Стратегическа взаимозависимост: Новият подход, от който има нужда Европа

Европейците се нуждаят от нов подход в условията на фрагментиран и открито транзакционен световен ред и този подход трябва да набляга на връзки с държави, различни от САЩ. Това е основната препоръка в новия доклад на Европейския съвет за външна политика. Стратегия от такъв тип ще зачита суверенните желания на силите от средна величина – от държави като Индия, Бразилия, Саудитска Арабия, Япония до Казахстан, Южна Африка и Турция, и едновременно с това ще увеличи суверенитета на самата Европа, смятат още авторите на доклада. Той е изготвен от екип от 8 експерти, сред които Аслъ Айдънтъшбаш, старши изследовател  в програма Wider Europe към ЕСВП, Джулиън Барнс-Дейси, директор на програмата Близък изток и Северна Африка в ЕСВП, Сузи Денисън, старши изследовател, Мари Дюмулен, директор на програмата Wider Europe, Фредерик Грар, гост изследовател в програма Азия на ЕСВП, Марк Ленард, съосновател и директор на Европейския съвет за външна политика, Теодор Мърфи, директор на програмата Африка в ЕСВП и Хосе Игнасио Торебланка, старши изследовател и ръководител на мадридския офис на ЕСВП.

Те наричат фомулирания от тях нов подход Стратегическа взаимозависимост и посочват три основни принципа, на които  трябва да се основава:

• Приоритет на намаляването на риска пред отделянето: Европейските политики трябва да отразяват факта, че във взаимозависимия свят отделянето (decoupling) е не само нереалистично, но и вероятно вредно за интересите на Европа, ако останалата част от света отхвърля концепцията. Въпреки че е разумно да се избягват прекомерни зависимости от потенциално враждебни държави, особено по отношение на критични суровини, стремежът към отделяне следва да се сведе до минимум в полза на намаляването на риска (de-risking) и изграждането на отношения с ключови сили от средна величина.
•  Подготовка за политическо съжителство: Европейската външна политика трябва да има фокус върху подготовката за свят на политическо съжителство и конкуренция. ЕС не бива да смята, че може да промени режимите в други държави - вместо това той трябва да съжителства с тях. Необходимо е да се инвестира в подкрепа на държавите, които са по-засегнати от глобалните промени в областта на технологиите, декарбонизацията и демографията.
• Инвестиции в ключови взаимоотношения: Европейците трябва да покажат готовност да си сътрудничат в изграждането на нов световен ред, вместо да се опитват да запазят стария. Истинското предизвикателство се крие в ангажирането на нови партньори по различни въпроси.

За да изградят по-стратегически подход към взаимозависимостите, европейците трябва да опознаят силите от средна величина, които оформят новия световен ред, препоръчват още авторите на доклада. Те групират така тези сили:

• Защитниците на мира: В целия Индо-Тихоокеански регион доминиращият фактор, който променя международния ред, е възходът на Китай и глобалните икономически, военни и политически последици. Поради това много от държавите в региона (като Индонезия, Япония, Южна Корея, Тайван) са привърженици на запазването на мира - съсредоточени върху управлението на възхода на Китай като хегемонна сила и избягването на война.
• Американските хеджъри: Тези държави традиционно са принадлежали към сферата на влияние на Америка, но сега се опитват да се предпазят от прекомерна зависимост от САЩ, като се ангажират с нови партньори. Енергийният потенциал на двата региона на "хеджърите на Америка", които се разглеждат в доклада - Латинска Америка и Персийския залив - означава, че те имат все по-голямо влияние в отношенията си с по-големите сили.
• Постколониалните мечтатели: В тази група влизат бившите колонии в Африка и Централна Азия, които, подобно на американските хеджъри, се опитват да се отърват веднъж завинаги от игото на бившите си колониални господари, като изграждат отношения с почти всички останали. За разлика от американските хеджъри обаче много от постколониалните мечтатели нямат достатъчно средства, за да се противопоставят на бившите си покровители.
• Полиаморните сили: За разлика от американските хеджъри и постколониалните мечтатели, полиаморните сили не се опитват да защитят суверенитета си срещу някоя конкретна държава. Като сили с ясно изразена възходяща траектория те са достатъчно уверени в ролята си в следващия глобален ред, така че с удоволствие влизат във взаимоотношения с всякакви партньори. Турция например се намира в отворени отношения със Запада, докато Индия е напълно необвързана и с удоволствие играе на терена.

Стратегическата взаимозависимост изисква нюансиран подход към сътрудничеството, казват авторите на доклада. Европейците трябва да се ангажират конструктивно с участници отвъд Запада, ако искат да решат глобални проблеми и да защитят собствените си интереси. Това не означава и край на конкуренцията. Но ако са наясно с интересите и възможностите си, европейците могат да използват своята все още значителна тежест с много по-голям ефект. Това ще донесе повече ползи за Европа и света, отколкото отстъплението към блок в стил Студената война, обощават на финала те.

Източник: Европейски съвет по външна политика

* Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този доклад, както и всички други публикации на ЕСВП, представят единствено възгледите на своите автори.