Александър Пенев: Стремежът ни е развитието на българското кино

„В Сърцето на Машината“ успя да задмине в първия си уикенд в родния бокс офис едно от най-успешните световни заглавия за годината до момента – „Батман“. Българската продукция вече привлече в киносалоните 50 хил. зрители, а интересът към нея не стихва

- Какво стои в същността на продуцентството?

- Казано съвсем накратко, ние, продуцентите, отговаряме за производството на аудиовизуални продукти. Всъщност зад тази съвсем съкратена характеристика стои човек с ясна визия и с изключителен нюх към истории, които имат потенциал. Това не означава непременно, че в първоначалната си форма идеята е невероятна, тя може да е непълна, с неясни герои, неясен финал, но сърцето на историята трябва задължително да интригува и да вдъхновява. Историите са нещото, което един продуцент търси постоянно, ден и нощ. Той може да провиди в едно изречение това, което обикновеният човек ще гледа на киноекрана като завършен продукт.

Изключително важно качество на добрия продуцент е да подбира правилния екип за определения проект. В нашата сфера екипите се канят, не се наемат. Когато става въпрос за творчество, всеки, независимо от йерархията, може да обогати процеса, както и неведнъж се е случвало. Вярвам в този подход, на колективната работа, ето защо е изключително важно към проекта да бъдат привлечени правилните професионалисти. В творческия процес искам всеки от екипа да има съзнанието, че е допринесъл за успеха на филма. Винаги бих изслушал човек, който идва с решение.

- Как избрахте този път за себе си?

- Мисля, че този път избра мен. През 80-те години на миналия век в Съветския съюз, където съм роден, беше забранено да се гледат западни филми, но аз бях дете на родител със „западни“ разбирания. След като за първи път гледах „Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот“ , „Терминатор“, „Ловци на духове“, „Завръщане в бъдещето“, останах в плен на това невероятно изкуство завинаги. Тогава криехме касетите и видеокасетофона във възглавници от гъши пух, а филмите гледахме с намален звук, за да не чуят съседите.  Смятам, че още тогава на подсъзнателно ниво в мен беше програмирано, че под една или друга форма ще се занимавам с кино. След време съдбата ме срещна с Мартин Макариев и Борислав Захариев – двама мечтатели и изключителни фенове на киното. Работех във видеотека и тримата изгледахме всички налични филми по няколко пъти. Анализирахме сцени, опитвахме да правим разбивки, като първи стъпки в бюджетирането.  След още няколко години отворихме нашата продуцентска компания „Forward Pictures“, която съществува и до ден днешен. Мога да кажа, че платих висока цена за сегашния си опит, защото съм се учил в движение, най-вече на това какво не трябва да се прави. Какво трябва да се прави, нямаше кой да те научи.

- Има ли формула за успешен проект и доколко сте се стремили да се придържате към такава?

- Ако питаме Дейвид Мамет, един от най-талантливите сценаристи и изключително интересен човек, той би казал, че за да има структура, един сценарий  се нуждае от четири елемента: главният герой трябва да иска нещо, да знаем какво е то конкретно, какво ще стане, ако не го получи, както и защо го иска точно сега.

Формулата се усложнява от реализацията, която трябва да отговаря на реалната оценка на конкретния пазар. Историята трябва да е вдъхновяваща и интригуваща, а за да подлежи проектът на осъществяване, е нужна работа с добър сценарист, който има опит с производствения процес и е наясно как да не излиза от бюджетната рамка. Допълнително се взима решение дали филмът да се снима с подсигуреното вече финансиране или да се търси допълнително такова, за да се обогати продукцията. Формулата никога не е една и съща и в това е красотата на пътя на реализацията на един филм.

- Какви са основните предизвикателства пред родното кинопроизводство?

- Имаме нужда от предизвикателства и жажда към усъвършенстване на творческия процес и техническия прогрес. В нашата работа като екип се стараем да разбием стереотипа „за български филм е супер“. Всъщност този етикет означава, че филмът просто не е достатъчно добър. Много се радвам, че „В Сърцето на Машината“ е филм, който показва на родната публика, че може да се работи на световно ниво. Предпочитам зрителите да дадат оценка „страхотен филм“ или „филм, който ми загуби времето“, а не „за български филм е супер“, защото по този начин се залъгваме, че български продукт е добър, независимо дали говорим за кино или друго. Задължително предизвикателство е да се обръща внимание на аудио-визуалния аспект на качеството на родните филми, защото пред българския зрител винаги има избор. Ако не е доволен от последния наш филм, той трудно би предпочел такъв отново пред редицата други опции, колкото и да е патриотично или позитивно настроен.

Ние уважаваме времето и парите на зрителите и искаме да ги оправдаем. Винаги се радваме, когато нашите колеги получават високи оценки и добри отзиви за филмите си, защото това е добре за цялата индустрия. Така се връща доверието.

Едно от най-трудните предизвикателства е борбата с пиратството и поколението, което е родено с мисълта, че така или иначе ще гледа определен филм рано или късно и то безплатно. В световен мащаб се губят милиарди заради пиратството, също така губим и ние. Не се  лобира за проектозакон, който да го ограничи на територията на България. Не на последно място идва проблемът, че филмите невинаги могат да достигнат до всички зрители, защото 80 екрана са крайно недостатъчни за цялата страна.

- Как се финансира подобен проект и какъв е бюджетът на филма?

- Подобен проект може да бъде финансиран само с помощта на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, именно поради споменатите по-горе фактори, които не позволяват на филмите ни да разкрият целия си бизнес потенциал. Проект като „В Сърцето на Машината“ с бюджет от около 1 400 000 лева е възможно да бъде заснет само със субсидия от НФЦ. Благодаря им за доверието, което разбира се ние оправдаваме със спечелените награди и добрите отзиви от зрителите. Извън това, един от добрите варианти за финансиране на филм, когато не е в епоха, както е обаче нашият филм, е чрез продуктово позициониране. Продуктовото позициониране е повод за отделен и много интересен разговор, защото правилната реклама на определена марка може да се превърне в част от филма или дори герой. Има много елегантни и креативни примери в западното кино.

- Конкуренти ли са нашите професионални екипи и какви са законовите пречки пред работещите в бранша на фона на останалите държави от Балканите и Европейския съюз?

- Имаме повод да се гордеем, защото нашите екипи са работили и продължават да работят в едни от най-големите продукции, с едни от най-известните актьори и режисьори в света за проекти като „Мисията невъзможна“, Игра на тронове“, “Непобедимите 1, 2, 3“, „Черната далия“ „Код: Лондон“, „300: Възходът на една империя“ и много други. Част от тези екипи бяха с нас на снимачната площадка на „В Сърцето на Машината“. Истинско удоволствие е да имаш такива професионалисти на терен, защото се чувстваш в сигурни ръце и каквото и да се случи, те имат решение.

Пречка е, че чуждестранните продукции които се снимаха в България, не можеха да си върнат някои от направените разходи така, както се случва в други европейски държави. За щастие законът вече е приет и няколко проекта вече са кандидатствали за възстановяване на разходите. Това допълнително ще стимулира индустрията и всички работещи в нея.

- Възможни ли са данъчни стимули, за да се разрасне индустрията?

- Данъчни стимули биха помогнали да се разрасне не само киноиндустрията, но и всяка друга индустрия. Смятам, че законът за възвръщане на направените разходи от чуждестранни продукции е добър ход от страна на държавата, защото ще привлече вниманието на големите продукции към България, като реална възможност за снимки. Чрез киноиндустрията в българската икономика могат да  постъпят немалки суми. 

- Филмът се радва на отличия по родни и международни фестивали, избрахте и да го покажете на сънародниците ни зад граница преди официалната премиера у нас. Смятате ли, че има начин да привлече чужди разпространители и защо това все още остава по-скоро в рамките на прецедент?

- Обиколката на филма по международните фестивали е полезно упражнение за всеки филм, защото по този начин разбираш къде точно се намира той в оценъчната скала. Ако, както е в нашия случай, филмът е получил високи отличия, това дава допълнителна увереност на проекта и на създателите му, че ще се представи добре и на родна земя. Имаме много награди от различни фестивали, но, откровено казано, повече се радвам на наградите от „Златна роза“ за най-добър игрален филм и за най-добър сценарий, както и наградата от „26-и Международен София филм фест“ за най-добър български игрален филм.

Истинското признание са отзивите на нашите зрители. Има коментари, които успяват да ме развълнуват дълбоко, пропити с неподправени истински емоции и благодарности. Думата „благодаря“ от моя страна не е достатъчна, за да изразя признателността към хората, че са избрали нашия филм за своето време. Невероятно приятно е да знаеш, че толкова много хора споделят същата емоция, която и ние изпитваме, след като гледаме филма за пореден път.

Хората, които живеят далеч от родните си места, милеят за България и всичко, което е свързано с нея, затова избрахме да го покажем първо на тях. Получихме невероятни отзиви, сълзи от радост и щастие, благодарности, че не сме ги забравили. Палитрата от емоции е необятна и е трудно да се опише с думи.

Филмът има двама международни разпространители. Процесът на спечелване на доверие беше труден, защото знаехме че филмът е достоен, но намирането на разпространител, който да отвори пътя на филм на български език е много трудно. Въпреки всичко историята и високото качество на техническите аспекти на продукцията ни помогнаха в тази трудна задача. Трябваше да преминем през много откази, защото бизнесът има предразсъдъци относно българските филми. Накрая се стигна дотам да избираме между четири компании, като в крайна сметка подписахме договор с две от тях. Спокойно можем да кажем, че международното разпространение не е прецедент, налице е, защото всеки търси качество, в него се съдържа печалбата. В днешно време отказът означава „не днес“, така че деликатното постоянство е моята стратегия.  

- Какво е различното в тази продукция, която видимо се отличава с техническите си качества и променя представите ни за българското кино, каквото го познаваме?

- Длъжни сме да покажем на родната публика, че можем да предложим качество, което не отстъпва от световното, и да гоним тази цел непрекъснато. Говорим за търсене на максималното във всеки един елемент от продукцията. Стремежът ни беше да имаме перфектно визуално оформление, перфектния звук. Изпробвахме обективите от наградения с Оскар за най-добра кинематография „1917“ на Сам Мендес, но се спряхме на друга техника, която беше по-подходяща за търсения от нас ефект. „В Сърцето на Машината“ е и първият български филм, който използва пълния капацитет на този сет, един от четири в цяла Европа. Към звука също подходихме иновативно и с желанието да е безкомпромисен. Музиката на Виктор Стоянов, работил с Ханс Цимер, от своя страна е изцяло авторска. Изработи се сториборд с над 900 кадъра, имахме 3D превизуализации. Пробите и подготовката за осветлението отнеха над два месеца, а самата му подредба – пет дни. Всеки един от екипа свърши огромно количество работа по прекрасен начин.

- Какво е бъдещето на филма след първоначалните месеци на голям екран?

- В близко бъдеще предстои турне на филма в населените места, където няма киносалони. Водим преговори с големите стрийминг платформи и се надявам скоро да имаме пълната картина.

- Какво планирате като следващ проект и доколко то зависи от успеха на „В сърцето на машината“?

- Още по време на снимките на филма ми се роди идея за детско-тийнейджърска продукция, която е също толкова вдъхновяваща. Филм, който ще изкара на преден план семейните ценности и това, че за да получиш нещо от живота, трябва да дадеш. Надявам се успехът на „В Сърцето на Машината“ допълнително да затвърди изграденото доверие с всички партньори, за да осъществим  новото ни емоционално пътешествие към сърцата на нашите зрители.

@Advertorial