„Пазар и регулации“: Дигитализацията е ключова за развитието на енергийната инфраструктура

Кое е първото – яйцето или кокошката? В енергийният сектор аналогът на този въпрос е „Кое се развива първо – инфраструктурата или услугите?“. С този въпрос Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, постави началото на втория дискусионен панел: „Развитието на енергийната инфраструктура в променящите се енергийни пазари“ от първата Международна енергийна конференция „Пазар и регулации“, организирана от списание „Мениджър“.

„Енергетика е имало преди нас но ще има и след нас. Ние обаче живеем в 21-век и трябва да се развиваме в крак с новите технологии. Това, което имаме като инфраструктура, няма как да се развива без дигитализация и без да имаме представа къде имаме нужда да подобрим тази инфраструктура. Как можем да знаем каква е цената един ден напред, ако нямаме умни електромери, не събираме информация и не я анализираме“, коментира Надежда Мяшкова, съосновател и изпълнителен директор на Power Partner Solutions.

Според нея всичко това може да се постигне с дигитализиране на системите.

Надежда Мяшкова / Снимка: Алекс Николов

„Все още не сме на това ниво, на което можем да бъдем. Важно е да се инвестира и двете посоки – не само в инфраструктура като мрежова свързаност, но и като дигитализация и анализ на данни. Има нужда от информация каква е цената сега в момента и каква ще бъде след един час. Искаме ли наистина нашето производството да използва електроенергия в пиковите часове или в друго време, за да постигнем много по-добра ефективност“, добави тя.

Връщайки се към въпроса с яйцето и кокошката, Юлиян Попов, старши съветник на Европейската фондация за климата, председател на Института за ефективност на сградите в Европа и бивш служебен министър на околната среда на България, направи аналога, че „черупката е инфраструктурата“.

„Основното си остава пазара. Черупката би трябвало да бъде този адекватен дизайн на пазара, който да дава възможност на всяка една иновация, нова технология и всяко решение, което може да осигури сигурност и по-ниска цена, да влиза на пазара лесно“, каза той.

По думите му е важно да се мисли в по-дълги периоди на развитие и каква ще бъде еволюцията оттук нататък.

„Не знаем каква ще бъде енергийната система след десет години. Сега ние взимаме решения, които са основани на това каква е била енергетиката преди десет години. Тогава тя беше съвсем различна. Енергийната икономика се промени. Онова, което беше евтино, стана скъпо и обратното“, каза той.

Юлиян Попов / Снимка: Алекс Николов

„Ако мислим за енергетиката с категориите, с които сме обучени преди 20-30 години, те са просто погрешни по дефиниция. Те са формирани при една друга парадигма .Ако взимаме сега решения за онова, което ще стане след 10 години, на основата на това, което е било преди 10 години. Ние правим двойна грешка. Нито вземаме предвид за станалото през последните 10 години, нито си даваме сметка за онова, което вероятно ще стане през следващите 10 години. Затова трябва да организираме пазара по начин, който дава възможност на иновациите да се движат напред, и да го оставим да подава правилните сигнали“, добави Попов.

Той заяви, че е против компенсациите, защото те унищожават пазарните сигнали и ние не знаем какво ни казва пазара.

Инж. Николай Стефанов, основател и управляващ партньор на „Новата Енергийна Реалност“, подчерта, че пазарът на дребно е фундамента, който е в основата на енергетиката.

„От страната на производството всички гледаме стратегически, но като потребители ние сме ограничени да имаме възвращаемост от нашите усилия на пазара. Цял ден наблюдавам как пазарът трябва да се съобразен с генериращата мощност. Аз мисля, че трябва да се съобразен с потребителите“, коментира той.

„Не можем да изградим генериращи мощности и след това да чакаме потребителите да пускат котлоните, за да спасим енергетиката“, добави Стефанов.

Николай Стефанов / Снимка: Алекс Николов

Той отбеляза, че електрификацията, от гледна точка на потребителите, повдига енергийната ефективност.

„Една от най-големите революции е смяната на лампите нажежаема жичка с LED лампите. Това драматично намали консумацията. Ефективността ни като потребители е много по-голяма. Основното нещо е да си калибрираме пазарните отношения, да си оправим либерализацията и демократизацията на потребителите, за да станат те активни, а не само да са пасивни. Ако аз като потребител  мога да си инсталирам една батерия и в рамките на етажна собственост да си направим енергийна общност и да изкарваме пари вътре в системата, няма да съм пасивен. Ще добавя много повече стойност в самата система и потреблението ще бъде много по-различно“, каза той.

Надежда Мяшкова подчерта, че за да се модернизира инфраструктурата имаме нужда от натрупани данни в миналото.

„Когато на базата на натрупани данни, посредством невронни мрежи, предприятията могат да си направят инвестиционен план, така че да инвестират в най-проблемните места. Това автоматично води до по-голяма клиентска удовлетвореност, защото ще има по-малко ремонти и аварии. В новозастроените квартали яма да се стига до недостиг на електроенергия“, заяви тя.

„Другото направление е да дадем на крайния потребител възможността сам да решава какво иска да прави. Важни са хората и изкуствения интелект няма да ги измести, но ще им даде повече инструменти в ръцете, за да могат те по-качеството да обслужват крайните потребители“, добави Мяшкова.

Според Юлиян Попов проблемът е в това, че не се мисли стратегически.

„Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се използва по абсурден начин. Той не се ползва по предназначение, а като дълбок джоб на финансов министър, правителството или парламента – „Имаме пари и дайте да ги хвърлим на хората“. Това са пари, които са генерирани от една санкция върху въглеродно интензивните предприятия. Тези пари би трябвало да бъдат насочени именно към инфраструктурата, която да осигури декарбонизация на системата“, категоричен е той.

Преди началото на панела се проведе отделен Fireside chat на тема „Възможности за национални политики за подкрепи в условията на общ електроенергиен пазар“

Модераторът Калоян Стайков отбеляза, че темата е свързана с различните форми на компенсиране на високите цени за битовите потребители и небитовите потребители.

„Истината е, че когато говорим за компенсационни мерки, добре е преди това да подходим първо към това какво компенсираме – откъде идват изкривяванията на пазара, които са наложили да се стигне до компенсация. Някъде там е заровено основното дяволче в проблема“, коментира Румен Радев, предприемач и експерт по енергетика.

„Ако се върна назад и припомня драмите и динамиката на пазара покрай пандемията и началото на войната в Украйна, ще видим, че тогава се предприеха конкретни временни мерки на европейско ниво. Едната мярка беше временната рамка, по която се даде възможност на държавите членки да се намесят с индивидуални подходи на база от кошница от потенциални мерки за подкрепа на бизнеса. Много добре, но има една подробност – пак стигаме до някаква форма на деформация“, добави той.

Румен Радев / Снимка: Алекс Николов

Според него в Европа бъркаме фундаментално в дизайна на пазара, доколкото позволяваме при ограниченията, които имаме за сметка на свързаност – междусистема и между отделните страни членки, а в същото време има претенции за свободен пазар и по еднакви критерии да разпределяме и ценообразуваме в този пазар.

„В същото време всяка страна членка, още преди ковид кризата, има свои доминантни национални политики за подкрепа, за да пази конкурентоспособността на своята икономика.  Как да стане тогава този единен пазар? Ние го обричаме на неуспех още в момента, в който го зачеваме“, категоричен е Радев.

Той е категоричен, че в Европа генерално сме сбъркали нашата енергийна политика.

„За да вървим в посока на подобрение, трябва да вървим към интензивна свързаност. В страната предприехме такива стъпки – не само към изграждане, но и модернизация на вътрешната мрежа. Това трябва да се случва и на ниво всички държави членки. В момента не можем да се възползваме от възможностите на ветрогенерираната енергия в Севера или от възможностите на Юга и Югоизтока по отношение на отношение на соларна енергия. Тези потоци силно ги стесняваме и ограничаваме“, смята Радев.

На този фон Калоян Стайков попита какво би станало при едно бъдещо либерализиране на битовите потребители.

„Това, което куца на европейския енергиен пазар, е свързаността, особено на нашия регион със Западна Европа. Съответно нито те нито ние не можем да се възползваме и изпадаме в т.нар. енергийни кризи“, коментира Пламен Младеновски, директор на дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" в КЕВР.

Той подчерта, че компенсациите са само един кратковременен инструмент, като в дългосрочен план решението е именно подобряване на свързаността.

„Сега пак имаме наченки на регионална криза, която нямаше как да избегнем в пита за трансформация на електроенергетиката. Освен липсата на гъвкавост, причината за тази криза е и ограничената свързаност. Ако нямаше тази ограничена свързаност, щяхме да получаваме енергия от Западна Европа и нямаше да сме свидетели на толкова голяма разлика в цените между Запада и България и нямаше да имаме нужда от толко голяма компенсация“ категоричен е той.

По думите му компенсациите са изключително мощен инструмент, който има непредвидими последствия.

„Пазара на електрическа енергия практически е приключен от България. Ние нямаме търговци, които да правят продукти, да предлагат различни договори и условия. Това направи самите индустриални потребители лениви по отношение на възможностите на търсене на електроенергия и тн. Тази мярка, която е предлагана на калпак, не съответства на европейското законодателство. В директивата ясно е посочено, че ако при регионална криза се предприеме механизъм за компенсация, той следва да не компенсира повече от 70% от употребената енергия. Следва и самата схема да съдържа стимули за редукция на потреблението“, каза Младеновски.

Пламен Младеновски / Снимка: Алекс Николов

На въпрос какво трябва да се гледа и кои рискове можем да избегнем, за да избегнем лош дизайн, Младеновски подчерта, че поне в началото трябва да се използва схема за компенсация.

„В момента разликата на цената на обществения доставчик и на свободния пазар е съществена. Не мисля, че по този начин се осигурява плавен преход към либерализиран пазар. В условията на нестабилна политическа обстановка, много бързо ще се върнем към регулирания, ако това се случи.  Ако следваме правилата на Европейската комисия не трябва да се компенсира повече от 80% от употребената електрическа енергия за битовите потребители, а за бизнеса е 70% от предходната година. Още не сме готови за либерализация и истински дизайн на смислена мярка“, каза още той.

Според него ни е нужна спешна дигитализация и инсталиране на умни електромери.

„Всеки потребител би следвало да бъде компенсиран само ако така измести потреблението си и така го редуцира, че както системата, така и той да има полза от тази мерки. Енергийната система ти помага, но и ти помагаш на нея в пиковите часове, когато тя се задъхва. Така ще се улесни прехода и няма да наблюдаваме подобни цени“, подчерта Младеновски.

Румен Радев даде за пример Северноамериканския пазар, който според него има големи предимства.

„Огромното предимство  идва от факта, че има стотици хиляди генериращи мощности и един купувач. Имаме милиони потребители на електроенергия и този един купувач е един продавач. Много пъти това се бърка като регулиран пазар – пазарът е свободен. Това позволява да се оперира с минимални небаланси“, каза той.

Като потенциална мярка за решаване на проблемите, Радев предложи суапов модел по аналогия с италианския.

„Това означава, че един индустриален енергоинтензивен потребител може да закупи 3-годишен контракт за 10 мегавата, съответно на годишна база за 87 600 мегаватчаса, на цена, която е с отстъпка спрямо пазарната цена. Това няма да ощети предлагащата страна, защото задължението на същия този енергоинтензивен потребител ще бъде в период от 30 месеца да инвестира в зелена мощност с 10-мегаватов пик и за един хоризонт от време, например 20 годишен договор, да възстановява същото потребено количество на същата цена. Не формираме дефицити и нямаме излишно финансиране. Това, освен че стабилизира цената, дава и вектор за по-ниска цена“, обясни той.

*** 

Основен партньор е IBEX.  

Събитието се реализира и с подкрепата на Електрохолд , Power Partner Solutions, ВиК Енерджи груп.

Институционални партньори са Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Съюз на юристите в България.