Стабилният валутен курс на Северна Корея опровергава икономистите

Въпросът, който измъчва наблюдателите на икономиката на Северна Корея, е как страната може да поддържа стабилен валутен курс и да не допуска хиперинфлация въпреки строгите санкции, политическото напрежение и нарастващия търговски дисбаланс?

Накратко, Северна Корея купува много повече, отколкото продава на Китай и заради санкциите почти не прави бизнес с никой друг. Тъй като всеки здравомислещ не би приел за важна сделка севернокорейската валута, която няма стойност в международен план, Северна Корея трябва да харчи валутните си резерви. А когато една страна прибягва до тази стъпка, цените като цяло започват да растат и често опасно. Всичко това би трябвало да се отрази на севернокорейския валутен курс.

Тогава какво се случва?

Изключително важно за преговарящите е да разберат какво се случва с икономиката на Северна Корея. Те се опитват да преценят колко сериозен е севернокорейският лидер Ким Чен-ун в намеренията си да се откаже от ядрените оръжия и дали всъщност санкциите са го довели на масата за преговори, както намекват мнозина в американското правителство. Стабилният валутен курс обикновено би подсказало противното. Но дали?

Фактът, че курсът е стабилен означава, че икономиката на страната като цяло е стабилна и расте", каза в неотдавнашно интервю в Пхенян И Ки Сон, икономист от Икономическия институт към Академията за социални науки на Северна Корея. "Икономиката ни не разчита на износ (...) Заради санкциите не правим голяма търговия или финансови сделки с други страни, така че няма да има много промени във валутния курс," допълни той.

Севернокорейската валута, наречена вон, има два валутни курса. Единият е определен от правителството на изкуствено високо равнище и се използва главно в магазините или хотелите, които работят само в чуждестранна валута. Другият курс, който е следен по-отблизо, е свързан с пазарните сили и отразява по-добре актуалните икономически условия. Той остава главно в тесния коридор от около 8000 вона за щатски долар от 2012-2013 година.

Както отбелязва И има признаци, че севернокорейската икономика върви добре под ръководството на Ким. Само че, естествено, много повече неща се случват.

На първо място икономиката на Северна Корея никога не е била изцяло самостоятелна. Тя зависи много от износа на стоки като въглища, текстил и морски дарове.

Има причина тези стоки да попадат под ударите на санкциите, казва Бенджамин Катцеф Силбърщайн, един от редакторите на North Korean Economy Watch. Той допълва, че Ким се опитва да увеличи местното производство, за да намали зависимостта на страната от внос и да повиши потреблението на местно произведените стоки, което нямаше да е необходимо, ако Северна Корея беше икономически самостоятелна.

Силбърщайн и колегата му икономическият наблюдател Питър Уорд посочват в документ, публикуван миналата седмица в уважавания сайт 38 North, че Северът има няколко инструмента, с които да насърчава стабилността, като например ограничаване на дилърите да се движат в определен валутен коридор или намаляване на заемите в местна валута, за да бъде малък обемът на циркулиращата валута. Те също така предполагат, че може просто да няма достатъчно долари в обращение, така че пазарната цена да бъде повлияна от настроението на обикновените хора. Или може би правителството го поддържа изкуствено стабилен "със сила - по политически причини - за да представя картина на устойчивост на фона на санкциите."

Бил Браун, бивш офицер от ЦРУ и външен преподавател в Georgetown School of Foreign Service, каза, че твърденията на И за цялостна икономическа стабилност не са без основание.

Правилният въпрос тогава е на каква цена, посочва той в електронно писмо до АП.

Според Браун, който сега е независим консултант, Северът прави това, което Китай прави през последните 40 години - разпродава активите си. Тъй като държавата притежава целия капитал, казва той, в краткосрочен план може да се финансира и да защитава валутния курс, като продава или приватизира голяма част от собствеността си. Държавата може да набира средства, като позволява на служители да взимат такси за обикновени дейности или като орязва заплати, докато се прави, че не вижда, че служителите приемат подкупи, за да покрият разликата. Проблемът, разбира се, е, че нито един от подходите не е устойчив.

"Стабилните пари са изключително важни за изграждането на нова пазарна икономика, за укрепването на производителността, начело на която е частният сектор, както и за това гражданите да имат възможност да спестяват и инвестират парите си, коментира Браун.

"Предполагам, че Ким е наясно, че добрите или поне не лошите отношения с (президента Доналд) Тръмп и САЩ са изключително важни за доверието във вона и поведението му е съобразено с това. Така че засега няма международни балистични ракети или изпитания на ядрено оръжие, а има много щастливи разговори", отбелязва той.

Севернокорейските лидери са напълно наясно с опасностите от нестабилния валутен курс.

ПРез 2009 година настана масова паника, когато правителството реши да смени старата с нова валута в съотношение 100 към 1, стопявайки спестяванията на хората като с магическа пръчка. Има предположения, че бащата на Ким Чен-ун - Ким Чен-ир - е екзекутирал финансовия министър поради това фиаско.

Заради такива притеснения дори обикновените хора имат основания да искат спестяванията им да бъдат в долари или китайски юани. И макар доверието в местната валута да се възстанови през последните години, тя все още не може да се разменя с друга валута извън Северна Корея и остава непригодна за големи трансакции.

Както отбелязват Силбърщайн и Уорд банкнотата с най-голям номинал е 5000 и е на стойност около 60 цента.

Ерик Талмидж, Асошиейтед прес

(БТА)