Deloitte: Консолидацията между банките в България ще продължи

Консолидацията на банковия пазар ще продължи през следващите години, макар и с по-бавни темпове, прогнозира управляващият съдружник на Делойт България Силвия Пенева.

„Динамиката на развитие на банковите пазари в България и Европа е очевидна. Предвид предизвикателствата, които постави COVID-19, и изменените нужди на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на предоставяне на услуги и подобрените им продукти ще бъдат основен двигател на развитието на българските банкови институции. А те няма как да бъдат постигнати без ефективност, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. В този смисъл консолидацията е път това да се случи, така че тя ще продължи (макар и с по-бавни темпове) през следващите години“, смята Пенева, която коментира годишния доклад за развитието на банковия пазар в Централна и Източна Европа на одиторската компания.

 Българският банков сектор отбелязваше силен растеж след кризата от 2008 г. по отношение на общите активи. Основният двигател на разширяването през 2019 г. е нарастващият доход на хората, който стимулира търсенето на банкови продукти. Въвеждането на новата международна финансова отчетност по МСФО 9 през 2018 г. доведе до повишени общи нива на провизии, което стимулира продажбите на необслужвани кредити и така доведе до допълнително подобряване на качеството на активите в сектора.

По отношение на качеството на активите също се наблюдава подобряваща се тенденция. Въпреки че нивата на необслужваните заеми са все още относително високи в сравнение с други страни от ЦИЕ, те непрекъснато намаляват през последните четири години, като възлизат на 5,3% за ритейл (при 2,7% в Унгария) и 6,8% за корпоративния сегмент (при 1,4% за Словения) към края на 2019 г.

Банковият сектор е доминиран от големи дъщерни дружества на европейски банкови групи, притежаващи по-голямата част от общите активи. В резултат на излизането на Банка Пиреос от пазара, а също като се има предвид поглъщането на Société General Expressbank от Банка ДСК, банковият сектор в България става все по-концентриран в съответствие със стратегията на регулатора за намаляване на броя на банкови лицензи и подобряване на капиталовата база. Към края на 2019 г. първите 5 банки притежават 62% от общите активи.  

От 2015 г. до момента има 6 основни трансакции на българския банков пазар. От третото тримесечие на 2019 г. до момента няма нови сделки по сливания и придобивания, но допълнителна консолидация в сектора се очаква, тъй като концентрацията на българския банков пазар е относително ниска.

Като цяло банките в Централна и Източна Европа са изправени пред огромни предизвикателства, породени от глобалната пандемия COVID-19.

COVID-19 намери банковия сектор в ЦИЕ в стабилно състояние. Средната капиталова адекватност беше 20% към края на 2019 г., показателите за необслужвани кредити бяха относително ниски, a средната възвръщаемост на капитала - 12,7%. В момента обаче тези цифри значително се влошават поради продължаващите турбуленции, които създават сериозни предизвикателства пред банковите ръководства и техните акционери.

През последните години започва консолидацията на фрагментирания банков сектор в ЦИЕ. Сключени са редица сделки, като нестратегически играчи от ЦИЕ излизат от пазара или оптимизират позициите си в тандем с основни играчи със силен апетит към придобиване. През 2019 г. проучването на Делойт прогнозира, че очакваният икономически спад може да окаже по-голям натиск върху по-малко ефективните банки. 2020 г. обаче не наблюдава икономически спад, а масивна рецесия на гърба на глобална криза. На фона на такива лоши условия, които тежат много върху рентабилността на банките и капиталовите им позиции, по-малките и по-малко солидни играчи може да не успеят да се справят сами с предизвикателствата. Устойчивостта, икономиите от мащаба и оперативната ефективност ще станат още по-жизненоважни, когато по-големите, по-диверсифицирани банкови групи могат да стигнат до селективно придобиване на други отслабени банки.

Средната рентабилност за региона на ЦИЕ е стабилна през 2019 г., тъй като индексът за възвращаемост на капитала (ROE) възлиза на 12,7%, а този за възвращаемост на активите (ROA) на 1,5%. Докато в по-голямата част от анализираните страни коефициентите на рентабилност остават на същото ниво или леко намаляват, екстремно високата възвращаемост на капитала от 33,5%, отчетена в Украйна, повишава средната стойност. Тези високи нива на рентабилност не се очаква да се запазят, тъй като COVID-19 ще окаже сериозен натиск върху тях.

Почти 60% от общите активи на банковия сектор се държат от топ 15 банкови групи в региона. По отношение на активите най-голямата банкова група в региона все още е Erste Group (8,7% пазарен дял в 8 държави), следвана от KBC Group (7,8% пазарен дял в 4 държави) и UniCredit Group (6,5% пазарен дял в 9 държави ). Унгарската OTP Group отбелязва най-висок ръст на банковите активи в ЦИЕ поради експанзивната си стратегия за сливания и придобивания през последните години.

Средният общ коефициент на необслужваните кредити за региона на ЦИЕ е 7,2% през 2019 г., което е с 0,75% пункта по-ниско от този през 2018 г. Икономическата експанзия и непрекъснатите дейности по изчистване на портфейлите на банките, насърчавани от регулаторните органи, са основните причини за подобрените показатели. Като цяло коефициентите на NPL за банковия сектор в ЦИЕ се задържат на исторически ниски нива в края на 2019 г., което поставя регионалния банков сектор в относително благоприятна позиция да се изправи пред икономическите предизвикателства и влошаването на качеството на портфейлите им, предизвикани от пандемията COVID-19.