Ключов център за добив на биткойн в Китай прекратява „копаенето" на криптовалути

Китайският автономен регион Вътрешна Монголия планира да забрани новите проекти за добив на криптовалути и да прекрати работата на съществуващите предприятия за „копаене“ на биткойн в опит да ограничи потреблението на енергия, предаде Си Ен Би Си.

Биткойнът е базиран на децентрализирана система, което означава, че криптовалутата не се емитира от един централен орган. За операциите с биткойн се използва блокчейн технология, която на практика представлява безкраен регистър с транзакции, валидирани чрез разрешаване на сложни математически уравнения (процеса известен като копаене) от хора (миньори), които използват за целта мощни компютърни системи. Миньорите получават биткойн като награда за разрешаването на уравненията.

Високата мощност на компютърните системи обаче води и до огромна консумация на енергия. Копаенето на биткойн харчи 128,84 тepaвaтчaca електроенергия нa гoдинa – повече от страни като Украйна и Аржентина, сочат данни от изследване на Кеймбриджкия университет.

Китай отговаря за около 65% от глобалния добив на биткойн, като само Вътрешна Монголия допринася за 8% заради ниските цени за енергия. За сравнение, САЩ отговарят за 7,2% от световния добив.

До плана за прекратяване на операциите за „копаене“ на криптовалути във Вътрешна Монголия се стигна, след като регионът не успя да покрие целите на правителството за потребление на енергия през 2019 г. и стана обект на сериозни критики от Пекин.

В отговор комисията за развитие и реформа в Вътрешна Монголия представи планове за ограничаване на потреблението, включително и този за прекратяването на работата на „мините“ за криптовалута до 2021 г.

Макар че китайското правителство подкрепя развитието на блокчейн технологията, то често предприема мерки срещу самите криптовалути. Пекин подлага на натиск бизнесите, участващи в операции с криптовалути, включително големите борси за търговия с дигитални монети.

Азиатската страна също така се стреми да ограничи въглеродния си отпечатък, като миналата година президентът Си Дзинпин заяви, че Китай ще достигне пик на въглеродните емисии до 2030 г. и въглероден неутралитет до 2060 г.