Експерти: Промяна на данъчната система в България трябва да има

Промяна на данъчната система в България трябва да има, но едва след приемане на еврото и отмяната на валутния борд. Около това становище се обединиха независими експерти и представители на академичните среди по време на дискусия за необходимостта от нова данъчна реформа у нас. Според тях промените трябва да бъдат обсъдени от широк кръг от експерти, както и да получат консенсус в обществото.

Промените трябва да засегнат структурата на бюджетните приходи и разходи и общото данъчно съотношение, разбирано като сумата на данъците и социалноосигурителните вноски към БВП, заявиха експертите. От съществено значение са и въпросите за намесата на държавата в икономическото и социално развитие на страната, какво да е съотношението между преки и косвени данъци, дали да се замени плоският данък с прогресивен и да се въведе семейно подоходно облагане, коментираха те.

Събираемостта на приходите продължава да е най-големият проблем у нас, заяви проф. Митко Димитров – едни и същи фирми печелят големите обществени поръчки, някои укриват доходи, а други предпочитат да не плащат ДДС, мита и акцизи. Приходите в бюджета трябва да бъдат увеличени чрез преодоляването на тези дефекти на функционирането на демокрацията и пазарната икономика и тогава да се обсъжда въпроса за увеличаването на данъчната тежест, коментира той.

Неблагоприятното съотношение между преките и косвените данъци може да се промени, ако увеличаването на преките данъци се съчетае с намаляване на ДДС, което ние плащаме през покупките си, смята проф.Димитров.

Реформата трябва да бъде съчетана със семейно подоходно облагане, при което се възстановяват разходите за отглеждането на децата. Ако единият от родителите печели 2000 лева, а другият не работи, защото гледа двете деца, това семейство ще мине под минимума за издръжка, заяви проф. Димитров.

Проф. Иван Ангелов е привърженик на прогресивния данък с необлагаем минимум и максимална ставка от 25% за доходите на физическите лица. За фирмите да има повишаване на данъка върху печалбата до 20 на сто, но без облагане на малките и семейните фирми, както и с облекчения при реинвестирането на печалбата, предлага той.

Парите да остават в тези, които могат да ги умножават, апелира председателят на БТПП Цветан Симеонов. И подчерта, че в България трябва да има еднакво третиране на икономическите субекти, защото сега едноличните търговци са принудени да плащат 10% корпоративен данък и 5% данък дивидент, докато другите юридически лица – само 10 на сто данък печалба, ако не разпределят дивидент.

За нова данъчна система, след отпадането на валутния борд, се обяви и бившият министър-председател Иван Костов.

България трябва да излезе от валутния борд, независимо от това дали ще влезе в еврозоната или не, заяви той по време на дискусията. Според Костов паричният съвет не е задължително обвързан с въвеждането на еврото, а е временна мярка, която спира БНБ да води цялостна монетарна политика. Затова с излизането от валутния борд трябва да й се гарантират условията, които са валидни за централните банки на страните – членки на ЕС, т.е. да е с развързани ръце.

БНБ трябва да може да извършва по своя преценка левови емисии и да изпълнява функциите на банково кредитиране, накратко – да си възстанови естествените функции, подчерта Костов. Сега България е принудена с букаи на краката да настига водещите европейски страни от гледна точка на монетарната си система, каза той.

Изсветляването на сивата икономика у нас може да донесе много повече приходи в бюджета, отколкото всяко увеличение на данъчната тежест, заяви Васил Велев – Председател на УС на АИКБ. В допълнение, това ще помогне на нормалния бизнес да работи още по-успешно, коментира той.

Дискусията се организира от Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН и Европейското висше училище по икономика и мениджмънт (ЕВУИМ) като в нея участваха проф. Александър Тасев, проф. Митко Димитров, чл. кор. Иван Ангелов, проф. Гарабед Минасян и доц. Виктор Йоцов от ИИИ при БАН, проф. Мариана Михайлова и проф. Виктор Христов от ЕВУИМ, проф. Боян Дуранкев и д-р Румен Гълъбинов от УНСС, доц. Иван Костов – бивш премиер, а сега преподавател в НБУ, Васил Велев – Председател на УС на АИКБ, Цветан Симеонов – Председател на БТПП, Петър Ганев от Института за пазарна икономика и други експерти.