Бъдещето идва на блокове

Най-общото описание на блокчейн като технология е, че позволява децентрализирано управление на данни. Това позволява създаването на децентрализирани организации, които извършват децентрализирани процеси, стопанисват децентрализирани данни и т.н. Представете си една мрежа в интернет, която няма собственик и не може да бъде спряна. Не съществува човек или група от хора, които да имат контрол върху нея. Мрежата се управлява от всички участници в нея и дори ако половината от тях излязат, тя ще продължи да работи. Такъв пример е Bitcoin мрежата. Това е нещо ново в нашия свят.

Ще дам един пример. Нека си представим децентрализирана версия на Uber. В системата от една страна влиза един пътник и казва "Искам превоз от тук до гарата". От другата страна влиза шофьорът, който казва, че е на НДK и чака поръчка. Блокчейн системата ще ги свърже директно в разпределена P2P (peer to peer) мрежа без да минава през централен сървър, както е в Uber. Иначе казано, блокчейн е като един разпределен тефтер, който записва трансакциите между участниците по всички машини от тази мрежа по света. Алгоритмите постигат консенсус за сигурността на транзакциите и така изключват злонамерените участници, които искат да злоупотребят. Това е най-ценното качество на блокчейна.

Ключов момент е възможността тези мрежи да създават собствени криптовалути, във вид на т.нар. токени (жетони). Идеята е с тях да се възнаграждават участниците в мрежата. Те получат съответното заплащане в криптовалута за своя принос в управлението на данните. Всичко това дава възможност за създаването на нови бизнес модели, за нов вид услуги в дигиталния свят, както и за нов вид финансиране, чрез емитиране на криптовалута, т.нар. ICO (initial coin offering).

Накратко, токените са децентрализирани разплащателни средства, които имат собствени правила. Тези жетони (токени) могат да имат различна функция. Основната е да служат за платежно средство. С тях потребителите може да заплащат за услуги или да обменят токените срещу „истински” пари. Друг вариант е жетоните да служат  като своеобразен дял или акция. Да речем, че съм инвестирал 1 млн. токена в споменатия разпределен Uber. В резултат например, всеки от шофьорите ще ми плаща например по две стотинки на всяка трансакция.

Токени може да бъдат използвани и за т.нар. staking (залагане), при който един участник в мрежата залага определена сума в токени като залог за своята добросъвестност. Това може да бъде използвано например за нотариални услуги в блокчейн. Нотариусът залага 2 млн. в токени, които ще загуби ако извърши нещо нередно.

Предимство на токените е, че трансакциите с тях в блокчейн мрежите са много по-ефективни и с по-малко бариери, в сравнение с движението на „нормалните пари”. Това е така, защото електронните пари са част от самата същност на тези мрежи.

Друго предимство е, че токените позволяват включването на допълнителна логика, каквито са т.нар. "умни договори" (smart contracts). За да обясня как работят ще дам пример с децентрализирана блокчейн услуга за freelance работа. Да речем, че вляза там,  защото искам някои да ми направи брошура и да ми нарисува лого. От другата страна са дизайнери на свободна практика, които могат да свършат тази работа. Заключвам жетони за 100 долара. Някой започва да ми прави логото. В момента, в който ми го достави парите се освобождават, както с ескроу сметка. Целта е да бъдат изключени лошите участници. В случай на диспут между двете страни се включват избрани на случаен принцип участници в мрежата, които трябва да решат дали дизайнерът не си е свършил работата или пък клиентът е недобросъвестен. Ако тези „арбитри” разрешат случая те получават заплащане в токени. Допълнителен метод за разграничаване на добрите и лошите играчи е рейтинговата система, както на хотелите в Booking.com или на шофьорите в Uber.

Този подход има потенциал да предотврати злоупотреби в много области, включително в държавното управление. Представете си да речем европроект, при който има съмнения, че някой е злоупотребил с финансови средства. От цял свят мрежата избира трима експерти на случаен принцип, които да се произнесат по случая. Няма как да се договориш с тях, защото не знаеш кои са.

Ако изключим мрежите на криптовалутите (като биткойн) и финансирането на стартъпи чрез ICO, блокчейн намира широко приложение за децентрализирана търговия с активи. Тук ключовото предимство на технологията е, че създава универсален обмен между всякакви системи, които сега „не си говорят”. Някои борси вече позволяват "токенизиране" на активи. Това означава например, че мога да си купя токени, които съответстват на петрол, долари, акции и т.н., и да търгувам с тях. Така ще се намали монополът в борсовата дейност, ще се подобри достъпът и изборът на потребителите. Защото не съм сигурен, че в момента един обикновен китаец може лесно да си купи акции на IBM, да речем. Със сигурност  ще е много по-лесно да си купи някакви токени.

В бъдеще очаквам блокчейн и децентрализираните технологии да навлязат много силно във финансовия сектор. Към момента Stellar и Ripple са успешни проекти, чрез които банките могат да заменят SWIFT разплащанията с блокчейн система, която е по-бърза, по-надеждна, както и по-универсална.

Бъдещето на банките според мен е да се сдобият и с функции на борса като обменят едни активи в други. Всеки потребител ще може да има банкова сметка, или да вземе кредит, в долари, евро, биткойн, Ripple и т.н., както и възможността за обмен между всички тях. Разплащанията ще стават изцяло през мобилен телефон или лаптоп. Това се случва и в момента, но разликата, че в бъдещето за целта ще се използват блокчейн и криптовалути. Технологията ще осигури и добър вариант за микро разплащанията. Абсурдно е, че през 2018 г. все още гласуваме в риалити предавания с SMS-и, като 60% от тяхната стойност отиват в оператора. Блокчейн ще позволи да правим микро разплащанията чрез чат приложенията, при това безплатно или много евтино. Децентрализирана технология ще навлезе и в застрахователната индустрия, като полиците ще бъдат записани в блокчейн и т.н.

Блокчейн може да бъде изключително полезен навсякъде, където търсим непроменимост на записите, проследимост и отчетност. Особено когато става дума за публични процеси. Изглежда абсурдно, че блокчейн все още не е навлязъл в нотариалните служби или в различни държавни регистри. Отдавам го единствено на консерватизма на държавата.

Ето пример с имотните регистри - продаваш си апартамента, това влиза в блокчейна непроменимо и завинаги и точка. Или с митниците – „на тази дата и в този час е минал този камион с такъв товар”, и никой не може да промени или изтрие записа. Или пък в здравеопазването – прословутото електронно медицинско досие, за което се говори от години, може да бъде в блокчейн и да е валидно за цял свят. На него ще бъдат записани прегледи, изследвания, всякакви медицински данни. Вече има доста успешни проекти в частния сектор на здравеопазването.

В блокчейн може да бъде записана цялата история на една компания от момента на нейната регистрация. В момента например в Търговския регистър някой може да подпъхне документ със задна дата. Не казвам, че това се случва, но е възможно. Както е възможно и администраторът на сървъра да изтрие например един фиш за глоба в МВР. Блокчейн по подразбиране изключва подобни варианти и затова смятам, че всички тези процеси рано или късно ще преминат към блокчейн. Това е бъдещето на електронното управление. В България нещата традиционно ще станат малко по-бавно, включително заради прозрачността, която блокчейн ще донесе в регистри, нотариат, държавни поръчки и т.н.

Истината е, че децентрализираните технологии като блокчейн са все още в ранен етап на развитие и предстои да се подобряват значително и да позволят повече приложения. Имам предвид например това, че в момента Visa осъществява по няколко хиляди транзакции в секунда, докато биткойна за същото време прави по 5-10.

Според мен основната опасност свързана с  блокчейн е самото вярване, че тази технология е вълшебна и ще реши всички проблеми. Това просто не е истина, нито за тази, нито за която и да е друга технология. Опасно е и очакването, че измамите ще изчезнат напълно с прилагането на блокчейн. Възможно е да речем, върху блокчейн да се повтори рансъмуеър атака като WannaCry заради технически пропуски, за които просто не знаем.

Един голям проблем на блокчейн е, че едно вече извършено плащане не може да се върне. Това означава, че ако някой получи достъп до цифровия ти портфейл и ти открадне парите, не можеш да направиш абсолютно нищо. Това не може да стане с една банка, защото ако някой банков служител ви открадне пари те в крайна сметка ще ви бъдат върнати. Проблем е и, че ако загубиш своя ключ (парола) към портфейла си просто губиш парите. Докато, ако парите са в банката, дори ако си загубиш документите, можеш да си извадиш нови и пак да имаш достъп до парите си. Банките могат да разрешат тези проблеми като позволят отварянето на сметки в криптовалути. Това е пример как ще се развие приложението на блокчейн в различни индустрии. Старите играчи, като банките, няма да излязат от бизнеса, а просто ще започнат да използват новите технологии като блокчейн.

В момента страшно много предприемачи са тръгнали да правят блокчейн стартъпи без да имат техническите познания, бизнес познанията, уменията, опита, екипа, специалистите, инженерите и т.н. Голяма част от проектите са обещание, че нещо ще бъде направено по нов начин, като често обещават неща, които са технически невъзможни. Очаквам да има много неуспешни проекти. Това не означава, че технологията е лоша. Както при всяко популярно ново нещо много хора се юрват да го правят, без да го разбират и без да обмислят добре нещата. Друг проблем е, че се финансират дори лоши проекти.

Очаквам в близките години тази индустрия да узрее, като първо ще фалират много компании, инвеститорите ще помъдреят, а начинът, по който се набират пари ще се промени като правила и практики. Със сигурност ще има и процес на окрупняване като най-успешните компании ще бъдат напазарувани от големи играчи от технологичния и финансовия сектор.