ЕБВР прогнозира 5% спад на икономиката в България

Икономиката на България ще се свие с 5% през тази година заради причинената от коронавируса криза, прогнозира Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Банката обаче очаква бързо възстановяване и ръст на брутния вътрешен продукт на страната ни от 4 на сто през 2021 г. За сравнение през 2018 г. ръстът на БВП на страната е бил 3,1%, а през 2019 г. – 3,4%. В най-голяма степен спадът ще се дължи на удара върху туризма, оказал пагубно влияние и върху някои други страни. 

Докладът прогнозира, че в дългосрочен план кризата ще има умерено въздействие върху икономиката, като икономическият растеж се очаква да продължи до края на третото тримесечие на годината, но подчертава, че все още са възможни значителни дългосрочни икономически, политически и социални ефекти от пандемията. Ако мерките за изолация останат на практика много по-дълго от очакваното, рецесията може да бъде много по-голяма, така че нивото на икономически растеж от 2019 г. няма да може да бъде достигнато през следващите няколко години, се посочва в документа. 

„Кризата е голям удар и излизането от нея ще бъде също толкова голямо предизвикателство. Сега не е време за икономически национализъм и протекционизъм, а време за изграждане на по-добро бъдеще чрез международен ангажимент за свободна търговия, смекчаване на климатичните промени и икономическо сътрудничество“, коментира главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик.

В световен мащаб мерките, предприети за справяне с пандемията, са засегнали вътрешното търсене и предлагане, което е довело до рязък спад на цените на стоките, проблеми в работата на износителите, срив в глобалните ценности, срив в туризма и спад на паричните преводи. Почти всички развиващи се икономики в Централна и Източна Европа, Централна Азия, Близкия Изток и Северна Африка, според ЕБВР, вероятно ще отчетат икономически последици тази година, само с няколко изключения, като Туркменистан, Узбекистан и Египет.

В региона на Западните Балкани се очаква голям удар върху икономиките на Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия, за които се твърди, че се основават на индустриално производство, а Албания и Черна гора ще понесат удар в туризма, докато Косово, но до известна степен и другите икономики от Западните Балкани, ще намалят вътрешното потребление в резултат на намалените парични преводи от чужбина. През 2020 г. в Северна Македония например ще има 3,5-процентен спад на БВП в резултат на икономическите последици от пандемията от коронавирус, след което се очаква страната да отбележи икономически ръст от 5% през следващата година, прогнозират от ЕБВР. Сърбия ще отбележи спад от 3,5%, но се очаква ръст на БВП от 6,0% през 2021 година.

Членовете на ЕС от Югоизточна Европа също вероятно ще бъдат силно засегнати от кризата, до голяма степен поради спада в туризма, като това особено ще се отрази на Кипър, Гърция и България. Предвижда се БВП на Турция да намалее с 3,5% през 2020 г., последван от силен икономически растеж от 6,0% през следващата година.

В Централна Европа и балтийските страни ограничителните мерки, които включват значителни ограничения, ще окажат влияние предимно върху автомобилната индустрия, която представлява почти половината от промишленото производство на Словакия например. Слабото външно търсене вероятно ще забави възстановяването на икономиките в региона, които се очаква да намалеят средно с 4,3% през тази година, но да нараснат с 4,5% през 2021 г. Докладът посочва конкретно Полша като най-голямата икономика в региона, която беше най-силно засегната по време на световните финансови кризи през 2008 и 2009 г. и се очаква да намалее с 3,5% през този период и да отбележи растеж от 4,0% през следващата година.

Икономиките от Централна Азия, които са подложени на натиск от спадащите цени на суровините и паричните преводи, ще отбележат средно спад от 1,2% през тази година, последвано от 5,8% увеличение през 2021 година. Казахстан и Узбекистан имат потенциал да окажат значителен стимул на икономиките си, но по-малките страни като Киргизстан, Монголия и Таджикистан, които имат ограничено фискално пространство, ще се сблъскат със значителен ръст на дълга, силен натиск върху вътрешните валутни пазари и намалено външно търсене.

По-ниските цени на суровините оказват допълнителен натиск върху износителите на енергия и метали, както в случая с Азербайджан, Украйна и Армения, докато очакваният спад на паричните преводи ще има особено влияние върху Молдова, Армения, Украйна и Грузия, чиито икономики ще бъдат допълнително засегнати от загубата на приходи от туризъм. Икономиката на Украйна се очаква да намалее с 4,5 процента през 2020 г. и да отбележи ръст от 5,0% през следващата година. Русия, чиято икономика бе силно засегната от глобалното намаляване на търсенето и цените на петрола, се очаква спад от 4,5% през тази година и ръст от 4,0 % през 2021 година.

В южния и източния средиземноморски регион се очаква особено негативно въздействие от кризата върху туризма, който беше основният двигател за растеж във всички икономики в региона през 2019 г., последван от намаляващо търсене от страна на основните търговски партньори и намаляване на притока на преки чуждестранни инвестиции. В заключението си ЕБВР пояснява, че тези прогнози ще зависят до голяма степен от продължителността и обхвата на мерките за справяне с коронавируса.