансиращите групи обикновено даваха своя график в рамките на три дни – събота, неделя и понеделник. А се случи така ,че в неделя имаше рязка промяна на климатичните условия. Оттук насетне нямаше в тези дружества мениджърски екип, който да реагира незабавно. Имаше възможност да се закупи количество електроенергия в рамките на деня, защото в този ден цените се движеха между 50 и 275 евро на мегаватчас – цена, значително по-малка от тази на балансиращата енергия в рамките на деня. Имаше свободен капацитет от над 2 хиляди мегавата и то към двете страни от ЕС – Румъния и Гърция. Имаше капацитет, който можеше да се използва“.

„От това се възползва „ТЕЦ Марица изток 2“. По това време в България имаше сравнително малко производители на енергия, която може да се използва за целите на балансирането. Тогава изборът на доставчик на балансираща енергия се определяше по количество, което се предлага „ТЕЦ Марица изток 2“ се явяваше монополист за деня и много бързо от 603 лева на мегаватчас цената на балансиране достигна 1710 лева. Поради едни наказателни коефициенти, при голямо отклонение от графика, на места цената, която се плащаше, беше от порядъка 6350 лева на мегаватчас“, коментира той.

Иван Иванов посочи, че след тези събития комисията е отчела, че това се случва в първия месец и че тези координатори на балансиращи групи или крайни снабдители не са били хармонизирали управлението си с промените в методиката, поради което от КЕВР са излезели със специално решение за 19 май и сумата от 26 млн. и 400 хил. лева, натрупана в ЕСО, трябва да се върне към ползвателите на системата. „Направихме и проверка, дали това се е случило“.

Иванов отбеляза, че в комисията често постъпват предложения да се извърши корекция на методиката, като самият той е заявил, че ще се анализира дали е нужна поредна корекция, след като минат шест месеца на нейно използване.

„По наше искане след шестия месец получихме баланс какво се е случило. Резултатите са много окуражителни. Между два и три пъти намаля енергията, която се използва за целите на балансирането“, посочи той.

„Тенденцията е повече от положителна. Няма основания, когато един нормативен акт дава положителни резултати, да се започва с неговата промяна“, добави Иванов.

Той обърна внимание и на размера на коефициентите, с които се санкционират дружества, далеч от търговския график.

„Те са въведени с няколко цели. На първо място е дисциплиниращият ефект – който предизвиква небаланс, трябва да понесе последиците. Второ, възпрепятства се стремежа на някои координатори на балансиращи групи да използват енергиен арбитраж между цената на балансиращата енергия и цената на енергията в рамките на деня. Това е недопустимо и противопоказно. На трето място, с тази методика ние доближаваме нашия процес на балансиране до европейските рамки. Предстои да се присъединим последователно към двете европейски платформи за балансираща енергия –Платформата за международна координация на автоматично възстановяване на честотата и стабилна работа на системата (PICASSO) и Европейската инициатива за ръчно активирани резерви (MARI)“, подчерта Иванов.

На този фон модераторът Виктор Аврамов попита как присъединяването към тези платформи ще повлияе на пазара на балансираща енергия и поведението на пазарните участници.

„Това, което се случи на 19 май, показа състоянието на системата и какви са новите тенденции и изисквания към доставчиците. То имаше и дисциплиниращ ефект. Доста от координаторите осъзнаха, че пазара се променя и търговията – такава, каквато я познаваме преди десет години, вече не е такава“, коментира Владимир Дичев, главен търговски директор на Електрохолд България

„Оттогава насам доста се подобриха небалансите. Някои от търговците въведоха автоматизирани системи за търговия, подобриха комуникацията и обмена на данни. Това са сигнали, които показват новата реалност и какво се случва в сектора“, добави той.

По думите му гореспоменатите нови платформи би трябва да повишат конкуренцията между доставчиците на балансираща енергия, както това се случи с пазара в рамките на деня.

Владимир Дичев / Снимка: Алекс Николов

„В момента, всеки, който участва в този сегмент, има достъп до целия единен европейски пазар и може по-добре да си изчисти позициите или очакванията отклонения от графиците. Тези платформи ще позволят и на координаторите, които са регистрирани като агрегатори, да включат все повече и повече малки производители на енергия. Чрез координатора, които е регистриран като агрегатор, те биха могли да достъпят пазара на балансираща енергия, да подпомогнат оператора в неговите усилия да балансира по-добре системата и да генерират допълнителни приходи“, добави Дичев.

Ангелин Цачев, изпълнителен директор на "Електроенергиен системен оператор" отбеляза, че в методиката все още има несъвършенства и самият процес на въвеждане на европейско ниво се забавя.

„Една част от държавите, които вече се бяха присъединили към PICASSO, с решенията на техните регулатори, излязоха от платформата. В случая визирам италианския регулатор. Все още има доста несъвършенства в самата методика за управление на методиката. Надявам се, че те ще бъдат изчистени в следващите месеци и следващата година и че тези платформи ще повишат конкуренцията при предлагането на балансираща енергия, така че всеки един търговски участник да може да се възползва от по-ниските нива, които очакваме да бъдат предложени на тези общи платформи“, каза той.

„За мен е важно да започнат активно да работят тези платформи. Вижда се вече ефекта в пилотния проект между Германия и Австрия. За германските оператори моделът работи много добре, тъй като те се възползват от австрийските водноелектрически централи и евтината балансиращата енергия. За сметка на това австрийският оператор в известна степен страда, защото когато му се наложи да ползва балансиращи мощности, той трябва да ползва скъпите германски централи. Именно тук има леки разминавания между това каква част от генериращите мощности или от резерва на всяка една държава трябва да бъде предложна на европейските платформи“, добави Цачев.

Той вярва, че в рамките на следващите месеци или година всички тези въпроси ще бъдат изчистени и с навлизането на все повече държави в тези платформи ще бъдат взети правилните решения.

Иван Иванов подчерта, че макар да има забавяне при двете платформи, няма отхвърляне на идеята за европейски платформи за балансираща енергия.

„В България с въвеждането им ще навлезем в европейска конкуренция. Ако нашата енергия е конкурентна, тя ще участва като балансираща енергия в други европейски страни, както и в обраната посока. На европейската платформата конкуренцията е по цена и най-евтината енергия ще бъде печеливша“, подчерта той.

След това Аврамов насочи фокуса върху новите продукти, които въвежда енергийната борса, и начина, по който те ще подпомогнат търговците.

„От гледна точка на Българската независима енергийна борса всички пазарни сегменти, включително и балансиращият пазар, са тясно свързани. Те си влияят един на друг. Има възможност за арбитраж и той не е нищо лошо“, коментира Никола Габровски, ръководител „Бизнес развитие“ в Българската независима енергийна борса.

„Най-големият проект, по който работим и е част от общоевропейския проект за въвеждане на по-ниска резолюция на продуктите в сегмента „Ден напред“, е проекта по въвеждане на 15-минутни продукти на този сегмент. Той е най-същественият в България от гледна точка на ликвидност. Този проект се изпълнява координирано между всички оператори на борсови пазари от една страна, а от друга – от всички преносни оператори“, обясни той.

По думите му очакванията са това въвеждане на 15-минутните продукти да се случи едновременно във всички пазарни зони в Европа в края на второто тримесечие на 2025 г. В момента планирането приключване на проекта е месец юни следващата година.

„Освен това Българската независима енергийна борса работи в много други посоки. Предстои въвеждането на продукт „уикенд“ със съответния профил, както и два нови пикови профила, които ще обхващат вечерните пикове. Това е решение, което се основава на информация, която имаме от нашите участници. Стремим се да действаме реактивно и проактивно – допитвайки се до нашите участници и използвайки обратната връзка от тях, ние се стремим да адаптираме продуктовото си портфолио“, каза Габровски.

Той подчерта, че се работи и по проект за въвеждане на организиран пазар на гаранции по произход.

„Очакваме в началото на следващата година този проект да стартира и да имаме възможност да провеждаме търгове, на които да се предлагат както гаранции за произход, които да се купуват от съответните клиенти, така и обратното – да се организират търгове за покупка на гаранции по произход. Това ще даде ценови сигнал към участниците на този пазар“, добави Габровски.

Никола Габровски / Снимка: Алекс Николов

Той заяви, че до края на годината предстои да се пусне възможността да се докладват сделки по REMIT.

„Вече приключихме процеса по лицензиране и очакваме до края на годината да можем да обявим това, че ще има възможност да докладваме всички сделки сключени извън организиран борсов пазар“, подчерта Габровски.

„Разглеждаме възможността и за увеличаване на портфолиото от продукти в сегмент „Ден напред“ чрез добавянето на нов блоков продукт, който има за цел да отговори на потребностите на средствата за съхранение на енергия, които бързо навлизат на пазара – т. нар. от всички батерии“, каза още той.

Доц. д-р Аврамов даде примерна ситуация с два вида потребители – едните са такива, които имат несигурност относно бъдещето си потребление, и такива, чиито разходи са много малък дял от общите им разходи, след което попита как те могат да бъдат стимулирани да участват на пазара.

„Тези потребители и в момента участват на пазара. Това, което се случва през последните две години е, че повечето договори се сключват за по-кратък период от време – с продължителност от 6 до 12 месеца. При ценообразуването повечето договори се сключват на борсова цена. Това е естествена реакция на енергийната кризата през 2022 г. и волатилността на цените, която наблюдаваме“, коментира Владимир Дичев.

„Ако върнем лентата 5 или 10 години назад, пазарът работеше основно на дългосрочни договори. Това даваше сигурност на всички по веригата – на производителите от гледна на гарантиране на стабилен паричен поток и възвръщаемост на инвестицията, а от гледна точка на потребителя предлагаше по правилно бюджетиране разходите за електрическа енергия. Дългосрочните договори са в основата на изграждането на стабилност на енергийния пазар“, добави той.

По думите му ако имаме стабилен пазар на дългосрочни договори – 1 или 2 години напред, бихме могли да развием и пазара на финансови деривати, както и да намалим зависимостта от волатилност на цените.

„Пазарът „Ден напред“ ще продължи да съществува, но той ще бъде по-скоро референтен за моментното състояние на системата. Дългосрочната визия ще се дава от дългите договори. Дългите договори също са необходими от гледна точка на зеления преход, който върви в Европа. За да привлечем ВЕИ-тата (възобновяемите енергийни източници), трябва да им предложим дългосрочни решения за 5 до 10 години напред“, категоричен е той.

Според него потребителите също са много заинтересовани да има дългосрочни договори, особено на фиксирани цени.

„През последната година имаше регулации по отношение на определяне на таван на цените в Европа. Съвсем естествена реакция е потребителите да изчакват в момента и да видят как нещата ще се стабилизират“, добави Дичев.

По отношение на договорите с динамични цени и дългосрочните договори доц. д-р Иван Иванов отбеляза, че становището на Европейската комисия, изразено в нормативните документи, е че страните членки трябва силно да развият дългосрочните договори защото ползата от тях е както за производителя, така и за  потребителите и особено за индустрията, защото на тази база те могат да си фиксират разходите за продукцията в рамките на дълъг период от време.

„Средството, което ще помогне за развитието на дългосрочните договори, се явяват системите за съхранение на енергия. В България в момента съотношението е почти 80% сделки на динамични цени и 20% на дългосрочни договори.  Целта е това да се обърне в обратна посока. Проблемът е във волатилността и той е международен“, коментира той.

„Мисля че трябва да бъдат окуражени българските производители, особено на възобновяема енергия, постепенно да преминат към дългосрочни договори. Има механизъм ако се отклонят цените, след това да има компенсация. Никой няма да рискува, но ползата ще бъде за цялата система“, добави той.

Ангелин Цачев отбеляза, че фактът, че в страната потребителите бяха насочени да се възползват от краткосрочните сегменти, не е добра практика.

„В 90-95% от европейските държави това не е практика. Пазарът трябва да бъде съобразен с възможностите на енергийни мощности. В нашата страна нямаме достатъчен обем от генериращи мощности с такава маневреност, за да отговарят на спецификите на тези краткосрочни пазарни сегменти. Оттам идват и големите проблеми с балансирането и невъзможността на търговските участници да бъдат адекватни и да направят по-добре портфолиото си. Това създава и големите проблеми“, каза той.

„Ако имаме по-голям обем от договори на фиксирани цени с дълъг срок на изпълнение, това ще намали както небалансите, така и ще даде една сигурност на пазарните участници, за да могат да имат една предсказуемост и съвсем друго пазарно поведение в самия енергиен пазар“, добави Цачев.

Според него е изключително важно както борсата, така и регулатора да дадат необходимите сигнали за насърчаване на дългосрочните договори.

Ангелин Цачев / Снимка: Алекс Николов

Аврамов обърна внимание и на тесните места в преносната система в Югоизточна Европа и начина, по който преодоляването им ще повлияе на балансиращата енергия.

„Отстраняването на тесните места няма да повлияе само на балансиращата енергия. Тесни места има в цялата европейска преносна мрежа и отстраняването им ще повлияе изключително положително върху всички търговски участници, защото ще даде възможност огромни количества енергия от различните региони на Европа да бъдат споделяни в различни пазарни зони“, коментира Ангелин Цачев.

По думите му на този етап Югоизточна Европа остава малко изолирана от Централна и Западна Европа по простата причина, че има тесни места както на Австро-унгарската граница, Унгарско-словашката граница и в самата Румъния – между северната и южната част на страната.

„Всички тези тесни места намаляват капацитета за пренос на електрическа енергия. Потенциалът на двата региона – Югоизточна Европа и Северозападна Европа, за производство на възобновяема енергия не може да бъде използван в достатъчна степен. Именно по тази причина, като преносен оператор, разработваме два проекта с нашите колеги от страните членки. Единият проект е „Изток-Запад“, който тръгва от Турция и преминава през България, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и стига до Италия. Целта му е да даде възможност за увеличаване на възобновяемата енергия точно в пиковото потребление. Този проект е изключително напреднал, като има избран консултант, подсигурено финансиране за необходимото изследване“, каза Цачев.

Той отбеляза, че в петък на Истанбулския енергиен форум, както и на COP29, този въпрос е бил повдигнат от президента Радев и министър Малинов.

„Другият проект, по който работим, е коридорът „Север-Юг“. Той тръгва от Гърция и преминава през България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Германия. Целта тук е ние като потребители в Югоизточна Европа да можем да се възползваме от големия вятърен потенциал на Северно море и Балтийско море и да разшири обема на възобновяемата енергия в целия енергиен микс“, добави Цачев.

За да се подобри планирането и оптимизирането на разходите, Никола Габровски смята, че от съществено значение е внедряването на новите технологии.

„За по-ефективното използване и по-доброто прогнозиране са необходими две неща. Първото са по-качествени данни и прогнози. Второто е внедряването на технологии – логоритмичната търговия, която прави така, че момента на взимане на решение не е момента, в който се случва промяната на пазара, а е изместен назад. На базата на прогноза се обучава един алгоритъм, който започва да търгува по начина, по който е заложено от този, който го управлява“, обясни той.

На въпроса какво е нужно за да се приключи процеса на либерализация, доц д-р Иван Иванов отговори, че той е на два етапа – либерализация на пазара на електроенергия на едро и либерализация на пазара на битовите потребители.

„Първият трябваше да завърши либерализацията към 1 юли тази година. Тъй като от години сме в предизборна ситуация – от избори на избори, липсва политическа воля, за да се проведе този първи етап на либерализацията. В КЕВР трябва да представи и да прави миксова цена и да дава на дружествата, които участват в микса, точен график и разполагаемост по месеци и количества. Това нещо не се случи. Самите снабдители трябваше да станат доставчици на енергия и на универсална услуга“, обясни той.

„От гледна точка на потребителите, трябва най-после да се задейства наредбата за определянето и мерките за подпомагане на енергийно бедните и уязвими потребители“, добави Иванов.

По думите му най-важното в крайна сметка е да се разбере, че е необходима енергийна стратегия и пътна карта, която да се спазва, а не поради политически събития непрекъснато сроковете да се удължават и да не се спазват.

*** 

Основен партньор е IBEX.  

Събитието се реализира и с подкрепата на Електрохолд , Power Partner Solutions, ВиК Енерджи груп .

Институционални партньори са Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Съюз на юристите в България.