Нова студена война? Трета световна война? Как да се ориентираме в тези смутни времена?

В историята, както и в любовта, началото има значение - така че това, което правим сега, ще бъде от решаващо значение за формирането на бъдещето, казва в своя статия външнополитическият експерт Тимъти Гартън Аш

Във времена на глобална поликриза търсим ориентири в миналото. Може би се намираме в "Нова студена война", както предполага в новата си книга Робин Ниблет, бивш директор на мозъчния тръст за външни отношения Chatham House? Дали това ни води към ръба на трета световна война, както твърди историкът Найл Фъргюсън? Или, както понякога съм предполагал, светът започва да прилича на Европа от края на XIX в. на съперничещи си империи и велики сили?

Друг начин да се опитаме да придадем на изпитанията, пред които се изправяме исторически разбираема форма е да ги наречем "епоха на...", като думите, които следват, предполагат или паралел, или рязък контраст с по-ранна епоха. Гуруто на CNN в областта на външната политика Фарид Закария твърди в последната си книга, че се намираме в нова "епоха на революциите", което означава, че можем да научим нещо от френската, индустриалната и американската революция. Или по-скоро става дума за "Епохата на силния човек", както смята външнополитическият коментатор на "Файненшъл таймс" Гидеон Рахман? Не, това е "Епохата на конфликта", казва Марк Леонард, директор на Европейския съвет за външни отношения, тъй като "свързаността предизвиква конфликти".

Но, моля ви се, това със сигурност е "Ерата на изкуствения интелект" - заглавието на книга, чийто съавтор е покойният доайен на гурутата в областта на външните работи Хенри Кисинджър. Или "ерата на опасността", както твърди международният есеист Бруно Масаес в един от последните броеве на New Statesman? Ако въведете думите "епохата на ..." в полето за търсене на уебсайта на списание Foreign Affairs, ще получите още един куп претенденти, включително епохата(ите) на аморалността, енергийната несигурност, безнаказаността, "Америка на първо място", разсейването на великите сили и климатичната катастрофа.

Може би това е просто епохата на шумотевицата, в която книгоиздателите и медийните редактори непрестанно подтикват авторите към големи, драматични, опростяващи заглавия в името на търговския ефект на пренаселения пазар на идеи?

Извън шегата, от съществено значение е да се опитаме да се поучим от историята, тъй като, както пише Ивлин Уо, този майстор на прецизната английска проза, в "Brideshead Revisited": "Ние не притежаваме нищо друго освен миналото." Трикът е да знаем как да го четем. 

Първо, трябва да разпознаете смесицата от старо и ново, сходно и различно. Отношенията между единствените две настоящи свръхсили - Съединените щати и Китай - очевидно са, както се изрази държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен по време на неотдавнашното си посещение в Пекин, "едни от най-значимите отношения в света". Както и по време на Студената война, тези две свръхдържави водят глобално, многоизмерно, идеологически повлияно, дългосрочно стратегическо съревнование.

И все пак, както Ниблет с право отбелязва в самото начало на книгата си: "Новата Студена война няма да прилича на последната." Той откроява две големи разлики: степента на икономическа интеграция между двете страни, която в миналото е карала специалистите да говорят за Химерика; и фактът, че това съревнование е "далеч по-малко бинарно", защото има толкова много други велики и средни сили, като Бразилия, Индия, Япония, Русия, Саудитска Арабия и Турция. Първата точка очевидно е значима, но не е задължително да предотврати превръщането на студената война в гореща.

Само няколко години преди избухването на Първата световна война журналистът Норман Ейнджъл публикува влиятелна книга, наречена "Голямата илюзия". Той твърди, че степента на икономическа взаимозависимост между европейските велики сили означава, че една голяма междудържавна война е много малко вероятна - и така или иначе не би могла да продължи дълго. И точно тезата на самия Ейнджъл се оказа голямата илюзия.

Втората разлика на Ниблет изглежда убедителна. Понякога тези други сили се описват като новите необвързани страни - още един термин от периода на Студената война - но те са много по-богати и по-могъщи от необвързаните страни преди 1989 г. Както виждаме покрай войната в Украйна, отношенията на Русия със страни като Китай и Индия позволяват на руската икономика да оцелее след всичко, което Западът може да ѝ стовари.

В друг опит да дадем цялостен етикет на тази епоха на объркване политологът Иван Кръстев, Марк Леонард и аз представихме "свят à la carte", в който незападните велики и средни сили сключват транзакционни съюзи, като понякога се съюзяват едновременно с различни партньори в различни измерения на властта. Например, те съчетават големи икономически отношения с Китай и отношения в областта на сигурността със САЩ. Този анализ се противопоставя на представата за по-фиксирана нова "ос на авторитаризма" между Китай, Иран, Северна Корея и Русия. 

Тук самата дума "ос" предполага нещо като военен съюз, тъй като тя е ехо не само на "оста на злото", определена от президента на САЩ Джордж Буш, но и на първоначалната ос на нацистка Германия, фашистка Италия и имперска Япония през Втората световна война. "И сега, както през 30-те години на миналия век", пише Фъргюсън в началото на тази година в "Дейли мейл", "се появи една заплашителна авторитарна ос..."

Ученето от миналото изисква също така да се види взаимодействието между дълбоките структури и процеси, от една страна, и непредвидените обстоятелства, конюнктурата, колективната воля и индивидуалното лидерство, от друга.

Нашето време предлага важни примери за двата вида историческа сила. Начинът, по който натрупването на непреднамерения ефект от човешките дейности опасно трансформира нашата естествена среда чрез глобалното затопляне, намаляването на биоразнообразието и недостига на ресурси, е една от тези дълбоки структурни промени.

Оттук идва и определянето на нашата епоха като антропоцен. Ускореното развитие на технологиите, включително изкуствения интелект, е друга структурна промяна. Кисинджър твърди, че присъщите на ИИ непредсказуеми военни приложения могат в крайна сметка да подкопаят дори минималната стратегическа стабилност на ядреното възпиране между САЩ, Китай и Русия. Но ако все пак се съмнявате, че непредвидените обстоятелства и индивидуалният човешки избор също имат значение, не е нужно да поглеждате по-назад от февруари 2022 г., когато вдъхновяващото лично лидерство на Володимир Зеленски и начинът, по който украинските сили просто успяха да откажат руснаците от контрола над летище "Хостомел", промениха хода на историята.

Това води до последния и най-важен момент. Интерпретативната какофония, която посочих, сама по себе си е симптоматична за факта, че се намираме в нов период от европейската и световната история, в който всички се опитват да намерят нови ориентири. Следвоенният период (след 1945 г.) беше последван от периода след Берлинската стена, но той продължи само от 9 ноември 1989 г. (падането на Берлинската стена) до 24 февруари 2022 г. (пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна).

В историята, както и в любовта, началото е важно. Това, което беше направено през петте години след 1945 г., оформи международния ред през следващите 40 години, а в някои отношения, като например структурата на Организацията на обединените нации, и до днес. Така че това, което правим сега, например като даваме възможност на Украйна да спечели или ѝ позволяваме да загуби, ще бъде от решаващо значение за определянето на характера на новата ера. Най-важният урок на историята е, че от нас зависи дали ще го направим.

Източник: онлайн бюлетин на The European Council on Foreign Relations