Може ли малко истински PR...

Една от най-прекрасните новини, които се прокраднаха, само един Бог знае защо тихомълком през последните дни, беше страхотното съобщение от централата на Facebook, че след дни социалната мрежа пуска платформа за контрол над политическата реклама. Ще е ясно, точно и прозрачно кой плаща за нея, към каква аудитория я насочва, какво цели и какви са нейните послания.

И понеже границата между бизнеса, с който се занимавам седем дни в седмицата по 24 часа на  ден през последния четвърт век – Public Relations и рекламата вече изчезна, приемам това предизвикателство и към мен. И го посрещам с огромно задоволство, защото това означава прескачане на още едно препятствие пред тоталната прозрачност, която несъмнено прави живота ни по-смислен и по-креативен.                      

Днес всичко е PR…  И не само в България, и не само в Европа. Обкръжени сме от послания, мнения, често арогантност, агресия. Всеки има в ръцете си медия и всеки е с огромното самочувствие, че може да управлява тази медия със съшия ентусиазъм, с който бели картофи в кухнята или кове пирони някъде в мазето...

Всъщност медията е далеч по-сложно нещо, да не говорим за управлението на самия език в нея. И тук въобще не става дума за казуса „Есе...“ чак толкова много разтърсил нежните и силно правоверни български души преди седмица-две, а за огромната отговорност на всеки един, ама буквално на всеки един, която се крие зад магическата абревиатура PR.

От години твърдя, че зад нея се крие едно единствено – и поне за мен – определение: „Да казваш истината така, че всеки да я разбира“. Естествено ключовата дума тук е „истината“, колкото и във всекидневнието да битува, кой знае защо, твърдението, че „правя пиар“ всъщност означава да представя нещата по начин, по който те прикриват истината. Всеки ден срещаме някой надут политик да твърди, че опонента му си „прави пиар“ или с това всъщност казва, че това което се представя е далеч от истината. Жестока заблуда и наложена стилистика, която единствено и само сложи сенки през годините върху нашия бизнес.

Сега, днес, в тази минута и от тук нататък завинаги всичко в света вече да е прозрачно, ама наистина на сто процента прозрачно, винаги съм твърдял, че всичко, което е прозрачно е етично. Няма да може повече бездарни завистници да се крият зад псевдоними и да бълват фалшиви новини, да се опитват да разрушават репутация на базата на измислени истории, да сплетничат и тиражират слухове.

Естествено, най-големият недостатък на онлайн медиите . и всички знаехме това от първия им ден – бе възможността на анонимното топене на бизнес или политически опоненти, абсолютно безконтролното плюене по всичко и по всички и в крайна сметка създавайки абсолютно недоверие към всеки ред прочетен онлайн.

По някаква странна логика целият този хаос често се свързва с прекрасния творчески бизнес  PR, намерил в България доста нескопосания си превод като „връзки с оществеността“. И тъй като на практика именно този бизнес сега разчита единствено и само на онлайн медиите, на нашето отношение към тях, нека все пак припомня, че именно PR експертите са тези, които си мечтаят и се борят да има ред в него, да няма анонимна омраза и лесно „купени“ онлайн изборни послания, да няма лъжи и доноси, а единствено и само честна и прозрачна борба на мнения и позиции. Преди двайсетина години мнозинството от тези, на които казвах това гледаха невярващо и дори и не предполагаха, че онлайн, а по-късно и социалните медии могат да бъдат прозрачни.

Преди петнайсетина години зедно с мои приятели от  PR бизнеса, между които Елена Вълчева, Мишо Михайлов, Юри Асланов, Нидал Алгафари, Веско Пенев и Джими Найденов публично подписахме Етична харта и се задължихме нашите послания да бъдат 100 процента истински, прозрачни и проверени. Сега вече дори няма нужда от нея – новата платформа на Facebook гарантира, че това ще се случи.

И понеже съвсем след няколко месеца предстоят избори, поне два пъти през тази година, повече от всякога искам да припомня, колко е важно – политици, предприемачи, журналисти дори, да помнят, че единственият PR е този, който винаги казва истината. 

Във всекидневнието си го наричам истински PR, единственият възможен.