ЕЦБ иска подкрепа от правителствата за справяне с инфлацията

Справянето с рекордната инфлация в еврозоната само чрез промени в паричната политика носи риск от големи разходи за обществото. Това заяви членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Фабио Панета, цитира от Блумбърг.

Той призова правителствата да поемат част от тежестта като защитят домакинствата от нарастващите цени на енергията.

Голяма част от повишението на инфлацията, която сега е повече от три пъти по-висока целта на ЕЦБ от 2%, се дължи на геополитически фактори, извън контрола на централните банкери, коментира Панета по време на реч в Касино, Италия.

Той призова за „съгласувана стратегия на фискалната и паричната политика“, която да помогне за укротяване на цените, като същевременно с това води до минимални щети. За целта той предлага намаляване на косвените данъци (към който спадат данък добавена стойност (ДДС) и акцизите върху алкохола, тютюна и енергията) или по-големи парични трансфери към най-уязвимите членове на обществото, които да смекчат ефектите от енергийния шок.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард също подчерта, че правителствената помощ, която вече е в размер на десетки милиарди евро, трябва да бъде по-целенасочена.

„Да искате от паричната политика самостоятелно да понижи краткосрочната инфлация, докато инфлационните очаквания са закотвени, е нещо, което би струвало много скъпо. Затягането на паричната политика няма да повлияе пряко на цените на вноса на енергия и храни, които зависят от глобални фактори, а сега и от войната. Вместо това ще трябва да потиснем значително вътрешното търсене, за да намалим инфлацията“, каза Панета.

Неговите коментари са показателни за предизвикателството, пред което е изправена Европейската централна банка, която иска ограничи инфлацията, без обаче да дерайлира икономическото възстановяването Европа. Те също така подчертават разликите в подхода на ЕЦБ в сравнение с този на Федералния резерв на САЩ, които се подготвя да ускори повишаването на лихвите на фона на по-бърз и широкообхватен инфлационен натиск, задвижван от вътрешния пазар.

Въпреки че ЕЦБ ускори спирането на стимулите, централните банкери все още не могат да постигнат консенсус за това кога финансовата институция трябва да започне да повишава лихвените проценти – нещо, което Фед и АЦБ вече направиха.

Пазарите залагат на повишения с четвърт процентен пункт от ЕЦБ през септември, декември, както и януари и март следващата година.