Централната банка на Япония продължава свръхлибералната си парична политика

Японската централна банка реши днес да запази свръхлибералната си парична политика, за да подкрепи икономиката, която пострада от пандемията, както и за да противодейства на дефлацията, предаде ДПА.

Институцията разшири границите, в които позволява дългосрочните лихви да се отклоняват от целевото равнище, като част от поредица мерки, които трябва да направят паричната й политика по-устойчива на фона на продължителната битка срещу дефлацията.

След двудневното си заседание централната банка се отказа от изричните указания за изкупуване на борсово търгувани фондове (ETF) за около 6 трлн. йени (55 млрд. долара) годишно, което й дава по-голяма гъвкавост да свива пазарните си стимули. Вместо да изкупува активи с предварително определен темп, сега регулаторът посочва, че ще купува само при необходимост, запазвайки все пак таван от 12 трлн. йени годишно, уточнява Си Ен Би Си.

Преценихме, че е необходимо да поддържане паричното стимулиране в устойчива форма, за да постигнем целта си за инфлация от 2 процента, посочва банката в комюникето, разпространено след срещата.

Очаквано централната банка остави без промяна целта за ниво на краткосрочните лихви от минус 0,1 процента и нула процента за доходността по 10-годишните облигации.

Институцията ще позволи дългосрочните лихви да се отклоняват с 0,25 процента над и под целевото равнище вместо с 0,2 процента както досега, информира БТА.

Приоритет в краткосрочен план е цената на кредитирането да се задържи стабилно ниска, за да се подкрепи икономиката, която пострада от пандемията от COVID-19.

През тримесечието октомври-декември японската икономика е нараснала с годишен темп от 11,7 процента, отбелязвайки второ тримесечие на растеж, допълва ДПА.

Според анализатори обаче е малко вероятно икономическото възстановяване да продължи, тъй като Токио и околните райони са в извънредно положение заради разпространението на коронавируса от два месеца и половина. Мярката трябва да приключи в неделя, 21 март. Други шест префектури бяха в извънредно положение до началото на март.