Боян Слат – момчето, което обича морето

6820 кг е „уловът” от отпадъци, който съоръжението System 002 на фондация Тhe Ocean Cleanup  извади от Тихия океан тези дни. Това съобщи лидерът ѝ Боян Слат в социалните мрежи. Системата за улавяне на боклуци бе пусната за 23 път на вода през февруари. Досега съоръжението е изтеглило 55 020 кг всевъзможни пластмасови отпадъци, които образуват Голямото Тихоокеанско сметище. То се състои от прилизително 90 000 тона боклуци върху площ от 1.6 млн. кв. км и се рее някъде в Пасифика, между Калифорния и Хавай, на 1000 морски мили югозападно от Сан Франциско. Въпреки че прибраните за рециклиране отпадъци досега са само капка в морето, Боян Слат и съмишлениците му са оптимисти – първата крачка е направена.

Няколко месеца по-рано – на 8 октомври, екипът на Тhe Ocean Cleanup  обяви, че заличаването на Голямото тихоокеанско сметище е възможно след като за пръв път успя да събере и извади на сушата 9 тона отпадъци. Така 27-годишният холандец сбъдна тийнейджърската си мечта, възникнала след семейна ваканция в Гърция. Гмуркайки се във водите на Егейско море, младежът разбира колко замърсено е морското дъно и се зарича да създаде технология, която да го очисти от натрупаните боклуци.  

За деветте години, които го делят от тази семейна ваканция, младият изобретател измисля концепция за използване на естествените океански сили за улавяне на отпадъците в световния океан. После основава фондация Тhe Ocean Cleanup  (2013 г.) с екип от 80 човека, които разработват технологичното решение  –  U-образна мрежа, теглена от две лодки, която получава нежното име „Джени”. Тази проста наглед система улавя пластмасови отпадъци  с различни размери, които впоследствие  се товарят на катери, които ги отнасят на сушата за преработка. Първият продукт от рециклирането им са слънчеви очила под бранда Тhe Ocean Cleanup , приходите от продажбата на които се инвестират отново в очистването на океана. Амбицията на изобретателя е да редуцира с 90% площта на сметището за 20 години, за което са необходими десет дженита.  

На пръв поглед всичко изглежда лесно. Големият успех обаче не идва даром – той е предшестван от години разузнавателни експедиции и изследвания, отхвърлени дизайни и провалени тестове. Първият прототип System 001 е пуснат във вода на 8 септември 2018 г., като плановете са той да остане в океана половин година. Много скоро обаче е изваден на суша, защото дава дефект и отпадъците се връщат в океана. Изследователите установяват, че съоръжението улавя и много морски обитатели. След анализ на грешките екипът усъвършенства „чистача” в System 002 и го спуска във вода в края на юли 2021 г.  

Над 11 млн. тона отпадъци попадат в Тихия океан само за година. Този обем ще бъде утроен до 2040 г. Затова голямата цел на Слат и екипа му е да отрежат пътя на замърсяването към Пасифика.  „Мисията на The Ocean Cleanup е да освободи световните океани от пластмаса. Фокусираме се върху прихващането й още в реките. Считаме, че това е най-бързият и рентабилен начин да спрем притока на пластмаса в океаните”, пише предприемачът в блога си. По данни на неговата фондация хиляда реки на планетата (1% от общия им брой) пренасят 80% от отпадъците в световните океани. Отговорът на Тhe Ocean Cleanup  за решаването на проблема е The Interceptor – съоръжение за улавяне на пластмасата във водосборните басейни на реките, захранвано от слънчева енергия.

Успехът на Тhe Ocean Cleanup от последните месеци подхранва надеждата, че Голямото тихоокеанско сметище може да бъде ликвидирано по-скоро от планираното. „Всяка година около един милион тона пластмаса навлиза в световния океан от реките. По-голямата част от нея остава на повърхността само за кратък период от време, а значително количество потъва. Според моделиране на данните, направено от нас, 80 % от това, което остава на повърхността в рамките на един месец се връща на бреговата линия недалеч от мястото, където е постъпило в океана. За една година 97 % от отпадъците се оказват обратно на сушата. Плаващата пластмаса ще продължи да циркулира, докато не се разпадне на все по-малки и малки парченца, трудни за улавяне, но лесно поемани като храна от морските обитатели”, обяснява в блога си Боян Слат

По темата работи Светлана Тодорова-Ваташка