Руският "ракетен" салют за Антонио Гутериш

По времето, когато генералният секретар на ООН Антонио Гутериш преговаряше в Киев, столицата на Украйна беше обстрелвана от ракети. Една от тях падна на километър от хотела, където той трябваше да се върне след срещата. В Киев по това време беше и българският премиер.

Ситуацията става по-лоша, защото ден преди това Гутериш се срещна с Путин в Москва. Сякаш ракетите бяха изпратени, за да го последват.

Генералният секретар на ООН е символична в много отношения фигура. Той не се съпротивлява на силата на никоя държава или военен съюз. Но той има моралния авторитет на политическия лидер на човечеството. Той е избран от Общото събрание на ООН след одобрение от Съвета за сигурност, той е символ на политическото единство на цялото човечество. И Путин реши да застраши живота на този човек по такъв показен начин, че нареди обстрелването на центъра на Киев с ракети.

Обстрелът на Киев в този момент носи силна символика, точно толкова, колкото и фигурата на самия генерален секретар на ООН. Стрелбата по Гутериш не целеше физическото му унищожение. Да, и на практика това бе нереално да се случи. Този обстрел трябваше да покаже на цялото човечество, че на Путинска Русия не ѝ пука, че диктаторът от Кремъл дълбоко презира точно това човечество и самото ООН. Дори Сталин и никой от следните управници на СССР не посмя да направи такава крачка. Изобщо никой не посмя.

Истински демонична омраза към човечеството, проявена в обстрела по лидера на ООН - това е съвсем ново нещо, което т.нар. руски владетел внесе в световния ред.

От това, разбира се, нямаше никакъв смисъл. Ракетите не уплашиха никого. Но изстрелването им разгневи още повече целия свят, обедини го още повече в конфронтацията не само на руската агресия в Украйна, но и в конфронтацията с Путинова Русия.

Часовете след атаката отбелязаха няколко ключови проявления на толкова безпрецедентна невиждана досега консолидация на световната общност срещу една държава. Доскорошната любов, а след това и толерантност към Русия, беше заменена с напълно желязно противодействие срещу нея.

И двете камари на Конгреса на САЩ гласуваха за ленд лийза за Украйна. Това безпрецедентно решение след Втората световна война (за тази сухоземна лига, за която разказвах на лекция в New Gazette през май 2017 г.) беше единодушно прието в Сената и с 417 гласа „за” срещу десет „против” от републиканци и демократи, от привърженици на Байдън и на Тръмп. Това е безпрецедентен феномен в политическия живот на САЩ и е свидетелство за невероятната сплотеност на американското общество в противодействието на руската агресия.

Същият феномен видяхме ден по-рано и в германския Бундестаг, където решението за доставка на тежко въоръжение на Украйна беше подкрепено от всички партии, с изключение на крайно левите и крайно десните. Социалдемократите от управляващата коалиция и християндемократите от опозицията бяха единодушни в подкрепата му.

Външният министър на Обединеното кралство току-що заяви на официален обяд с лорд-кмета на Лондон, че целта на коалицията е да освободи цяла Украйна, включително Донбас и Крим. И световната общност аплодира това изявление.

Преди това срещата на министрите на отбраната на 41 държави във военната база на САЩ в Рамщайн (Германия) всъщност обяви създаването на антипутинска коалиция на всички развити страни от Ирландия до Япония, от Норвегия до Австралия, от Израел до САЩ.

Светът никога не е бил толкова единен, нито във войните срещу Наполеон, нито в Първата, нито във Втората, нито в Корейската война. Путин се изправи лице в лице с цялото човечество и в знак, че приема предизвикателството изпрати руски ракети към Киев, когато Антонио Гутериш беше там. От гледна точка на политическата психология последното действие на диктатора в Кремъл е истерична кулминация. Плашенето със супер нови оръжия предния ден също е истерично.

Светът вече даде на Путин да разбере, че не се страхува от заплахите и в случай на опит за използване на оръжия за масово унищожение, отговорът на световната общност ще бъде опустошителен и разрушителен за Русия. Мисля, че този отговор чу ако не самият Путин, то най-близкото му обкръжение. Никой никога не е успявал да сплаши човечеството, нито Наполеон, нито Хитлер, нито Сталин. И Путин няма да успее.

Светът демонстрира такова единодушие и такава решителност в противопоставянето на опитите за сплашване, че вече е напълно ясно - човечеството ще се бори за живота си докрай, а не ще иска милост от агресора. И кой ще спечели в тази битка - няма съмнение. Съмнение има само за цената на победата. Може би това ще бъде страхотна цена за човечеството, но на никого никога няма да бъде позволено да изпраща ракети по Генерален секретар на ООН.

Коментарът е от профила на Андрей Зубов. Той е руски историк, учен по религия и политолог, доктор по история, виден общественик, църковен деец, политически активист и коментатор.