Финансовите посредници очакват забавяне на икономическия спад

Оценката на финансовите посредници за текущата икономическа ситуация през третото тримесечие на 2020 г. се подобрява в сравнение с предходното. Повишение на балансовите оценки е налице при всички групи посредници, като инвестиционните посредници са най-оптимистично настроени. Това сочат данните от последното издание на тримесечния бюлетин на Министерството на финансите „Финансов сектор: оценки и очаквания", отразяващи оценките и очакванията на финансовите посредници, произтичащи от ситуацията с глобалната пандемия COVID 19. Анкетираните очакват забавяне на спада на българската икономика през последното тримесечие на годината. Участниците в изданието предвиждат леко повишение на инфлацията през четвъртото тримесечие, а заетостта ще продължава да намалява. Търговията на Българската фондова борса ще бъде по-активна. 

Мненията на управляващите дружества и пенсионно-осигурителните дружества са поравно разпределени между задоволителна и незадоволителна оценка. Вероятно по-високата оценка на анкетираните се дължи на по-малкия спад на икономиката през първото полугодие спрямо консенсусните очаквания, след като краткосрочните бизнес индикатори имаха разнопосочно развитие. В същото време сезонно изгладените данни за реалния растеж на икономиката в еврозоната и ЕС за третото тримесечие спрямо предходното показват увеличение с 12.5% и 11.5%, а спадовете спрямо третото тримесечие на 2019 г. са съответно 4.3% and 4.2%, са казва в доклада. 

Очакванията на финансовите посредници за растежа през последното тримесечие слабо се подобряват спрямо предходната анкета. Общата балансова оценка е малко по-висока от предходното издание, като болшинството отговори сочат запазване или забавяне на спада. През август, септември и октомври показателят за бизнес климата последователно леко се подобряваше въпреки растящите опасения от нова вълна на пандемията и риск от налагането на ограничителни мерки в редица страни и у нас. В същото време консенсусните прогнози на международни институции като МВФ, ОИСР и ЕК показват очаквания за относително по-малък спад на българската икономика спрямо останалите държави от ЕС и други ключови икономики.

Участниците в изданието предвиждат леко повишение на инфлацията през четвъртото тримесечие. Консолидираният резултат се повишава спрямо очакването за третото тримесечие, което беше поблизо до неутралното. Годишният темп на инфлация прекъсна започналата от началото на годината
тенденция на понижение и през август, септември и октомври се задържа без промяна, на ниво от 0.6%. Инфлацията в Еврозоната остана отрицателна за четвърти пореден месец през ноември и беше под очакванията на финансовите пазари. Новините за готовността на няколко производители на ваксини срещу COVID-19 да започнат тяхното доставяне стимулираха очакванията на петролните пазари и цените на основните сортове се повишиха, като през декември цената на суровия петрол Брент прехвърли 50 щ.д. за барел. Въпреки това малко вероятно е повишението да се отрази на потребителските цени до края на календарната година. 

Анкетираните понижиха очакванията си за годишното изменение на заетостта през последното тримесечие и прогнозират леко понижение. В предходното издание отговорите бяха пооптимистични, като балансовата оценка беше близо до неутралната. Тенденцията към намаление на броя на безработните лица след края на извънредното положение се запази до края на септември. Въпреки че през септември равнището на безработица се понижи до 6.9% при 7.2% през септември, задълбочаването на пандемията и евентуални нови ограничителни мерки вероятно са повлияли на преценката на финансовите посредници. 

Финансовите посредници имат неутрално очакване по отношение на динамиката на основния лихвен процент (ОЛП) до края на годината. Понижение предполагат единствено инвестиционните посредници. Средномесечните стойности на индекса Леония плюс, който определя и ОЛП, остават без значителна промяна от април до октомври, на стойност от -0.68%. Търговията протича при съществено по-ниски обеми от началото на пандемията. Същевременно темпът на нарастване на кредитите за частния сектор продължава да се забавя при стабилен темп на нарастване на депозитите, което допълнително засилва, при равни други условия, ликвидността на банките.

Очакванията за динамиката на индексите на Българската фондова борса през четвъртото тримесечие са предимно за запазване на техните нива спрямо края на третото. Общо преобладават неутралните отговори. При групите посредници банките и инвестиционните посредници са оптимисти, докато УД и ПОД очакват по-скоро понижения. Разнопосочната динамика на индексите през третото тримесечие се прехвърли и в началото на четвъртото. През октомври и ноември и трите индекса имаха волатилно представяне. BGBX40 се повиши, докато SOFIX и традиционно добре представящият се BG REIT бяха близо до нивата си в края на септември. През декември факторите, влияещи и на валутния курс, допринесоха за възходящо движение на индексите. 

Отговорите на участниците в анкетата сочат минимално понижение на лихвените проценти по депозити до края на годината, като това се отнася в по-голяма степен за депозитите, деноминирани в щатски долари. Балансовите оценки по валути са малко по-ниски спрямо предходното тримесечие, когато посредниците имаха напълно неутрални очаквания. Те се реализираха по отношение на доларовите депозити, докато от своя страна процентите по депозитите в лева и евро отбелязаха съответно повишение и понижение. От гледна точка на факторите, определящи динамиката на лихвените проценти, запазването на стабилни темпове на нарастване на депозитната маса в банковата система, при забавяне на темпа на кредитиране на частния сектор при равни други условия, биха довели действително до понижение. През октомври това се случи с депозитите в лева и долари, докато възвръщаемостта по депозити в евро слабо се увеличи.

Финансовите посредници очакват запазване на нивата или много слабо понижение на лихвените проценти по кредити (най-вече в лева) през четвъртото тримесечие. Балансовите оценки по групи посредници се различават. При инвестиционните посредници те сочат понижение на цената на заемите, а при управляващите дружества и пенсионно-осигурителните дружества - слабо повишение. Търговските банки са най-балансирани в оценките си, като очакват лихвените проценти по кредити в лева да се понижат малко повече спрямо тези в други валути. Подобна тенденция имаше през третото тримесечие, като тя вероятно може да се свърже с програмата за безлихвени заеми на физически лица, гарантирана от Българската банка за развитие. По нея към 1 декември са отпуснати около 95.5 млн. лв.

Балансовата оценка на анкетираните за междуфирмената задлъжнялост през последното тримесечие на годината се покачва на фона на растяща несигурност и новата вълна в развитието на пандемията и въвеждането на ограничителни мерки в другите държави. Очаква се те да повлияят негативно върху поръчките и текущите парични потоци на компаниите. Балансовите оценки от краткосрочната бизнес статистика на НСИ за оценката на предприемачите относно финансови проблеми (неплатежоспособност, трудности при получаване и др.) в търговията на дребно се покачва през октомври и ноември, спрямо тази за септември и средното за трето тримесечие. В сектора на услугите се наблюдава леко намаление през октомври и ноември спрямо трето тримесечение. В строителството предприемачите отчитат нарастване на финансовите проблеми през ноември.

1. Очаквания за дейността на банките

Очакванията на търговските банки относно основната им дейност (кредитирането) през последното тримесечие на 2020 г. се понижават съществено. Общият обем на отпуснатите за периода кредити ще бъде сходен с този от предходното тримесечие.

Предвид текущото развитие на пандемията и нарасналата несигурност, оценките за дългосрочните кредити за предприятия и домакинства се влошават в най-голяма степен. Същевременно, домакинствата ще заемат предимно в лева, където лихвените проценти остават по-ниски, а кредитирането в евро ще се свие.

Въпреки малко по-ниските консолидирани резултати очакванията относно обема на привлечените депозити остават умерено положителни. Домакинствата ще имат по-голям принос за увеличаването на депозитната маса в банките, но делът на дългосрочните депозити леко ще се понижи.

Нарастване на конкуренцията спрямо предходното тримесечие може да се очаква както между самите търговски банки, така и от страна на небaнковите финансови институции. От гледна точка на лизинговите компании и дружествата за кредитиране, това е обяснимо, предвид затягането на кредитните стандарти от банките. При небанковите институции възможна причина е традиционно възходящият завършек на годината на капиталовите пазари, които получиха допълнителен стимул от победата на Джо Байдън на президентските избори в САЩ. 

[[{"fid":"366001","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":455,"width":500,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

2. Очаквания за развитието на инвестиционните посредници 

Инвестиционните посредници са умерено оптимистични относно динамиката на търговията на Българската фондова борса (БФБ) през четвъртото тримесечие, а оценките им се подобряват спрямо предходното тримесечие. Умерено нарастване се очаква както по отношение на реализирания оборот от търговия, така и по отношение на броя реализирани сделки с акции и облигации на БФБ. 

Очакваното повишение на оборота и броя сделки може да се свърже с няколко фактора. Традиционно капиталовите пазари се активизират в края на годината. Новините за готовността на няколко фармацевтични компании за доставки на ваксини срещу COVID-19 и начало на ваксиниране на желаещите през декември донесе оптимизъм за пазарите. Положителна реакция от страна на инвеститорите в международен план имаше и след засилването на сигурността относно победата на Джо Байдън на президентските избори в САЩ. 

По отношение на броя на новите емисии акции и облигации, листнати на БФБ, нагласите на анкетираните са той да остане без промяна спрямо третото тримесечие. На този етап очакването относно новите емисии акции се сбъдва, след като за изминалото време от третото тримесечие има една новорегистрирана емисия – колкото и през третото тримесечие. В сегмента на облигациите също има само една нова емисия, като по този начин е налице понижение в сравнение с предходното тримесечие, когато имаше четири нови емисии. 

Умерено нарастване се очаква както по отношение на реализирания оборот от търговия, така и по отношение на броя сключени сделки с акции и облигации на БФБ. 

[[{"fid":"366002","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":351,"width":498,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

3. Очаквания на управляващите дружества 

Участващите в изданието управляващи дружества са положително настроени за дейността си до края на годината. За повечето от показателите балановата им оценка е по-висока спрямо третото тримесечие. 

Близко до умереното е очакваното нарастване на акумулираните активи в КИС. В края на третото тримесечие активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, нараснаха с 12.2% спрямо края на юни 2020 г., с което очакванията на УД от предходната анкета не се реализираха. 

Привлечените средства от нефинансови предприятия и домакинства също се очаква да нараснат повече, което е в синхрон и с предвижданата по-висока склонност на домакинставата към спестявания в настоящата ситуация на повишен риск въпреки, че предпочитаната форма ще останат преобладаващо депозитите. В този контекст очакванията на УД са конкуренцията в този сегмент да се увеличава, като балансовата им оценка е по-висока спрямо резултатите от предходното издание.

При привлечените средства от застрахователни дружества и пенсионни фондове очакванията остават на положителна територия, но увеличението ще е слабо и помалко спрямо очакваното за трето тримесечие. 

Прогнозите относно доходността от управляваните КИС също са по-добри от предходните, но нарастването ще е малко. 

[[{"fid":"366003","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":323,"width":502,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

4. Очаквания на пенсионните осигурителни дружества

Очакванията на ПОД като цяло са по-положителни спрямо оценките в миналия брой на изданието. Акумулираните активи в допълнителните задължителни пенсионни фондовe ще запазят тенденцията си на умерено нарастване и през последното тримесечие на годината, което съответства на динамиката им през третото срямо второто тримесечие.

Динамиката на броя на осигурените лица в ДЗПФ също ще бъде сходна, според участващите ПОД в тази анкета. По отношение на осигурените в допълнителните доброволни пенсионни фондове очакванията преминават на положителна територия. ПОД предвиждат техния брой слабо да нарасне. През третото тримесечие бе отчетено слабо увеличение в броя на осигурените лица в УПФ, ДПФ, ППФ и ДПФПС.

Стойността на един дял в ДЗПД и ДДПФ ще остане без промяна спрямо предходното тримесечие, според анкетираните. Това се наблюдава на фона на отчетено повишение на доходността на годишна база на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 28.09.2018 г. - 30.09.2020 г. спрямо аналогичния двугодишен период в края на второто тримесечие. 

Очакванията на анкетираните са конкуренцията на други ПОД да остане без промяна. 

[[{"fid":"366004","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":404,"width":502,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Избухването на пандемията от COVID-19 предизвика мащабни социални смущения и безпрецедентни икономически предизвикателства, с неизбежно въздействие върху финансовия сектор. Рисковете в световен мащаб по отношение на ликвидността и платежоспособността във финансовия и реалния сектор, се увеличиха значително.

На заседание на ЕЦБ от 29 октомври 2020 г. нерестриктивната позиция на парична политика беше потвърдена и основните лихвени проценти на ЕЦБ останаха без промяна. В същото време ЕЦБ даде сигнал, че в края на годината ще направи преоценка на политиката си.

С оглед на динамичната ситуация, глобалното разрастване на пандемията и важността на правилната и навременна реакция от страна на централните банки, в този брой на изданието попитахме финансовите посредници за мнението им относно извънредните мерки на ЕЦБ и очакванията им за последващата посока на паричната й политика.

Най-голям брой участници (38%) оценяват по-скоро положително извънредните мерки на ЕЦБ за възстановяване на икономиката от пандемията, като инвестиционите посредници са напълно категорични в това отношение. Около 23% от финансовите посредници са на мнение, че бързата реакция и допълнителните пакети с мерки на ЕЦБ са подкрепили ликвидността и условията за финансиране и не очакват радикална промяна в посоката на политиката на ЕЦБ. Други 23% от анкетираните са леко песимистични и допускат, че нарастващият риск от свръх задлъжнялост, в комбинация с разширеният обхват на обезпеченията, ще принудят централната банка да преосмисли действията си.

Около 8% от анкетираните са посочили, че прекаленото акумулиране на нов дълг и продължителното задържане на ниски лихвени проценти в средносрочен и дългосрочен хоризонт ще засили рисковете пред финансовата система.

(Бел. ред.) На последното си заседание на 10 декември ЕЦБ обяви засилване на ликвидните стимули. Увеличени бяха размерът и срокът на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Удължен беше срокът и на целевите операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III), като в рамките му ще се проведат три допълнителни операции. По-дълго време ще се прилагат и мерките за облекчени изисквания към обезпеченията, които банките предоставят на ЕЦБ. По този начин политиката на Европейската централна банка остана без промяна по същество и продължава да разчита на разширяващи се монетарни стимули в подкрепа на икономиката на евро зоната. 

[[{"fid":"366005","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":220,"width":502,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Методология: Изследването е осъществено на базата на анкети. Събраните отговори са получени до 10 декември 2020 г. Участници в анкетата остават анонимни и не се оповестяват публично. Тези оценки и очаквания може да не съвпадат с анализите и прогнозите на Министерството на финансите. Изследването не трябва да се възприема като препоръка за инвестиране или вземане на решение за ползване на услугите на финансовите посредници. МФ не поема отговорност за понесени загуби от трети лица, вследствие използването на информация, публикувана в изследването.  

Използвани съкращения: ТБ – търговски банки, ИП – инвестиционни посредници, ПОД – пенсионно осигурителни дружества, УД – управляващи дружества, BGN – лев, EUR – евро, US – щ. долар