Средната класа у нас държи 26 млрд. лв. на депозити. Най-много влогове между 50 и 200 хил. лв.

В обявената тези дни статистика на БНБ за депозитите за последното тримесечие откривам знаци, че средната класа у нас се разширява. Важни индикатори за това са ръстовете на депозитите между 20 и 50 хил. лева, които са около 11,3 милиарда лв. и тези между 50 и 200 хил., които са около 14,8 милиарда лв. Общата сума, която тези две групи формират, е 26 милиарда лева, което е повече от половината от спестяванията на домакинствата, сочи анализ на икономиста Лъчезар Богданов, представен от „24 часа”.

Това е сериозен знак за разширяване на броя на хората с доходи поне 2 до 3 пъти над средната заплата за страната. Нещо повече - самите доходи растат в най-добре развиващите се сектори - онези, които плащат най-добре на хората.

При депозитите между 20 и 50 хиляди лева увеличението е осезаемо - между 7 и 9%. Горе-долу толкова е и увеличението на депозираните в тях суми.

Като числа - от 370 хиляди тези депозити са се увеличили с около 27 хиляди за година.

Наличието на такива депозити е знак за по-дългосрочна предвидимост, т.е. предпоставка за по-сериозен ремонт, за покупка на ново жилище или поне първоначална вноска за него.

Вторият сегмент са депозитите между 50 и 200 хиляди лева. Те са около 166 хиляди, като там също е видим ръст от 10-11% и на броя на депозитите, и на сумите. В тази група вероятно влизат хора, които получават над 3 хиляди лева на месец. Вероятно част от тях са собственици на среден бизнес и доходите им не са от заплати, а от стопанска дейност. Със сигурност част от този доход собственикът държи на личен депозит.

Не е задължително групата на притежаващите големи депозити да се е разширила. След фалита на КТБ доста хора проявяват благоразумие и са разпределили депозитите си на няколко от по 200 хиляди, за да са сигурни, че системата за гарантиране на депозитите ще покрие всичките им наличности. Или с други думи, част от хората в тази група не са средна класа, а богати хора, които разпределят парите си на няколко по-малки депозита

Част от данните на централната банка обаче не можем да отдадем на промяна в структурата на доходите на българските домакинства.

От една страна, промените на финансовите пазари през последните години доведоха до промяна в таксите на банките. Разходите по това да имаш банкова сметка с текущите фиксирани банкови такси карат хора с по 3-4 банкови сметки, дебитни карти и различни депозити да закрият част от тях. Този процес се вижда при най-малките салда - тези под 1000 лв. Статистиката на БНБ показва, че такива сметки намаляват като дял.

Много важен фактор е и оживлението на имотния пазар. В България доста хора са собственици и на апартаменти, и на земи. Наемите нарастват, започна и да се строи активно. Немалко хора вероятно са продали имоти през последната година, а парите от тях най-често са на влог в банките, тъй като другите сегменти на финансовата ни система (например акции, ценни книжа) са по-малко развити.

Доста активното раздвижване в тази насока е видно и по рекордните разрешения за строеж в страната. Но този ефект е еднократен. Ако някой продаде имот за половин или един милион, безспорно е заможен, но не защото бизнесът му е станал по-успешен.