Румъния отложи целта си за въвеждане на еврото

Северната ни съседка Румъния отложи целта си за въвеждане на еврото за 2029 г. Новината бе обявена от заместник-управител на Националната банка на Румъния Флорин Джорджеску, цитиран от IntelliNews.com

Промяната отразява текущото състояние на основните макропоказатели в страната, които изискват значителни корекции и време за постигането им.

„Липсата на политическа воля от страна на вземащите решения в правителствата, управлявали след присъединяването на Румъния към ЕС през 2007 г., се доказва от факта, че досега Румъния няколко пъти е променила целевата си година за приемане на еврото“, коментира Джорджеску.

Графикът за въвеждане на еврото обикновено се ревизира на годишна база и влиза в Доклада за конвергенцията, който правителството представя на Европейската комисия. Първоначално Румъния бе заложила 2014 г. като дата за влизане в еврозоната, но тази цел бе преразгледана многократно – първо за 2019 г., после за 2024 г. и сега за 2029 г.

Между 2015 и 2017 г. Румъния имаше възможността да кандидатства за влизане в във валутния механизъм (ERM II), известен още като чакалнята на еврозоната, тъй като по това време северната ни съседка отговаряше на всички условия за номинална конвергенция в Договора от Маастрихт (за ценовата стабилност, устойчивостта на публичните финанси и задлъжнялостта, стабилността на обменния курс и нивото на дългосрочните лихвени проценти). В момента обаче Румъния не отговаря на всички критерии.

Многократните отлагания на Румъния контрастират на политиката на Хърватия, която се присъедини към ЕС едва през 2013 г., но напредва със стремглаво темпо към въвеждането на еврото, като правителството се надява страната да влезе в еврозоната в началото на 2023 г.

„След Хърватия и България фронтът за разширяването на еврозоната вероятно ще бъде тих за дълго време. От гледна точка на останалите потенциални кандидати – Чехия, Унгария, Полша и Румъния, икономически аргументи в подкрепа на влизането в еврозоната, макар и идващи от различни посоки, за момента не се считат за достатъчно убедителни“, коментираха икономисти от Raiffeisen пред изданието.