Неравенството в САЩ и Европа се увеличава

За пръв път от 2 века, след първата индустриална революция, неравенството по света е започнало да намалява от 1990-те години насам и този период е изключение от тенденцията на нарастване между 1820 и 1990 г., обяви Световната банка в новия си годишен доклад  „Бедност и споделен просперитет“.

Причината за новата тенденция е развитието на новите икономики като Китай и Индия – страните с най-голямо население в света, които са спомогнали за общото намаляване на неравенството.

Според доклада 1,1 млрд. души са излезли от крайната бедност. За нейна граница се приема сумата от 1,9 долара за живеене на ден.

Близо 800 млн. души по света са живели с по-малко от 1,9 долара на ден през 2013, като броят им е намалял със 100 млн. в сравнение с 2012.

В същото време обаче Световната банка регистрира, че неравенството в рамките на отделните страни днес е по-голямо, отколкото преди 25 години. То се дължи най-вече на шеметния ръст на приходите в горната част на стълбицата. Прословутият 1% на най-богатите в САЩ, например, са удвоили своя дял от националния доход от 1980-те насам - от 9% на 18%. Феноменът е по-слабо изразен във Франция и Япония, където единият процент най-богати са увеличили дела си в националния доход от 7 на 9% през периода от началото на 2000-те до днес.

Световната банка изследва по-внимателно групите с ниски доходи, които варират около 40% от населението в повечето държави от 2008 до 2013 г. В 60 от 83-те страни с най-голям дял от световното население доходите на тази група хора продължават да нарастват – окуражаваща тенденция, особено на фона на рецесията от 2008-2009 г. За сметка на това в останалите 23 държави ресурсите им намаляват между 2008 и 2013 в абсолютно изражение. Такъв е случаят в САЩ, както и в 12 страни от ЕС – във Великобритания и Унгария и в 10 от страните от еврозоната (Кипър, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Люксембург, Холандия, Португалия и Испания). На практика всички страни от еврозоната са били засегнати от кризата с държавния дълг. Без изненада Гърция е най-тежко пострадала с годишен спад на доходите  от 10% средно, в Италия този процент е 2,9, в Португалия 2%, 1,3% в Испания.  Във всички страни с изключение на Португалия, 40-те процента в долната част на стълбицата са претърпели значителен спад на доходите, което значи, че няма мехнизъм за солидарност. Неравенствата са се задълбочили – феномен, характеризиращ обедняването.

Според Световната банка Франция и Германия са встрани от тази тенденция, доколкото приходите на глава от населението са продължили да нарастват, макар че ръстът при хората с ниски доходи е по-малък от средното.