Отглеждането на деца и изграждането на богатство си приличат. По 3 причини

Миналата седмица в магазина докато нареждахме продуктите на лентата преди касата, дъщеря ми Кари (на 7 години) взе някакъв мачкащ се еднорог и започна да ме убеждава да го купим. Докато се опитвах да измисля епичен житейски урок защо няма да дам близо 20 лева за играчка, се замислих, че отглеждането на деца има много допирни точки с устойчивото изграждане на богатство. В тази статия ще дам моите 3 причини, че тези две дейности си приличат, както и какво аз правя или не правя с моите деца и моите пари.

Да вземаме собствени решения и да носим отговорност за тях

Всеки от нас е попадал в ситуация, в която някой ни дава (непоискани) съвети за парите или за децата ни. Хората го правят по различни причини. Едни искат да се чувстват полезни, други да оправдаят взето от тях решение (добро или лошо), а трети съжаляват за нещо и искат да ни предпазят от грешки. Аз винаги слушам внимателно мнението на хората с опит в дадена сфера, но накрая аз взимам решението как точно ще постъпя в конкретната ситуация, защото аз нося отговорност за това и аз ще живея с последствията (знам, че олеква, ако обвиним друг за нашите несполуки, но нещата няма да се подобрят от само себе си).

Имаме две деца – Ема на 1 и Кари на 7 години. Спомням си, че преди да се роди голямата ни дъщеря, със съпругата ми прочетохме десетки книги, ходихме на всякакви училища за родители и с часове слушахме разказите на майки и бащи за отглеждането на техните деца, като дори няма да споменавам препоръките на бабите. Над 90% от съветите се оказаха неприложими за Кари и чуждият опит не ни помогна особено. Единствено нашата педиатърка ни даваше насоки и варианти за справяне с определени ситуации, а ние взимахме окончателното решение по всяка една от тях.

За парите и изграждането на богатство процедирам по същия начин. В годините съм получавам много поискани и още повече непоискани съвети от много знайни и незнайни „експерти“. Едни ми препоръчваха да държа парите си в банка „на сигурно“, други да вложа всичко в имоти (в най-високата точка на пазара), а трети да инвестирам в „новото голямо нещо“ (което в 100% от случаите се оказваше пирамида или финансов балон).

Благодаря на всички тях! Оценявам споделената информация, но аз изградих моя финансов план на база на моя опит, знания, ценности, ситуация и разбирания за живота, парите и богатството. Всички прочетени книги, преминати курсове и изгледани видеа ми помогнаха да определя моите критерии при избор на финансови продукти, стратегии и инвестиции.

Да не бъдем мързеливи

Трябва да си призная, че е имало моменти, в които съм проявявал мързел по отношение на децата ми. Просто ми е било по-лесно да пусна телевизора на детския канал или да оставя Кари да гледа видеа в YouTube. Имало е и немалко случаи, в които съм купувал хамбургер с картофки за обяд на дъщеря ми или сме правили някакъв полуфабрикат за вечеря.

По тази причина не мога да съдя никого, ако прояви мързел по отношение на децата си. Проблемът идва когато това ни стане навик. Така даваме лош пример на наследниците ни и им показваме, че не си заслужава да полагат усилия, за да постигнат целите си. Резултатът ще са млади хора, които за всичко ще разчитат на нас, на партньорите си, на работодателите си или на някой друг. Няма нужда да казвам, че ще им е трудно в живота и ще страдат, докато си научат урока.

А парите? И с тях ли сме мързеливи? Искаме ли някой просто да ни каже какво да правим с тях и да го послушаме? Или да ни мързи да се научим да инвестираме и затова си ги държим на банков депозит с нулева лихва? Точно както не искаме да купуваме вредни храни за децата ни, така и не трябва да се доверяваме на служители и посредници на финансовите компании, които искат да ни продадат „вредни“ за нашите пари продукти.

С една проста стратегия може да инвестираме във фондове и акции с ниски такси и комисионни, които ще ни донесат доста по-висока доходност от рекламираните продукти на банки или други институции. Просто трябва да отделим малко време, за да се образоваме и да намерим най-подходящите за нас инвестиции.

Да не им оказваме прекален натиск

Всеки знае каква е рецептата, за да отгледаме нещастни деца с ниско самочувствие. Просто трябва да им казваме, че оценка различна от 6-ца е провал и да не им позволяваме да грешат в никакъв случай. Освен това, всеки ден трябва да ги сравняваме с останалите деца или по-големите им братя и сестри (хората с две и повече деца ще ме разберат). Всичко това води до непрекъснат натиск върху тях.

Майките и бащите на такива деца също са нещастни и непрекъснато се обвиняват, че не са отгледали перфектни наследници, а всяка грешка на децата им е ясен сигнал, че „нищо няма да излезе от тях“. И аз като всеки родител искам Кари и Ема да се справят добре в училище, да са възпитани и отговорни, но осъзнах, че те са деца и ще имат възходи и падения, ще искат разни неща (като онзи еднорог в магазина), ще имат и слаби оценки (както всеки ученик), ще правят грешки и ще научат уроците си, които ще ги подготвят за живота.

Лесно е да прехвърлим методите ни за възпитание на децата ни върху нашите лични финанси. Не очакваме ли прекалено много от нашите инвестиции? Не искаме ли те веднага да започнат да растат и да не ни разочароват в никаква ситуация? Не обвиняваме ли компанията, в която сме инвестирали, за всеки спад в цените на нейните акции?

Не се притеснявайте – всеки от нас го е правил. Идеята е, че няма перфектна инвестиция, както и няма перфектни деца. И двете имат добри и лоши периоди, понякога се държат както очакваме, но друг път си правят каквото знаят. Ние не може да контролираме всичко и да очакваме винаги високи резултати. При инвестициите може да избираме различни активи и да направим добър анализ, преди да инвестираме в тях. Ако те вече не са подходящи за нас, може да ги продадем и да си купим нови (за разлика от децата).

Отглеждането на деца и изграждането на богатство са много сходни дейности. И двете изискват да проявяваме търпение, да се учим от грешките си и да нямаме прекалено високи очаквания. Резултатите не са гарантирани и в добрия случай ще ги видим след 10, 15 или повече години. Това, което ни остава е да се наслаждаваме на процеса, да следим напредъка и да взимаме коригиращи мерки в правилната посока. Успех!