За първи път от повече от 10 години: Световното богатство на средната класа не нараства

За първи път финансовите активи в индустриалните и развиващите се страни са се понижили едновременно през 2018 година - това е прецедент, който не се случи дори и в разгара на световната финансова криза през 2008 година. Това отбелязват авторите на десетото издание на Allianz Global Wealth Report, който разглежда състоянието на активите и дълга на домакинствата в повече от 50 държави.

Интересен факт е, че обратно на световната тенденция, в България се отбелязва нарастване на финансовите активи. Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с 3,8% през 2018 г., отчитайки най-бавния растеж за повече от две десетилетия. Това доста неприятно представяне се дължи главно на ценни книжа, а именно акции и друг собствен капитал, които представляват над 40% от всички финансови активи и са със спад от 0,3%. Застраховките и пенсионните спестявания също са постигнали доста разочароващ темп на растеж като отчитат плюс 7,3% през 2018 г., което е най-слабото увеличение след финансовата криза. От друга страна, банковите депозити са нараснали силно с 8,2%, което е най-бързото увеличение за пет години. Растежът на пасивите се ускори до 7%, което сигнализира за по-нататъшно нормализиране и то след години, в които българските домакинства сдържаха апетита си за нови заеми, посочват авторите на доклада. Коефициентът на дълга на домакинствата се вдигна до 28,8% в края на 2018 г., което все още е около пет процентни пункта под пика през 2009 г., уточняват те. С нетни финансови активи на глава от населението от 8 030 евро, България остана на 37-мо място в класацията на най-богатите страни (финансови активи на глава от населението, вижте таблицата за първите 20). На върха САЩ отново замениха Швейцария, не на последно място благодарение на силния долар.

В световен мащаб негативната тенденция за свиването на финансовите активи очертава още един очевиден извод:  за първи път от повече от десетилетие в световен мащаб световното богатство на средната класа не нараства. В края на 2018 г. приблизително 1,040 милиона души (сред тях приблизително 1,5 милиона българи) са принадлежали към средната класа, което е приблизително същия брой хора като преди една година. На фона на свиващите се активи в Китай, това не е голяма изненада. Досега появата на новата световна средна класа се свързваше предимно с Китай: почти половината от членовете й говорят китайски, както и 25% от богатите хора по света. „Все още има много възможности за глобален просперитет“, казва Арне Холцхаузен, съавтор на доклада. „Ако други силно населени страни като Бразилия, Русия, Индонезия и по-специално Индия имат ниво на разпределение на богатството, сравнимо с Китай, средната класа в световен мащаб ще бъде подсилена от около 350 милиона души и богатите хора в световен мащаб с около 200 милиона души. Така глобалното разпределение на богатството би било малко по-равномерно. В края на 2018 г. най-богатите 10% от населението по света притежаваха приблизително 82% от общите нетни финансови активи. Въпросите на глобализацията и свободната търговия сега лишават милиони хора по света от техните възможности за развитие.”, уточнява той.

В световен мащаб спестяващите бяха зависими от ескалиращият търговски конфликт между САЩ и Китай, безкрайната сага „Brexit“ и нарастващото геополитическо напрежение, а от друга страна от затягането на паричните условия и нормализираната парична политика, посочват авторите на доклада. В резултат фондовите пазари реагираха като цените на акциите в световен мащаб паднаха с около 12% през 2018 г. Това имаше пряко влияние върху растежа на активите. Общите брутни финансови активи на частните домакинства намаляха с 0,1% и остават приблизително равни на 172,5 трлн. евро. „Нарастващата несигурност взима своите жертви“, казва Майкъл Хайз, главен икономист на Allianz. „Премахването на глобалния икономически ред, базиран на строги правила, пречи на натрупването на богатство. Ръстът на активите също показва, че търговията не е игра с нулев резултат. Или всички са на печелившата страна - както в миналото, или са на губещата страна - както се случи миналата година. Агресивният протекционизъм не знае победители”.

Приближаването на финансовите активи между по-бедните и по-богатите страни е в застой

През 2018 г. брутните финансови активи на развиващите се пазари не само намаляха за първи път, но спадът от -0,4% също беше по-изразен, отколкото в индустриализираните страни (-0,1%). Слабото развитие в Китай, където активите паднаха с 3,4%, изиграха ключова роля. Въпреки това, други важни нововъзникващи пазари като Мексико и Южна Африка също трябваше да поемат значителни загуби през 2018 г., става ясно от резултатите в Allianz Global Wealth Report.

Това, според авторите на доклада, е забележителна промяна на тенденцията. През последните две десетилетия ръстът на финансовите активи в по-бедните региони е бил средно с 11,2 процентни пункта по-висок, отколкото в по-богатите, дори и с включена 2018 г. Изглежда, че търговските спорове са поставили рязък знак за спиране на процеса на догонване на по-бедните страни, смятат те.

Източна Европа: Нов шампион в растежа

Брутните финансови активи на домакинствата в Източна Европа са се увеличили с 8,0% през 2018 г., отбелязвайки за първи път от 2011 г. по-бърз растеж на региона в сравнение с другите два развиващи се региона: Латинска Америка (+ 7,1%) и Азия (бивша Япония) (-0,9% ). Силният ръст обаче се дължи главно на бързия растеж в държави извън ЕС като Турция или Русия.

Изненадващо стабилното поведение демонстрират спестяванията в Източна Европа. Делът на банковите депозити, например, остава почти непроменен през последните две десетилетия, на около 55%. За сравнение, в Азия този дял отбелязва значителен спад с 16 процентни пункта, тъй като спестителите се преориентират към по-комплексни спестовни продукти. В Източна Европа картината е друга: делът на ценните книжа, т.е. спестяванията, инвестирани на капиталови пазари, дори леко пада. И делът на застраховките и пенсионните спестявания от 2010 г. насам е също с тенденция към намаляване, той е значително по-нисък (10,5%), отколкото в други два нововъзникващи региона и само една трета от глобалното ниво. „Това е парадоксално спестовно поведение“, коментира Михаела Грим, съавтор на доклада. „Източноевропейските страни стареят бързо и много хора спестяват повече, за да си гарантират прилични пари за старини. Но изглежда те не възприемат онези продукти, които им гарантират най-ефективната защита на старини, а именно животозастраховане и годишни ренти. Дигитализацията трябва да се разглежда като желано средство за предлагане на атрактивни решения в тази област. Източна Европа трябва да се подготви за настъпващото демографско цунами“, предупреждава той.

Ръстът на пасивите се стабилизира на високо ниво

Задълженията на домакинствата в световен мащаб са нараснали с 5,7% през 2018 г., което е под нивото от 6% от предходната година, но също така и над дългосрочния среден годишен темп на растеж от 3,6%. Съотношението на световния дълг (пасиви като процент от БВП) обаче остана стабилно на 65,1%, благодарение на все още стабилния икономически растеж. В това отношение, повечето региони видяха подобно развитие. В Източна Европа съотношението на дълга дори не се промени много след финансовата криза. Това е в рязък контраст с Азия, където през последното десетилетие има увеличение с повече от 20 процентни пункта.

„Динамиката на дълга в Азия и особено в Китай е притеснителна“, коментира Патриция Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „Китайските домакинства вече са почти толкова задлъжнели, колкото немските или италианските например. Последният път, когато станахме свидетели на бързо увеличение на частната задлъжнялост, беше в САЩ, Испания и Ирландия малко преди финансовата криза. В сравнение с повечето индустриализирани страни нивата на дълга в Китай все още са значително по-ниски. Надзорните агенции обаче не бива повече да стоят встрани и да наблюдават. Нарастването на дълга не е устойчиво - дори Китай не е имунизиран срещу дългова криза.“, отбелязва тя.

Поради силния ръст на пасивите, нетните финансови активи, т.е. разликата между брутните финансови активи и дълга, паднаха в световен мащаб с 1.9% до 129.8 трилиона евро в края на 2018 г. По-специално развиващите се страни претърпяха драстичен спад: нетните финансови активи се свиха от 5,7% (индустриализирани страни: -1,1%).От друга страна, Източна Европа отбеляза ръст от 6,6%.