Инвестиции по време на криза – какво ще движи пазарите

КОВИД пандемията преобърна ежедневието ни и световния бизнес.  През първия месец компаниите, както и хората, се опитват да разберат степента на бедствието и бъдещето му въздействие. Настоящият фокус е със сигурност върху наличните парични средства, тъй като не е известно колко дълго време ще продължат извънредните мерки и без да звучим прекалено мрачни - как ще изглежда света след КОВИД. Към момента, повечето компании внимателно разглеждат своите кредитни инструменти и достъп до капитал.  В САЩ, както и в България и Европа, настоящата цел на големите компании е да привлекат капитал основно чрез допълнително  първостепенен и междинен дълг или емитиране на стабилизационни облигации.

Само в рамките на една седмица през април почти 50 компании с висок рейтинг в САЩ пласираха нов корпоративен дълг на обща стойност от 117 млрд. долара. Тази сума е рекордно висока за такъв кратък период от време. Някои от компаниите използват тези средства, за да осъществят значителни инвестиции – мобилният оператор T-Mobile например затвори сделка по придобиване на конкурента си Sprint с емисия облигации на стойност 19 млрд. долара.

Активността започва да оказва влияние и на цената на това финансиране. Например Sysco Corporation, която е в сектора с оборудване за ресторанти и е силно повлияна от кризата, издаде емисия облигации на стойност 4 млрд. долара, но на два пъти по-висока цена – достигаща 6,6% срещу лихва от 3,3% през февруари. Освен това S&P Global прогнозира, че до 10% от по-рисковите компании ще обявят фалит до края на годината, което ще охлади желанието на инвеститорите да купуват подобен дълг.

Въпреки че емитирането на стабилизационни облигации не се използва често в България и региона, поради не толкова добре развития капиталов пазар в момента се работи по над 20 емисии на облигации в Централна и Източна Европа, включително две на български компании. Също така няколко американски хедж фонда и алтернативни инвестиционни фонда, които търсят възможности за инвестиции. Докато не премине належащата нужда да се привлече капитал, други търговски инвестиции и корпоративни сделки ще са предимно на пауза. 

В началото на лятото очакваме редица сделки да се случат с инвестиции в привлекателни, но потенциално в затруднение, компании.  В контекста на това на 25ти март Европейската комисия призова всички чуждестранни инвестиции да се следят отблизо. Това е опит да се защитят компаниите, които са важни за икономиката – става дума предимно за сектора на здравеопазването и технологиите – от придобиване на ниски цени от инвеститори извън ЕС, което би затруднило възстановяването на икономиката след КОВИД.  Тези мерки неминуемо ще засегнат навлизането на нови американски инвеститори в региона, но остава да се види как този контрол ще се осъществи на практика. 

В дългосрочен план най-големите пречки за нови американски инвестиции в региона са други и добре познати. Частните капиталови инвеститори, извършили поне една сделка през 2019 г., посочват на първо място недоразвития капиталов пазар, инфлацията в оценките на активите, ограничените възможности за излизане от инвестиции, и административните трудности. Също така Американският държавен департамент, в доклада си относно инвестиционния климат в България за 2019 г., отбелязва, че  американските инвеститори се притесняват от законността и корупцията в страната, като цитират непредсказуемостта поради честити промени в законите и административните норми, бавната съдебна система и несигурността в договорните отношения.

Освен това американските компании и фондове са често взискателни и обстойни в своя подбор на партньори и компании за придобиване в сравнение с  инвеститорите от Европа. Това се дължи от части на разстоянието и това, че инвестициите в Европа са по-необичайни за тях. Американските инвеститори са привлечени са от перспективата за висококвалифицирана и сравнително ниско струваща работна ръка в различните сектори от автомобилния до софтуерния, но също отчитат и притеснителните демографски промени в България.

Американските компании предпочитат отношенията между страните да са уредени изцяло в договорните документи, което води до значително по-дълги и детайлни споразумения, отколкото е обичайно в България. Ако говорим за инвестиция в IT сектора, например, един от най-интересните за американските инвеститори, процесът по преговори и сключване на сделка е сравнително олекотен и зависи основно от бизнес договорките на двете страни – извършване на надлежна проверка и изготвяне на документите по сделката.  Обичайно, една сделка без усложнения може да се сключи за около три месеца.  В случай на инвестиция във финансовия сектор, при съществуването на предварителни условия за одобрение на инвеститори от БНБ и други органи, процесът би бил значително по-дълъг, достигащ дори девет месеца или година, особено, ако участва синдикирано финансиране или финансиране чрез облигации.

От нашата практика виждаме определени трудности в изпълнението  на регулаторните процеси особено при антитръстовото и трудово прав основно поради несигурност и различия в регулациите между нашата и американската правна система.  Същевременно, нарастваща причина за несигурност при сделките са трудностите при отваряне на банкови сметки, дори на компании, чиито акции се търгуват на американски или западноевропейски фондови борси. Макар и причините за забавянето да са технически, при М&А сделките времето e от първостепенно значение - например, когато инвеститорите търсят достъп до конкретен пазар или въвеждат продукт по график. Имахме няколко сделки, при които инвеститорите промениха своите инвестиционни планове от България и Европа и се насочиха към САЩ именно заради тази регулаторна пречка. 

Такива пречки за влизане в пазара, особено в тези трудни времена, трябва да се облекчат, за да позволят на колкото може повече инвестиции да навлязат в страната.  Други държави от ЕС вече отложиха някои регулации за банки и дигитализация да дадат гъвкавост на бизнеса. 

Въпреки тези съображения американските инвестиции в България имат постоянно увеличаващо се значение. През 2018 година те представляват 36% от всички чуждестранни инвестиции в сравнение с 4,8% през 2007, по данни на Бюрото за  Икономически Анализи (BEA) на САЩ. Секторът с най-голям обем на сделки за 2018-2019 година в България е TMT (Technology, Media & Telecom), а именно 1,410 милиона евро, дължащо се предимно на продажбата на Виваком. Но и независимо от Виваком, това е привлекателен и динамичен сектор на икономиката ни в момента заедно с Business and Financial Services.  Енергийният сектор, особено при   възобновяемата енергия, също се възвръща силно с няколко текущи сделки в Q1 2020, които продължават въпреки настоящата ситуация. В допълнение, няколко американски хедж фонда и други специализирани фондове стартират преговори за закупуването на  проекти, даващи незадоволителни резултати, и необслужвани активи.  Очакваме тези алтернативни финансови източници да станат все по-значими за бизнесите под финансов стрес  в Централна и Източна Европа c течение на годината.

Ричард Клег, Радена Цветанова - Wolf Theiss