Виртуозите на Миланската скала с концерт в НДК на 27 март

Елитен състав музиканти от един от най-прочутите оперни театри в света - Миланската скала, ще гостува на 27 март 2017 в 20:00 в зала 1 на НДК за събитието на сезона. Концертът "Виртуозите на Миланската скала" е първи за България в този формат, в който петнайсет от най-добрите в света ще представят произведения от емблематични за италианската класика композитори. Програмата за предстоящото събитие включва перфектно селектирани композиции от Доницети, Рота, Паганини, Витали и Росини.

Виртуозите от Ла Скала са концертмайстори и солисти в оркестъра към миланския оперен театър и филхармония, които обикновено концертират без диригент. Гостуването им в София е по покана на Germi Art & Entertainment и е второто от поредица класически събития, планирани от организаторите, след успеха на спектакъла „Духът на Паганини“ с Марио Хосен през ноември 2016 г. Виртуозите на Миланската скала идват в София с незаменимата подкрепа на Столична Община. 

В България музикантите идват с водач и соло цигулка Франческо Де Анджелис. Световно признат и еднакво обичан от критиката и публиката, Де Анджелис впечатлява със силно разпознаваемия си романтичен стил, съчетан с Bel canto елементите и взискателността на средноевропейската инструментална школа. Той свири на инстумент Poggi от 1969 г. и е концертмайстор в миланската Ла Скала от 1998 г. Заявка за ярко присъствие на 27 март прави и Сандро Лафранкини – солист на виолончелото. През 1999 г. Лафранкини става водещ виолончелист и концертмайстор в Ла Скала, какъвто е бил и неговият баща. Той идва в София с историческото си чело Carlo Antonio Thestor от 1730 г.

Фантастичните музиканти от оркестъра на Миланската скала, създаден през 1778 г., представят неповторимия си, изискан музикален стил от поколение на поколение в най-реномираните световни оперни театри като Ла Скала, виенската Музикферайн, операта в Рига, Театро Гранде Петручели и много други, а през март идват и в София. Виртуозите имат над 200 концерта годишно, част от които с благотворителна дейност, други - с образователна цел - да популяризират класическата музика сред младите хора.

Представяме ви интервю със звездите, които ще свирят на концерта в София на 27 март - Франческо Де Анджелис и  Сандро Лафранкини.

- Разкажете ни как се озовахте в Ла Скала?

Франческо Де Анджелис: Явих се на първо прослушване за цигулка в оркестъра на 19 го;дини. Спечелих го, а шест месеца по-късно се явих на конкурс за първа цигулка, който също спечелих по-скоро лесно. Следващият етап в кариерата в оркестъра – позицията на концертмайстор – ми отне три конкурса и седем години по времето, когато директор беше Рикардо Мути.

Сандро Лафранкини: Трябва да кажа, че да се явиш на конкурс три пъти, е напълно нормално, особено по времето на маестро Мути, който често правеше конкурси, прослушвания, трябваше да бъде сигурен в решението си, мислеше отново и отново обявяваше прослушвания.

- А Вие как стигнахте до Ла Скала?

Сандро Лафранкини: Аз винаги съм бил в Ла Скала. Аз съм на 40 години, но мисля, че съм тук от петдесет. Баща ми беше първо виолончело и знам всичко за оркестъра от съвсем малък, за мен той е голямо семейство, останахме приятели със страхотни хора, които вече са в пенсия, хора от едно друго поколение, за които този общ семеен дух в оркестъра беше много важен. Стремим се да го поддържаме и сега, въпреки че времената са други, по-технични и конкурентни. Това е и нещо, което отнема от времето и енергията ми днес, когато имам и други функции. Когато си на 20, мислиш само за музиката, но сега за мен е много важно да поддържам спокойна обстановка и екипност сред музикантите.

Представям си, че конкуренцията е огромна и високите изисквания са постоянен натиск върху музикантите. Възможно ли е човек да се пенсионира тук, както е било в миналото?

Сандро Лафранкини: Нашата работа е малко като на тенисистите. По принцип имаш право на една-две грешки, но ако правиш повече, изпадаш от класацията и мястото ти не е гарантирано, независимо че имаме постоянни договори.

- Колко души кандидатстват за едно място в оркестъра?

Франческо Де Анджелис: Ами имали сме случаи за място в цигулките да кандидатстват и 99 души. Всеки път кандидатстват все повече хора и то от целия свят. Около 15% от оркестрантите са чужденци, имаме японци, испанци, германци, албанец, българка, французи, но преобладаващата част от оркестъра представлява най-високото ниво италиански музиканти.

- Колко оркестъра има Ла Скала?

Сандро Лафранкини: Само един и работим страшно много!

Франческо Де Анджелис: Имаме и филхармония, която е съставена в голямата си част от музикантите на оркестъра, както и камерен състав, който ще видите в София. Програмата ни е много натоварена – освен представленията в театъра правим турнета с филхармонията, имаме концерти като солисти, а аз и Сандро преподаваме и на студенти.

- Тоест, вие нямате работно време...

Сандро Лафранкини: Да, при нас е по-различно. Ние сме нещо средно между атлети и интелектуалци. За да поддържаме физическата си форма на това ниво и да се стремим и към мъничко повече всеки път, имаме нужда от техническо време и подготовка, която се случва у дома, а после идват репетициите в театъра, които могат да достигнат и до шест или дори девет часа.

Връзката ви с инструмента вероятно е една от най-важните в живота ви. Знаем, че маестро Де Анджелис свири на цигулка от XX век, което е много любопитно – гениалните цигулари не свирят ли всъщност на много скъпи и антични инструменти?

Франческо Де Анджелис: Всъщност аз години свирех точно на такъв инструмент (Guadagnini от началото на XVIII в.), който ми беше даден назаем от фондация. Проблемът е, че античният инструмент има нужда от поддръжка и реставрация, след определено време се уморява и мощта му отслабва, ето защо се налага да се отвори и реставрира. Но когато дойде този момент, от фондацията предпочетоха да избегнат всякакъв риск от повреда. Затова реших, вместо да имам античен инструмент, който да не ми дава максимума творческо удовлетворение, да се сработя с модерен инструмент. Аз вярвам много в по-съвременните инструменти, но търсенето им е много по-дълго, а още по-важно е, че периодът, в който се чака акустичен отговор от инструмента, е продължителен. Аз чаках повече от десет години, за да получа частично удовлетворение от инструмента си. За концерта в София не изключвам да дойда и с друг, античен инструмент, взет назаем, но още не мога да го потвърдя.  

Сандро Лафранкини: Това е и важна инвестиция, защото инструментът му е негова собственост – инструмент от началото на XX век ще има висока оценка след време в сравнение с такъв, който е достигнал максимума на представяне и зрялост.

- А Вашето виолончело какво е?

Сандро Лафранкини: Аз имам голям късмет, защото моят баща с години е търсел инструмента, на който свиря и аз – виолончело Testore от 1730 г. Но аз също съм правил хиляди експерименти, за да се напаснем с него.

- Програмата, с която идвате в София, е много интересна. Разкажете повече за нея.

Сандро Лафранкини: Когато Ла Скала гостува в чужбина, винаги се стараем да изнасяме славата на италианското и да представим най-великолепните музикални примери, които характеризират Италия. Подобно на модата, Ферари, кухнята, винаги подбираме сред най-доброто от нашия репертоар. Ла Скала е известна с операта, с певческото изкуство, но също така и с виртуозността на струнните инструменти, които са също една отличителна черта на театъра. В програмата сме подбрали Росини, включително третата му соната за четирима, която е написал, когато е бил на 12 години. Впоследствие тя е преработена за струнен оркестър. Любопитното е, че той е бил в лятна ваканция на гости на едно семейство от Равена и я е композирал според инструментите, които тези хора са имали, затова в оригиналното произведение няма виола. Не са притежавали виола. Също така сме подбрали Доницети, Витали, Паганини, Рота, който е съвременен композитор, много тясно свързан с Фелини, но е писал и много симфонична и камерна музика, ще изсвирим негов струнен концерт.

Франческо Де Анджелис: Аз ще свиря Chaconne на Томазо Витали за цигулка и струнен оркестър и Вариации на Паганини върху "Мойсей" на Росини. Това произведение е много интересно, защото се изпълнява само на четвърта струна. Легендата разказва, че Паганини късал останалите, за да остави само една, на която да го изсвири.  

Сандро Лафранкини: Аз ще изпълня Une Larme на Росини за виолончело и струнен оркестър. Това произведение е открито в средата на XX век. Росини се е оттеглил от композирането сравнително млад (и се е отдал на кулинарията, в италианската кухня има класически негови рецепти), а после в по-напреднала възраст е писал малко, предимно за глас и пиано. Това, което аз ще свиря, е произведение, чиято първа и втора тема със сигурност са негови, а вариациите според мен са писани от друг – резултатът е много красив!

Източник: БТА