Колко близо сме до края на парите?

Интервю с Томас Греко-младши – световен авторитет в безпаричната обмяна

- Господин Греко, колко близко сме до края на парите – такива каквито ги познаваме днес?

- Този въпрос касае два важни аспекта: От една страна, колко близо сме с оглед на развитието на алтернативните технологии, системи и процедури, които са по-добри от съществуващите пари при изпълнението на основните функции на парите? А от друга - колко близо в бъдещето е моментът, в който ще приложим тези алтернативни технологии, системи и процедура в такъв мащаб, който съществено ще засегне и впоследствие ще замести съществуващия паричен режим?

Трябва да сме наясно, че (първо) парите се основават на кредитиране и (второ) в момента глобалната парична, банкова и финансова система има съществени дефекти. Тези дефекти произтичат от прекалено централизирания контрол върху кредитирането на банковия и политически елит. Той разпределя кредитирането избирателно, за да обслужва своите собствени тесни интереси, като използва натрупаните масивни количества от парични средства, за да концентрира икономическа и политическа власт в собствените си ръце.

Създаването на парите въз основа на лихвоносни заеми от банките за физически лица, предприятия и правителства, създава множество икономически и политически дисбаланси, включително извънредното нарастване на задлъжнялостта, както в публичния, така и в частния сектор. Отпуснатите кредити надвишават в пъти ръста на спестяванията и наличните пари в брой, които могат да се използват за погасяване на задълженията. Финансовата криза през 2008 г. и непрекъснато нарастващите неравенства в доходите и благосъстоянието ясно показват, че системата страда от структурни дефекти, които правят настоящия режим нестабилен и неустойчив в дългосрочен план. Цялата глобална система на пари, банкиране и финанси се крепи единствено чрез прилагането на извънредни мерки от правителствата и централните банки – мерки като "количествено облекчаване", които всъщност не помагат на длъжниците, а просто преместват тежестта на неликвидните дългове от банките върху съответните правителства и гражданите. Прогнозирам една още по-сериозна криза да последва в не много далечно бъдеще, предполагам още в следващите пет години, а може и дори в следващите 24 месеца.

Предвид вкорененото обединение между банкерите, големите корпорации и политиците, според мен, в бъдеще ще станем свидетели на все по-отчаяни мерки, които ще бъдат наложени, за да се избегне срива на системата. Вече виждаме нулев или почти нулев лихвен процент по банковите депозити (в Германия и Швейцария), забраната или изтеглянето на банкнотите от обръщение (Швеция и Индия вече направиха значителни стъпки в тази посока), конфискуване на депозити, което се случи наскоро в Кипър и за което вече се подготвят закони в Европа и по света, както и други мерки. Те са предназначени да предотвратят опитите на хората да се защитят от принудително отчуждаване и експлоатация от страна на финансовите институции. Докато следващата финансова криза набира сили, очакват се още ограничения на личната свобода и личното пространство. Инфлационната депресия и деспотичното управление ще се разпространят все повече по света. Средната класа ще понесе особено тежък удар, защото спестяванията й ще бъдат пометени; ще пострадат и хората, които вече не са трудоспособни, тези, които разчитат на социални плащания и ликвидиране на пенсионните си фондове.

Въпреки че промяната във финансовия модел е неизбежна, трудно е да се предвиди как и кога точно ще настъпи. Това зависи не само от развитието и въвеждането на по-добри финансови механизми. Но също така и от политиката на отделните правителства. Държавната политика до голяма степен е продиктувана от вкоренената банкова система и е предназначена да поддържа нейната доминираща роля като потиска конкурентните валути и възможностите за свободен обмен на валути.

- Какво ще дойде на мястото на парите и кога ще се случи това?

- За разлика от разпространеното мнение, аз не смятам, че виртуалните продукти като Bitcoin ще предизвикат революционна промяна в парите, банките и финансовия сектор. Въпреки че иновациите в криптографията ще имат определено влияние, ключовата роля ще играе децентрализацията и демократизацията на кредитирането чрез частни валути и асоциации за клиринг[1] . Именно те ще направят възможно възникването на нов паричен, финансов и икономически модел.

За щастие, докато старата система запада, наблюдаваме еволюция на децентрализираните системи за кредитиране. Те са революционни и пораждат сътресения в системата и с тяхното усъвършенстване, предимствата им стават все по-очевидни, започват да се възприемат по-широко. Това започва да се случва, тъй като предприемачите, обществените лидери и държавници постепенно си дават сметка, че ценните продукти и услуги, за които редовно има търсене, лесно могат да бъдат оценени от самите производители, или индивидуално или чрез техни обединения. Визирам други формати като например частна валута и кредитиране от децентрализирани "общности за търговско кредитиране" или взаимоспомагателни общности.

- Бихте ли ни дали примери за новите форми на финансиране и до каква степен те могат да променят съществуващия икономически модел?

- Важно е да се прави разлика между „финансовото кредитиране” и „обменното кредитиране”. Обмяната на стоки и услуги изисква краткосрочно кредитиране, което се основава на стоки и услуги, които вече са на пазара или скоро ще бъдат пуснати. Те формират основата на създаването на нова валута. Финансирането на дългосрочни инфраструктурни проекти, обаче, изисква дългосрочно кредитиране и трябва да бъде финансирано като се използват съществуващи пари или валута т.е. от спестяванията на хората и компаниите, така че да не засегне нивото на цените или да обезцени валутата.

Като начало е необходимо да се преоткрие процесът на обмяната като се създадат и въведат механизми за плащане, които работят извън традиционната банкова система и които не изискват използването на традиционните политически валути като долари, евро, паунд и т.н. Има множество примери, както в миналото, така и в наши дни, разработени въз основа на (1) частни валути, които се използват за плащане при определени производители на дадени стоки и услуги, и (2) директен клиринг на кредитирането в рамките на обединения на купувачи и продавачи. Пример за последното е търговският обмен (неправилно наричан "бартер"), който се прилага по целия свят вече повече от 40 години и е на обща стойност от десетки милиарди долари годишно като безпарична търговия.

По този начин става възможно децентрализираното създаване на ликвидност чрез пряка монетизация на стойност, но не във формата на традиционните пари, които банките пускат в обръщение, а като частни валути или обменно кредитиране в рамките на безлихвен клиринг.  Тези алтернативи са контрапункт на прекалено централизираната парична система и дават възможност на предприятия (особено на малки и средни по мащаб) и на общности да повишат икономическата си жизнеспособност и да постигнат значителна степен на самоутвърждаване и независимост от централните власти.

Настоящите прототипи на алтернативи за обмяна са доказателство, че промяната е възможна, но в същото време показват само една малка част от потенциала й. С последващото усъвършенстване и включването на иновативни стратегии за въвеждането им те ще започнат да се разпространяват все по-широко и във все по-голям мащаб. Ако бъдат организирани в големи мрежи, те ще предизвикат възникването на нов икономически и политически модел, в който властта ще е децентрализирана и ще бъде възможно съществуването на истински демократично управление.

- Как интернет и свързаните с него технологии променят капитализма и в частност финансите?

- Интернетът и новите информационни технологии дават огромни възможности за децентрализация и взаимодействие между базовите играчи в системата в много области, включително непряка комуникация и свободно споделяне на информация. Отпадането на нуждата от финансови посредници ще доведе до спестяване на разходи и ще увеличи свободата на действие.

Банковата и финансовата система е била изграждана в продължение на векове и съставлява основата на съвременната глобална структура на властта, особено по отношение на военния сектор. Тя е направена така, че да издържи на всякакви заплахи за надмощието й, както показва миналото. Въпреки това, ефектът на иновациите все още не е напълно осъзнат поради ранния стадий на развитието им. И затова те са в позиция да наберат сили като действат в определени пазарни ниши, където техните уникални качества могат да се използват много ефективно. Това е особено вярно за иновациите в областта на финансовите технологии, които ще имат изключително влияние върху икономическата, финансовата и политическата сфера. Появата на интернет и свързаните технологии представлява добър пример за това как иновациите могат да засегнат установените обичаи и да заместят институции, които дълго време са се радвали на неоспоримо надмощие. Платформи като eBay, Amazon.com, Google, Airbnb и Uber промениха начина, по който хората пазаруват, обучават се и пътуват. Платформите във финансовия сектор ще направят същото. Но тъй като те са още в начален стадий на развитие и понеже иновациите във финансовия сектор са неорганизирани, спонтанни, няма последователна стратегия, която може да ги ускори или ограничи.

- Как изкуственият интелект ще промени банкирането – от една страна за обикновените хора, а от друга за бизнеса и големите корпорации?

- Тъкмо започваме да разбираме последиците на широкото разпространение на изкуствения интелект. Вероятно е да има неочаквани ефекти, които да се окажат негативни за общото благо, както се е случвало и преди като например с въвеждането на ограничената отговорност в корпоративния сектор. Например, въпреки че използването на алгоритми или "правила" може да направи решенията по-малко субективни, наскоро стана ясно, че използването на алгоритми, основани на изкуствен интелект т.е. алгоритми, които са способни да се променят сами в отговор на събраните данни, може в крайна сметка да доведе до повтаряне на предубежденията и предразсъдъците, които от дълго време представляват проблем при човешките решения. Това може да засегне отпускането на кредит и да доведе до влошаване на тенденциите за още по-голямо неравенство при доходите и натрупаните активи. Поради това, изкуствения интелект трябва непрекъснато да бъде наблюдаван от хора, които да се уверят, че той няма да се отклони от желаните цели или да създаде нови неочаквани проблеми.

- Бихте ли ни посочили финансови услуги, които днес липсват, а до 2020 година ще са напълно достъпни и ще се радват на голям интерес?

- Съвременните тенденции към отпадане на ролята на посредника, децентрализация и директно взаимодействие ще продължат да се засилват и в бъдеще. Пряката обмяна на блага финансиране между отделните играчи на пазара ще стават все по-разпространени. В областта на финансите, вече наблюдаваме определени схеми за пряко кредитиране на взаимоспомагателен принцип, при което заемополучателите и заемодателите могат да се открия един друг чрез интернет и така да постигнат условия, които отговарят на конкретните им особености. През последните години споделеното финансиране (т.нар. crowd funding) започва да се използва за множество проекти от плащане на медицински разходи и учебни такси, до финансиране на нови предприятия и проекти в обществена полза. В момента, законите започват да се променят, за да позволят на малките кредитодатели да правят инвестиции в капитала (т.е. да станат собственици на дялове) на предприятия, в които вярват и от които искат да извлекат финансови ползи.

Но по-съществените и по-важните промени ще бъдат при новите механизми, които ще позволят реципрочна обмяна – продажба и покупка, без да е нужно посредничеството на банките или традиционните пари. Също така, ще има и промяна в посока на отдалечаване от кредитирането срещу лихва и приближаване към финансиране срещу получаване на участие или финансиране при условията на съсобственост.

Автор Венцислав Савов

Източник: Списание „Мениджър“