Изходът от кризата във Венецуела зависи повече от случващото се във Вашингтон и Москва, отколкото от ставащото в Каракас

Предвид наложеното от властите информационно затъмнение, никой не знае със сигурност какво точно става във Венецуела, затова е важно да не се втренчваме в детайлите, призовава американският в. "Вашингтон пост". Това, което знаем със сигурност, е, че Венецуела - страната с най-големите петролни резерви в света - покрива с всеки изминал ден все повече от критериите за "провалена държава". След шестгодишна криза, унищожила над половината й икономика и довела до хиперинфлация, милиони отчаяни и гладни хора търсят убежище в съседни страни. Управляващата клика като цяло се е отказала да предоставя обществени услуги и посвещава практическия цялото си време, енергия и пари на своя основен приоритет: запазването на властта. Но дори тази задача може да се окаже непосилна - един от упоритите (но невъзможни за потвърждаване) слухове е, че началникът на разузнаването е преминал на другата страна и работи срещу Мадуро.

Със сигурност знаем, че докато Венецуела отслабва, надпреварата за властта в Каракас изглежда все повече като война, която чужди държави водят чрез посредници. Опозицията зависи все повече от САЩ, Колумбия и Бразилия, а управляващите - от Куба, Русия, Иран и Турция, предоставящи им военна, финансова и разузнавателна подкрепа. Независимо дали са верни твърденията на държавния секретар на САЩ Майк Помпейо, че Русия е убедила Мадуро да не напуска Венецуела, те показват една скрита истина: изходът от кризата зависи повече от случващото се във Вашингтон и Москва, отколкото от ставащото в Каракас.

Знаем със сигурност, че недоволството във венецуелските сили за сигурност е дълбоко и се удържа от страха от последиците от евентуален бунт. Хиляди войници дезертираха, а хиляди други се оказват в капана на един репресивен апарат, който дори не им плаща достатъчно, за да изхранват семействата си. Знаем също, че макар повечето венецуелци да искат смяна на режима, правителството на Мадуро премахна всички демократични средства, по които това мнозинство можеше да накара властта да го чуе.

И всичко това ни води до най-важното, което знаем със сигурност за Венецуела: страната ще остане нестабилна в продължение на дълго време, дори ако режимът се срине и опозицията получи властта, предупреждава "Вашингтон пост". В този случай тя ще трябва да се справи със смайващ брой въоръжени групи - проправителствени милиции, колумбийски партизани, могъщи улични банди, руски войници, кубински шпиони, непокорни армейски части и други. Всичко това ще се случва на фона на икономически трудности, които биха поставили на изпитание способностите на което и да било правителство.

Горчивата истина е, че няма магическо решение за Венецуела. Вместо това масовите безредици и насилие, подобни на видените вчера, може да станат новото нормално състояние, подчертава в. "Вашингтон пост".

Безизходицата във Венецуела продължава, но народът ще плати цената. Не съществува лесен начин за излизане от патовата ситуация, предупреждава британският в. "Гардиън" в редакционна статия.

Няма съмнение, че режимът на Мадуро е потиснически, шокиращо некомпетентен и очевидна клептокрация (управление на крадци - бел. ред.). Венецуела не може да се възстанови политически, социално или икономически с Мадуро начело. Дори някои чависти изоставиха лидера, посочен от Уго Чавес за негов наследник. Но в същото време няма съмнение, че мнозина венецуелци се опасяват от десницата и имат живи и болезнени спомени от подкрепата на САЩ за бунтове в Латинска Америка - въпреки че разпознават колко е лицемерно авторитарен лидер да се представя за втори Салвадор Алиенде. Гледката как крайнодесният бразилски президент Жаир Болсонаро подкрепя Гуайдо, както и засилващите се разговори за военна интервенция сред десницата, само засилват тези опасения.

В същото време САЩ твърдят, че Мадуро е планирал да избяга от страната, докато не бил разубеден от Москва, както и че ключови високопоставени лица са се съгласили, че шефът им трябва да си върви. Американските намеци, че военните действия са възможен курс, "ако се наложи", изглежда също имат за цел да засилят напрежението. Разбира се, информационната война е по-добър курс от изпращане на войски. Една стратегия, базирана на блъфиране, обаче също има своите опасности и възможността от попадане в собствената клопка остава реална. За да се защитят животът и бъдещето на обикновените венецуелци, са необходими внимателни международни действия, а не безразсъдни идеологически намеси, подчертава "Гардиън".

По материали на БТА