Лидерите раждат ли се, или се създават?

Хората са очаровани от лидерството и то с право. В края на краищата, повечето от „големите неща“, които се случват в света (както добри, така и лоши), могат да бъдат пряко проследени до решения, поведение или избори на тези, които са на власт: президенти, министър-председатели, главни изпълнителни директори, ръководители и всеки, натоварен със задачата да превърне група хора във високопроизводителна единица, да координира човешката дейност и да оформи въздействието, което институциите оказват върху обществото, чак до отделните хора.

В съответствие с това, научните изследвания показват, че до 40% от променливостта в екипното и организационното представяне може да се обясни с лидера – с други думи, това кой сме поставили начело или кой се очертава като лидер, драстично влияе върху съдбата на другите.

Това повдига очевидния въпрос как и защо някои хора изобщо стават лидери. Освен това, малко психологически въпроси са интригували широката общественост повече от въпроса дали природата или възпитанието са отговорни за формирането и създаването на лидери.

И така, лидерите раждат ли се, или се създават?

Нека започнем с частта, свързана с възпитанието, която е по-вероятно да резонира с обществените възгледи...

Средата формира характера и компетентността

Нашата ранна среда (особено през детството) играе дълбока роля във формирането на нагласите, мотивациите и навиците, които са в основата на лидерството. Подкрепящите родители, доброто образование, ранното поемане на отговорност, достъпът до стимулираща по-широка общност и възможностите за практикуване на вземане на решения – всичко това подхранва прото-лидерски умения като съвестност, самоконтрол, любопитство, увереност и емпатия. От друга страна, несгодите могат също да изградят устойчивост, независимост и решителност. С други думи, лидерският потенциал често покълва в почвата на ранния опит, но е невъзможно да се предвиди точно посоката на развитие, което прави живота интересен и забавен. В същото време нещата не са случайни и научно обоснованите прогнози ще работят по-често, отколкото не.

Експертизата легитимира лидерството

Никой не иска да следва лидер, който не знае за какво говори. Ето защо специфичните за дадена област знания са от съществено значение за легитимността. Не можете да ръководите технологичен екип, без да сте добре запознати с конкретните технологии, или маркетингов отдел, без да разбирате клиентите и брандирането. Експертизата поражда доверие, а доверието от своя страна поражда последователи. Ето защо великите футболни треньори вероятно ще се провалят като корпоративни изпълнителни директори и защо дори най-добрите военни лидери може да не се справят с основаването на стартиращи компании. Докато харизмата или увереността могат да ви направят забележими, устойчивото лидерство изисква демонстрируема компетентност. Това се усвоява, а не се наследява, защото става въпрос за овладяване на социалното доказателство, което ви прави надежден експерт в очите на другите (и имам предвид други експерти, а не новаци!).

Личността се развива чрез житейския опит

Черти като любопитство, откритост, емоционална стабилност и съвестност (все силни фактори, предсказващи ефективност в лидерството) са отчасти гъвкави. Те се развиват в отговор на житейския опит, обратната връзка и ученето. Така наречената „светла страна“ на личността (амбиция, общителност, старание) и „тъмната страна“ (нарцисизъм, импулсивност, арогантност) отразяват смесица от вродени предразположения и затвърдяване от околната среда. Първото десетилетие от живота е особено критично, но развитието продължава през цялата зряла възраст. Това означава, че докато личността подготвя сцената, опитът пише сценария.

Сега за по-малко популярната, но също толкова важна страна на дебата, свързана с „природата“.

Лидерството е частично наследствено

Поведенческата генетика (особено проучванията върху близнаци) показва, че лидерството не е изцяло придобито умение. Приблизително 30 до 60% от вариацията в това кой става лидер може да се отдаде на генетични фактори. Рич Арви и колеги от Националния университет на Сингапур установиха, че еднояйчните близнаци, дори когато са отгледани разделено, са значително по-склонни да заемат лидерски роли, отколкото двуяйчните близнаци. Това не означава, че лидерството е предварително определено, но предполага, че някои хора се раждат с психологически и биологични предразположения, като по-висока енергия, екстрoверсия или толерантност към риск, които увеличават шансовете им да поемат управленска роля.

Интелигентността и личността са силно генетично обусловени

Сред най-мощните предсказващи фактори за ефективност в лидерството (когнитивните способности и личността) са силно наследствени. Десетилетията изследвания на Робърт Пломин показват, че около 50% от вариацията както в коефициента на интелигентност, така и в личностните черти могат да бъдат проследени до генетиката. Тъй като тези черти силно предсказват кой ще се окаже лидер и колко ефективен ще бъде, можем разумно да заключим, че част от лидерството е буквално в нашата ДНК. Мозъците, не само поведението, имат значение: по-умните, по-емоционално стабилни индивиди са склонни да вземат по-добри решения, да се справят със стреса и да вдъхват увереност – качества, които привличат последователи.

Несправедливите предимства по рождение

И накрая, има и неудобната истина, че социалната класа, привилегиите и демографските фактори като пол, раса и привлекателност (всеки отчасти определен от вашите родители) също оформят възможностите за лидерство. Високите, привлекателни и добре говорещи хора от по-висок социално-икономически произход е по-вероятно да бъдат възприемани като лидерски материал, независимо от действителната компетентност. Тези предимства не са „спечелени“, но те силно влияят на лидерските траектории. Природата определя лотарийния билет. Обществото решава колко ценно е нещо, дори това да е произволно и несправедливо. Разбира се, обществата, които не харесват този факт (включително повечето западни демокрации), наблюдават голям спад във възходящата социална мобилност. Например в САЩ приблизително 50% от доходите на бащата се наследяват от сина му (в Норвегия и Канада – по-малко от 20%). С богатството и парите идват предимства и достъп до лидерски позиции, така че макар природата да не е предопределена, тя със сигурност възпрепятства или увеличава възможностите.

В обобщение, науката за лидерството предполага, че то е както вродено, така и изградено. Генетиката ни дарява с определени предразположения (интелигентност, темперамент, дори физически вид), които правят лидерството повече или по-малко вероятно. А нашият социално-икономически статус и родителските ресурси при раждането оформят естеството на това, което е възможно, или поне вероятно. Но средата, обучението и опитът са катализаторите, които превръщат тези предразположения в резултати. Лидерството, с други думи, е потенциална възможност за среща между двата фактора. И макар че не можем да контролираме генетичната си ръка, определено можем да се научим да я играем по-добре.

……………

Томас Чаморо-Премусик, автор на „The Talent Delusion", за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев