Голямото игнориране на кеша започна

Кешът е цар!, казваха нашите баби и дядовци, казваха и нашите родители. Парите в буркан и парите под дюшека бавно отстъпват (да можеше и парите под масата да ги последват) под напора на електронните разплащания и дигиталните пари. Идва ли краят на парите в брой – този въпрос задава макроикономистът от ЕКИП Аркадий Шарков в статията си „Новото дигитално парично иго”.

„Безкритичната възхвала на картовите плащания, плановете на ЕЦБ за дигитален отговор на криптовалутите, инфлацията и  все по-стряскащата дигитализация, която е приспособена към методите за проследяване, ползвани от Китайската комунистическа партия, ме провокираха да я напиша”, споделя пред Мениджър Нюз авторът. В подкрепа на тезата си, той дава следния пример: правителството ви е открило сметка в Централната банка за дигитална валута, но за достъп до нея ви е необходим цифров идентификатор и средствата са програмируеми. Не само разходите ще бъдат проследени, но някои видове транзакции могат да бъдат насърчавани или ограничавани. „Комбинираните пипала за контрол на правителствата ще бъдат разширени, а нашите свободи допълнително ще бъдат подкопани”, опасява се авторът. Според него изобретяването на криптовалутите е било с идеалната цел за бягство и децентрализация от контролираните фиатни пари (наложено със закон платежно средство в границите на определена територия – бел.р.) на централните банки, но вместо да „изпише вежди“ създава все по-голяма опасност да „избоде очи“. Иновациите, които най-често идват от частния сектор, получават своята свобода на кредит за известен период от време, докато държавата не усети, че започва да губи силата си и започне да ги регулира или пък заменя.

България следва световните тенденции на „обезценяване, обезличаване, обединяване и обсебване” на физическите пари. Началото на този процес е поставен с опитите за забрана на кешовите разплащания над 1000 лв. под предлог ограничаване на процеса на „пране на пари“, пише Аркадий Шарков. Последвалото вдигане на таксите за теглене на пари от банкомат, закриването на спестовни сметки и превръщането им в депозитни, различните стимули за плащания през ПОС-терминали допълнително наливат вода в този в мелницата на „новото дигитално парично иго”.