Примерът на Естония с еврото

Планът за приемане на еврото от България е в процес на интензивна работа. Това съобщи заместник-министърът на финансите Ивайло Христов, който откри провеждащата се днес втора част от Четвъртия банково-финансов форум на Мениджър „Бъдещето на парите".

Първият панел от форума е посветен на влизането на България в Еврозоната.

„На първо място, през март тази година правителството създаде органа, които започва да изготвя плана за приемане на еврото и оттогава ние работим по неговото създаване. В момента той се съгласува в министерствата, БНБ и Комисията за финансов надзор и много участници. Не мога да потвърдя със сигурност дали той ще бъде готов до края на съществуването на временното правителство, но ние правим всичко възможно. Правим го, защото заложената дата 1 януари 2024 г. е много близка и ако от март до края на тази година не изготвим плана ще отнемем възможността на редовното правителство да спази дата“, коментира Христов.

[[{"fid":"382553","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1429,"width":2553,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Дали очакваме инфлация и повишение на цените само заради приемането на еврото е един от най-важните въпроси по темата за пътя на България към Еврозоната, която вълнува цялото общество. Отговорът е, че не очакваме такива ефекти, но винаги има про-инфлационни процеси, включително и в момента, обясни още зам-министърът на финансите. "Инфлацията у нас е вносна, а не от проблеми в страната. Твърде възможно е, когато въвеждаме еврото някъде в Европа да има нещо про-инфлационно, което да има ефект в България и двете неща да се насложат“, добави той.

Опитът на Естония с въвеждането на еврото - държавата, извършила прехода от национална към общоевропейска валута и то, в разгара на глобалната финансова криза преди 10 години сподели специалният гост в днешната втора част на форума, Танел Рос, заместник-главен секретар на Министерството на финансите на Република Естония в периода 2009 г - 2012 г. Той представи трите ключови точки в естонския план за приемане на еврото.

„Най-важният компонент от нашата парична рамка, какъвто е и случаят с България, е валутният борд, който бе установен по-малко от 20 години преди приемането на еврото. Естонската крона, която бе валутата на страната преди еврото, бе въведена през 1992 г., като при създаването й нейната стойност бе обвързана с тази на германската марка. След въвеждането на еврото в Европа стойността й се свърза с тази на единната валута при същия курс като този, който беше с германската марка. Това означава, че за близо 20 години ние нямахме дискреционна парична политика. Основната задача на паричната политика на централната банка бе да гарантира, че банките имат достатъчен достъп до чуждестранния валутен обмен“, каза той.

По думите му централната управлението на ликвидността на търговските банки е зависело изцяло от междубанковите пазари и на взимането на заеми от компании майки в Скандинавия. Рос подчерта, че в страната е имало високо изискване за минималните задължителни резерви на банките – 10%.

„Промяната при паричната политика от кроната към еврото бе естествен път за Естония, какъвто мисля, че ще бъде и за България“, каза Рос като уточни специално, че вижданията, които споделя, са лично негови.

Той посочи, че преди влизането в Еврозоната паричната политика на Естония е била насочена към рационални финансови политики, включително високи капиталови изисквания за банките и интернационализация на банковата система. Целият банков сектор в Естония е бил приватизиран до края на 90-те години на миналия век, а до 2000-та години почти всички естонски банкови активи са били придобити от скандинавски банкови групи.

Рос подчерта, че по това време е имало много силна официална подкрепа за пълната интеграция на естонската банкова индустрия с тази на скандинавските страни.

Една от основите, върху която е лежала политиката на Естония преди влизането в Еврозоната, са били фискалните реформи, допълни той. „Естония изгради балансиран бюджет още през 90-те години, като ние въведохме сравнително проста данъчна систем с плосък данък върху доходите (първоначално 26% а после 20%), както и данък добавена стойност от 18%. Тази сравнителна простота бе въведена с целта да се улеснят компаниите. От друга страна тя помогна и за събирането на данъците и прозрачността“, коментира той.

По думите му другата важна част от фискалната реформа е била реформата на системата за  социалното осигуряване.

„В началото на века въведохме пенсионна система с три стълба. Ключова роля изигра въвеждането на фонд за здравно застраховане – напълно финансирана и независима институция, която предоставя здравна застраховка за цялото естонско население, както и фонд за застраховка при безработица“, каза Рос.

Той подчерта, че страната се е възползва и от европейските фондове, като по това време 60% от публичните са били финансирани именно чрез тези фондове.

„Преди около 14-15 години финансовите пазари в Западна Европа бяха изключително позитивно настроени относно перспективата за нови членове на еврозоната, което донесе много бърз и  значителен приток на капитал. Когато интеграцията на финансовия пазар се случи, това стана на фона на големи различия в приходите и съотношението на кредита към брутния вътрешен продукт“, отбеляза Рос.

[[{"fid":"382547","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1367,"width":2551,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

„Ние планирахме да влезем в Еврозоната през 2007-2008 г., но тогава се случи световната финансова криза. Заради капиталовия приток в Естония имаше голям дефицит по текущата сметка, а инфлацията бе много рязка. Повишението на заплатите бе много по-бързо от това на продуктивността“, добави той. „Резкият спад на капиталовия приток по време на финансовата криза обаче дефицитът по текущата сметка се превърна в  излишък, а инфлацията се понижи бързо“, каза още Рос.

[[{"fid":"382549","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1395,"width":2551,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Заради високата инфлация страната не е можела да влезе в Еврозоната през 2007-2008 г., в резултат на което Естония е въвела про-циклични фискални мерки, за да запази доверието в естонския пазара.

„Опитахме всичко, за да поддържаме фискален баланс. През 2008 бюджетът мина на дефицит, но следващата година възстановихме баланса. Понижихме разходите и повишихме данъчното бреме, като ДДС бе вдигнато на 20%“, добави той. И още: във финансовия сектор са били затегнати капиталовите буфери и са били повишени капиталовите изисквания.

Той заяви, че ключово преди приемането на еврото е била силната политическа подкрепа и затягането на фиска и финансите по време на кризата.  

„Това доведе до краткосрочен спад на БВП, но доведе и до забавяне на инфлацията и ръста на заплатите. Това ни позволи да отговорим на Маастрихтските критерии до 2010 г.“, добави бившият заместник-главен секретар на естонското министерство на финансите и ръководител на процесите по приемането на еврото.

Рос обясни, че практическото преминаване от крона към евро е било съблюдавано от национален комитет, оглавяван от финансовия министър. Комитетът е докладвал два пъти месечно на правителството.

„Този комитет бе въведен през 2005 г., но няколко години не бе активен. Той се активизира отново през 2009 г. Важното в случая е, че когато пред нас се отвори прозорец за влизане в Еврозоната ние вече разполагахме с нужните институции“, добави той.

Рос също така обясни, че в страната не е имало голяма дискусия по въпроса за влизането в Еврозоната, тъй като еврото се е разглеждало като стълб на стабилност за европейската и естонската икономика.

По думите му най-важното е, че тъй като страната е имала валутен борд и фиксиран курс спрямо еврото, при влизането в Еврозоната не е имало големи икономически и политически промени за страната.

„Дори в настоящите условия членството в европейския валутен съюз е полезно за Естония. Това има позитивно влияние върху растежа, а управлението на ликвидността във финансовия сектор е по-сигурно като част от Еврозоната“, каза той.

„По отношение на Естония не може да се говори за цена на влизането в Еврозоната, а за ползи", добави Рос.

На въпрос какво е влияние е оказало приемането на еврото върху инфлацията в Естония, Рос заяви, че като малка страна и икономика инфлацията в страната е зависима най-вече от развитията в Еврозоната и цените на вноса.

„Докато ние имахме инфлационен натиск преди влизането на еврото и очакванията, че цените ще скочат след въвеждането му, тази инфлация достигна пик до 2011 г., когато приехме еврото. Но след това тя падна много бързо. Оттогава до днес имаме инфлация от около 2% или по-малко“, каза той.

Що се отнася до влиянието на еврото върху естонското население и бизнеса в страната, Рос сподели, че всички са приели еврото много бързо и ако публичното мнение е показател за успеха на единната европейска валута, то Естония сред най-големите привърженици на еврото.

„Хората осъзнаха, че еврото прави пътуването и правенето на плащания по-лесно. То прави финансовата система по-стабилна", добави той.

Основни партньори на форума са: Българска банка за развитие; Management Financial Group; EOS Matrix

Събитието се провежда с подкрепата на: УниКредит Булбанк; Amundi Asset Management; Acronis; Lirex; ЮтеКредит България; Japan Tobacco International

Медийни партньори на събитието са: Българска национална телевизия; dir.bg; bTV Media Group;  Дарик радио