ИПИ: Еднократното увеличение на пенсиите ще струва 800 млн. лв.

Над 800 млн. лв. са допълнителните разходи, които са свързани само с еднократни или извънредни стъпки по пенсиите у нас. По този начин увеличението им реално е най-голямата „корона“ мярка на правителството. Това се казва в анализ на старши икономиста на Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Според него увеличението на минималната пенсия до 300 лв. ще струва 474 млн. лв., еднократното изплащане на 50 лв. към пенсиите за първите три месеца ще струва 318 млн. лв., а ваучерите за храна на стойност 120 лв. годишно за пенсионерите с пенсия от 301 до 369 лв. ще струват 47 млн. лв. Тук дори не броим вдигането с 5% на всички пенсии през 2021 г., което вече няма как да влезе в „корона” мерките.

В голямата си част обаче, въпросните 800 млн. лв. няма да са еднократни. Минималната пенсия съвсем очаквано няма да се ревизира надолу, тоест тези 300 лв. ще си бъдат дължими и през следващите години. Увеличението с 50 лв. на всички пенсии също трудно ще бъде спряно след първите три месеца на годината. Опитът, в т.ч. от тази година, показва, че тръгне ли едно временно социално плащане, то много бързо се превръща в постоянно. Отделно от това, остава неясен въпросът дали пенсионерите с нова минимална пенсия от 300 лв. ще получат и тези 50 лв. отгоре през първите три месеца. В този вариант увеличението за тях е наистина чувствително – 220 лв. в първата половина на 2020 г., 250 лв. от юли 2020 г. и 350 лв. в началото на 2021 г.

Подобен казус възниква и при семейните помощи за деца или т. нар. „детски надбавки“. Отпадането на доходния критерий означава, че всяко едно дете в държавата ще се класира за помощ, а новият разход през 2021 г. ще е за 390 млн. лв. Почти невъзможно изглежда как се допускат толкова много семейства до дадена помощ, а година по-късно това им се отнема. Натуралните показатели в бюджета показват, че през 2021 г. общо 1,26 млн. деца ще се класират за „детски”, а през 2022 г. техният брой ще е 491 хил. Казано с други думи, на близо 800 хил. деца трябва да им бъдат отнети детските през 2022 г. Това, чисто политически, няма как да се случи. Веднъж премахвайки доходния критерий, детските помощи най-вероятно ще останат за дълги години достъпни за всички семейства. Нищо чудно, тази „корона” мярка после цяло едно поколение да се опитва да я реформира и вкара в някакви рамки.

Тези два примера, които са и отчетливо най-големите в социалната политика, ясно показват, че сериозна част от уж еднократните социални разходи, свързани с коронавируса, всъщност ще прелеят и през следващите години. Очакванията, заложени в средносрочната бюджета рамка, че социалните разходи през 2022 г. ще се свият спрямо 2021 г. и съответно и дефицита ще бъде по-лесно редуциран, са по-скоро пожелателни. Липсата на извънредни инструменти и използването на обичайни такива в подпомагането на домакинствата – чрез пенсии и семейни помощи, ще тежи дългосрочно на бюджета. И докато всяка година се води спор за една или друга малка мярка – например за допълнителни 12 млн. лв. за подкрепа на дистанционното обучение, стотици милиони ще си вървят по течението, защото сме отменили доходният критерий в най-голямата социална програма.