Гренландия – земята на края на света (фотогалерия)

Гренландия е най-големият остров на Земята. Намира се между Северния ледовит и Атлантическия океан, а географски е част от Северна Америка. Като политика обаче, островът е свързан с Европа и най-вече с Исландия, Дания и Норвегия. Столица на островната държава е Готхоб (Нуук). Тя е самоуправляваща се провинция на Дания, получила съвсем наскоро значителна вътрешнополитическа автономия.

Островът е открит от исландския моряк Гунбьорн около 875 г. (въпреки че не слиза на брега). През 982 г. исландецът с норвежки произход Ейрик Рауда прави първото обследване на острова и го нарича Гренландия (букв. „зелена земя“).

През 983 г. в Южна Гренландия са основани нормански (исландски) колонии, съществували до XV век. През IX век населението на Гренландия приема християнството (през 1126 г. в Гренландия е основано първото епископство). От 1262 г. до началото на XVIII в. Гренландия формално принадлежи на Норвегия (въпреки че от XIV в. контактите с гренландските колонии се прекратяват, а век по-късно норманското население на острова частично измира, частично се смесва с ескимосите).

През XV в. към Гренландия започват да се движат ледници, лятното разтопяване става все по-кратковременно и към края на века на острова се установява вечна замръзналост.

Второ откритие от европейците на Гренландия е извършено около 1500 г. от португалските братя Кортириали. През 1721 г. започва колонизацията на острова от Дания. През 1744 г. Дания установява държавен монопол на търговията с Гренландия. През 1814 г. след разтрогването на датско-норвежката уния Гренландия остава с Дания и до 1953 г. е нейна колония. През 1953 г. Гренландия е обявена за част от кралството.

През април 1940 г., след като Дания бива окупирана от Третия райх, правителството на САЩ поема военната отбрана на острова и се създават няколко военни бази. След влизането на Дания в НАТО (4 април 1949 г.) през 1951 г. е подписано ново съглашение, според което двете страни осигуряват съвместна отбрана на острова.