ЕЦБ трябва да продължи изкупуването на облигации, за да омекоти последиците от конфликта в Украйна

Европейската централна банка трябва да продължи програмата си за изкупуване на облигации поне до края на тази година и да я остави с отворен край, за да омекоти последиците от конфликта в Украйна. Това заяви членът на Управителния съвет на ЕЦБ и гуверньор на Гръцката централна банка Янис Стурнарас, цитиран от Ройтерс.

Той е първият представител на ЕЦБ, коментирал събитията в Украйна и начина, по който те могат да се отразят на плановете на финансовата институция за свиване на стимулите и повишаване на лихвите в опит да се пребори с високата инфлация.

Според гуверньора на Гръцката централна банка ЕЦБ трябва официално да се откаже от идеята за понижаване на лихвите и да си даде по-голяма свобода по отношение на сроковете за тяхното повишаване.

Инвеститорите очакват ЕЦБ да обява план за прекратяване на дългогодишната програма за покупки на активи APP по време на следващото си заседание на 10 март, като по този начин ще се отвори възможността увеличение на лихвите до края на годината.

Той обаче подчерта, че в момента икономическите перспективи са „много несигурни“, което означава, че ЕЦб трябва да подхожда по-скоро предпазливо.

„Оценявайки ситуацията днес, бих предпочел удължаване на програмата APP поне до края на годината, след септември, вместо по-рано. Не бих подкрепил оповестяване на края на програмата през март“, добави той.

Европа разчита на Москва за около 40% от нуждите си от природен газ, като в същото време внася и много зърно от Русия и Украйна.

Според Стурнарас ситуацията в Украйна ще потисне ръста на цените „в средносрочен до дългосрочен план“, след като първоначално ги повиши.

 „Според мен ще има краткосрочен инфлационен ефект – цените ще се увеличат заради по-високите разходи за енергия“, обясни той.

ЕЦБ обяви през декември, че програмата APP ще бъде в сила поне до октомври – малко преди повишаването на лихвите.

Доскоро търговците предвиждаха увеличение на депозитната лихва на ЕЦБ с 50 базисни пункта, което би я издигнало до нулево ниво след осем години на отрицателна територия. След ескалацията в Украйна обаче очакванията за подобно повишение намаляха.

Според Стурнарас настоящата висока инфлация в еврозоната (5,1% през януари) се дължи на „серия от шокове в предлагането“.

„Паричната политика не е подходяща за справяне с тези шокове. Тя може да се справи, но на много висока цена по отношение на продукцията и заетостта“, заяви той.