Къде е България в сферата на финансовите технологии

Финансовите технологии носят редица ползи на потребителите - спестяват им време, разходи и им дават много повече възможности. В България те все още са в ранна фаза на проникване и използване от страна на потребителите като причините за това са няколко. На първо място е практиката да се плаща кеш, за да се избягват данъчни задължения. Не по-малко от значение е и технологичният "балон", в който се намират разработчиците на такива приложения и трудното им достигане до масовия потребител и на трето място - големите разлики между търговските банки по отношение на това доколко те възприемат и въвеждат технологични решения при управлението на средствата от техните клиенти.

Това е заключението от дискусията на тема "Потребители и технологии във финансите" по време на 4-тия годишен банково-финансов форум "Бъдещето на парите", организиран от списание "Мениджър". 

Пълен запис на дискусията може да видите тук.   

Според Димитър Гюрджилов, главен търговски директор на Settle Group, компания за мобилни разплащания, основана в Норвегия, в момента на глобално ниво има няколко нива на навлизане на дигиталните технологии във финансите.

“Бъдещето е начертано – то вече се случва в северните държави. При тях в смартфона влиза всичко – кредити, разплащания, застраховки, спестявания, идентичност. В скандинавките държави – Норвегия, Швеция и Дания – вече не съществува физическо подписване на документи, всички са забравили какво е то. Паралелно с това Китай е с 3 години напред спрямо Европа с електронните разплащания, но не трябва да подценяваме факта, че една основна причина за това е и липсата на фаза за навлизане на ПОС-терминали, прескачането на тази фаза и директното навлизане на плащанията чрез смартфон“, обясни Гюрджилов.

Той добави, че за сравнение в България има голямо изоставане и то има обяснение. Немалка част от хората у нас продължават да получават кеш, защото не се плащат осигуровки и това довежда до изкуствено дигитално изоставяне, около 20% от населението продължава дори да няма дебитни карти. "Нашата цел е да намалим дълбоките различия между хората, да ги запознаем с удобствата на смартфоните и да са наясно какви са ползите, какво биха спестили от новите технологии“, добави той.

Гюрджилов добави, че технологиите позволяват човек да се занимава повече време с това, което харесва, а не с висене по опашки например.

Той обаче обърна внимание, че в мобилните разплащания най-напред са държавите, в които има колаборативен подход на приложенията. В Швеция например няколко банки използват единна система за мобилни парични преводи. “У нас обаче много малко зависи от местните клонове на банките и в повечето случаи решенията за мобилното разплащане се вземат някъде другаде – в централите на банките. В крайна сметка обаче конкуренцията ще доведе до подобряване на услугите“, отбеляза той.

„Едно решение за мобилните разплащания за всички банки със сигурност ще подобри сигурността“, съгласи се Ангел Иванов, изпълнителен директор на Lirex High Tech, технологична компания за киберсигурност. Според него в момента мобилните приложения на българските банки силно се различават по ниво на напредналост.

„Нашата компания  регулярно прави одит на мобилното банкиране на различни банки у нас и резултатите показват, че някои финансови институции прилагат всички най-модерни технологии, докато други все още имат изискване за посещаване на клон и разписване на хартиени документи, свързани с идентификацията по мобилното приложение, което е неприемливо за 2021 г.“, разказа той.

Според него финтек компаниите са били катализатор за развитието на банките в последните години. „Безплатните международни парични трансфери бяха първото нещо, въведено от тях. Банките напредват в тази посока, а това отворено банкиране крие своите рискове. Затова вече е нужно да се анализира подробно цялата инфраструктура, за да е ясно как тя ще бъде защитена“, добави Иванов. „Ако искаме да използваме последните технологии трябва да сме наясно със рисковете за сигурността и постоянно да се стремим да обновяваме защитата“, обясни Иванов.

Според Ирина Крайчева, главен изпълнителен директор на ЮтеКредит, финтек за потребителски кредити, все още има дълъг път, за да бъдат потребителите приобщени към технологиите.

„Нашата амбиция е да се предоставят технологии, които да са разбираеми и използваеми дори и от хора над 50 годишна възраст, не само от младите“, добави тя, като обясни, че към 2020 г. едва 1 от 8 души в България има мобилно банкиране и България продължава да бъде страната с най-много банкови клонове на глава от населението.

„Ние от 5 години говорим за дигитализация, но реалното приложение къде е? Ние използваме терминология, която остава непозната за голяма част от потребителите. Затова мога да се похваля, че при нас 90% от всички кандидатствания за кредит са онлайн подписани, защото предлагаме улеснен метод“, обясни Крайчева.

Тя също така припомни, че дори и да се използва най-добрата технология за сигурност, когато потребителят даде достъп до зловредни лица доброволно, рисковете не могат да бъдат покрити. „Това което ние сме се опитали да направим е да не използвате парола, а код който ще се използва еднократно, човекът трябва да е овластен и той да владее ситуацията“, обясни тя.