Диаспората като шанс, не като трагедия

България е една от страните с най-бързо застаряващото и намаляващо население в света. Тази новина видно не трогва нито тези, които решават да търсят реализация и по-високо качество на живот зад граница, нито другите, които вече са се установили някъде по света. Все повече български деца се раждат в чужбина и отрастват двуезични. Данните показват, че броят на заминаващите и броят завръщащите се е изравнил и като че ли този паритет засега е най-доброто, на което можем да се надяваме. За всеки човек, решил поради рационални или емоционални причини да се върне в България, има поне един, който по същия вид причини решава да замине или остане някъде по света.

Тежък кръвен данък, като поражение от война - така често се поставя въпросът за емигрантската вълна от годините на прехода. А какво би станало ако да гледаме на тази ситуация – 1.3 млн. българи в чужбина без трайна тенденция към завръщане – не като трагедия, а като възможност? България не е първото общество, създало диаспора и дори не е в топ 20 на държавите с най-големи такива. Израел и Албания пък са две държави, чиито диаспори са по-големи от населението, живеещо в границите на самите страни.

Според Майкъл Клеменс, експерт към ООН, емиграцията обикновено нараства с икономическо развитие, а не обратно. „Мигрантите не се местят просто защото бягат от общество, което се е провалило в развитието си; много от тях се възползват от възможностите, които развитието им осигурява и инвестират в миграция. Това е един начин, по който икономически активните хора достигат пълния си потенциал,“ пише Клеменс в доклада си от 2017 „Миграцията като развитие”.

През 2017 г. емигрантите внасят в България над 2.2 млрд. лева. Все повече български бизнеси и културни предприемачи намират сериозен пазар в лицето на диаспората. Но това далеч не е всичко, което българите в чужбина могат да дадат на нашето общество. Емигрантската общност ще играе все по-важна роля като инвеститори, дарители, ментори, ролеви модели и проводници на експертиза. А може би с времето и като източник на висококвалифицирани кадри за българските работодатели.

Богомил Балкански е успешен предприемач в Силициевата долина и един от хората в центъра на българската общност там. От няколко години той активно подкрепя Фондация „Заедно в час“ – българска неправителствена организация, основана по инициатива и с подкрепата на Фондация „Америка за България.“ Програмата привлича способни и мотивирани професионалисти от различни области да работят дългосрочно за промяна в българското образование, започвайки като учители за две години в най-нуждаещите се училища. Богомил е един от ключовите спомоществователи и посланици на „Заедно в час“ извън България, които ежегодно помагат повече българи в Сан Франциско да научат за възможностите да даряват за каузата й.

Здравко Керелски е роден в България, но заминава със семейството си за Калифорния, когато е на 10 години. Там завършва училище и университет. Прибира се в България да бъде учител по програма „Заедно в час“ и за две години преподава в Костинброд, а в момента работи в монтесори детска градина в София. Станислава Базитова, друг от над 30 учители и възпитаници на „Заедно в час“, завършили образованието си в чужбина, преподава две години в Клисура. След програмата Станислава се връща обратно в Лондон, където завършва архитектура и развива свой собствен стартъп, а междувременно е един от активните посланици на фондацията сред българската общност във Великобритания.

Д-р Ваня Ставракева преподава в London Business School, a д-р Стефани Станчева e икономист в Harvard University. Няколко години поред Ваня и Стефани в сътрудничество с български колеги от Американския университет в Благоевград организират лятно училище по макроикономикс, посещавано от много български специалисти и студенти. Лекциите са на световно ниво и се провеждат в образователния център на Фондация „Миню Балкански“ в с. Оряховица, Старозагорско. Самият проф. Минко Балкански пък е физик от световна величина, който преподава и живее в Париж, откъдето от дълги години подкрепя млади български учени, студенти и ученици в България.

Капка Касабова напуска България със семейството си, когато е 17 годишна и живее в Англия и Нова Зеландия преди да се установи в Шотландия. Автор с много литературни отличия, пише на английски и постига това, за което някои държавни институции само мечтаят  – прави страната ни интересна за четящата международна публика и допринася за „брандинга“ на България. Касабова е и един от индивидуалните дарители на Фондация „Елизабет Костова“ , чиито програми подкрепят много български литературни таланти.

Това са само някои от многото истории, които могат да бъдат разказани за богатите връзки на българската диаспора със страната ни. Много от тези българи може би няма да се върнат да живеят тук никога, но от примерите е видно, че няма защо да гледаме на това като на загуба. Несериозно е да си въобразяваме, че емигрантите живеят по-непълноценен живот, че се скитат клети някъде там, никому “немили-недраги.” Още по несериозно е да си мислим, че България лесно може да предложи на всички тях благодатна среда, в която да развият напълно потенциала си - макар за някои от тях да е наистина така.

Тези реализирани българи успешно обогатяват две общности  едновременно - на държавата-домакин и на родината си. За България те са безценен проводник на идеи, контакти и инвестиции, които допринасят към средата тук и създават ценни възможности за развитие на много наши съграждани. Съществуването на българска диаспора ще бъде трагедия, а не възможност, само и единствено ако връзката между нея и България се изгуби.

За щастие все повече организации работят активно за това да създават мрежи, свързващи българите в България и по света.  Лидерът сред тях е „Тук Там“, организацията на българите с опит в чужбина. Освен, че създават среда за тези, които се завръщат, сред техните инициативи са един от най-мащабните и популярни кариерни форуми „Кариера в България? Защо не!”,  както и полезен  „Гид на новодошлия.“ Благодарение на „Обединени идеи за България“ пък, друга неправителствена организация, ежегодно близо 150 български студенти от страната и чужбина работят съвместно по социални иновации и проекти в различни сфери. Скорост набира и Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, която организира срещи с българи в чужбина и популяризира различни възможности за инвестиции в България.

Дали макро-трендът ще се обърне и повече българи ще изберат да се реализират в България за съжаление е в ръцете на политиците. Вместо лозунги и управление чрез жестове, българите и сред диаспората, и у нас очакват от тях съдържателни реформи в сферата на здравеопазването, образованието и върховенството на закона. Вместо да разчитат на това, обаче, все повече български бизнеси, неправителствени организации и университети успешно се свързват и работят с българската диаспора и нейните неформални лидери. Това е може би една от най-хубавите новини за България, за които не се говори достатъчно. Постиженията и потенциалът на нашите сънародници в чужбина са значителни и от това обществото ни само печели.