Защо приемането на еврото може да бъде стратегически успех

Еврото със сигурност е един от най-смелите проекти в историята на финансите. Една изкуствено създадена валута, която се използва от толкова много различни по история, култура и навици държави, която бързо печели доверието на целия свят – това със сигурност е успешен експеримент, който не може да се сравни с нищо друго досега.

Едно от най-големите предизвикателства пред стабилността на еврото бе дълговата криза, възникнала след глобалната финансова криза. В периода 2010-2014 г. редица държави с разхлабена политика по държавния дълг – Гърция, Кипър, Испания, Португалия и Ирландия – разклатиха стабилността на еврото из основи и предизвикаха редица мрачни прогнози за бъдещето на единната валута. Лихвите по държавните облигации на някои от тях – Гърция например – достигнаха космическите 30%, но въпреки всичко бе намерен изход от ситуацията. Днес, от разстоянието на времето можем да кажем, че еврото стои по-стабилно от всякога и дори и тази тежка криза не попречи на неговото съществуване и твърдата му позиция като една от основните валути на света. 

Интересно е да се отбележи, че точно в разгара на тази дългова криза една държава с малка, отворена икономика, с валута, отдавна фиксирана към еврото, направи смелата крачка да се откаже от собствената си естонска крона и да стане част от Еврозоната. Естония приема еврото на 1 януари 2011 г. и до ден днешен не съжалява за избора си, а го счита за основен стратегически успех.

Защо малката страна не се отказа и дори не отложи плановете си за членство в Еврозоната именно по време на най-големия скандал с единната валута и как това повлиява икономиката на страната? Как се подготви държавата за този преход и какви бяха настроенията в обществото по това време? Всичко това предстои да научим от Танел Рос, зам.-главния секретар на Министерството на финансите на Естония по време на процеса по присъединяване на страната към Еврозоната. Той ще участва като специален гост-лектор с ключова презентация "Приемането на еврото в Естония" по време на Ден 2 от 4-тия банково-финансов форум „Бъдещето на парите“, организиран от сп. „Мениджър“. Втората част от двудневното издание на форума тази година ще се проведе на 27 октомври.  Събитието ще бъде излъчено онлайн в сайта manager.bg и Facebook събитието Четвърти банково-финансов форум: Бъдещето на парите.

***

Танел Рос: Срещу приемането на еврото няма разумни аргументи

- Какви бяха обществените настроения относно влизането на Естония в Eврозоната, като се има предвид, че то се случи в разгара на дълговата криза на Гърция, Кипър, Португалия, Испания и Ирландия?

- Мнозинството от населението на Естония подкрепяше влизането ни в еврозоната, като този дял се увеличи значително след успешното заменяне на естонската крона. От тогава досега естонското общество силно подкрепя членството ни в еврозоната.

- Как бихте отговорили на скептиците, които виждат несигурно бъдеще за еврото?

- Не виждам никакви разумни доводи, които да оправдаят подобни спекулации. Еврото е крайъгълният камък на изключително необходима и ориентирана към икономически растеж парична и фискална стабилност в ЕС, който е третата най-голяма икономика в света. То се използва директно от повече от 340 млн. души в еврозоната, а други 175 млн. души живеят в страни, които използват валути с фиксиран курс към еврото. Освен това то е втората най-често използвана резервна валута в света след американския долар и се ползва с широка обществена подкрепа. Не виждам как дори може да се обсъжда въпрос за нестабилност.

- Как се промени икономиката на Естония след членството в Еврозоната?

- Приемането на еврото беше логичната следваща стъпка на паричната политика на Естония, след като имахме валутен борд и фиксиран курс към еврото от 1992 г. Така че нашата икономика вече беше напълно адаптирана към изискванията на единната парична политика в рамките на значителен период от време. Развитието на естонската икономика продължи и след приемането на еврото.

Регистрационна форма и програма на форума ще откриете тук.