Рекламата все по-често ще се замесва в политиката

Manager News

Мнозина ме познават като бивш рекламист. И отчетливо критикуващ това, в което рекламата се превърна напоследък. Особеното в моя случай е, че когато си посветил повече от 15 години на този бизнес, включително вече и като преподавател – няма как да се направиш, че вече нямаш нищо общо. А “общо” продължавам да имам в качеството си на консултант в областта на застъпничеството и комуникациите със заинтересовани страни. Силните и смислени реклами не са изчезнали и продължават да вълнуват хората. И инфлуенсърите също. И политиците – за тяхната човешка природа напоследък мнозина основателно се съмняват, но определено и те са част от вълнуващите се. Не за друго, а защото избирателите им са избиратели чат-пат, а потребители – много пъти всеки ден.

Тук следва още веднага да “се определя” и да кажа – нямам нищо против рекламата и маркетингът да бъдат част от обществено-политическия процес. Нещо повече, бих насърчил повече корпоративни субекти да бъдат активни. Очевидно е, че “прекрасният нов свят” (и по Хъксли), в който хората могат да разделят потреблението от обществената си позиция се провали. Да, именно – провали се! Продуктите и корпоративните стратегии са част от начина, по който обществата осмислят себе си – Nike и американското общество са най-видимия от тях, но далеч не са единственият.

В рамките на последните няколко месеца станахме свидетели на появата на няколко маркетингови и рекламни кампании, които отчетливо показаха тенденцията, за която писах току-що. Стартът бе даден от рекламата на Gilette за новата роля на мъжа в обществото. С нея брандът се осмели да предизвика собствената си “мъжкарска” ценност с въпроса “Това ли е най-доброто за един мъж?” И получи най-доброто като комуникационен ефект – развълнува и раздели хората на тема “ценности”.

Всъщност рекламата на Gilette, предназначена за разпространение в “Youtube” и гледана от 29 млн. души към средата на февруари, е приета със смесени чувства навсякъде по света и основно събира “нехаресвания” – 1,4 млн. срещу 768 хиляди “харесвания”. Особеното в случая е, че рекламата не казва нищо страшно и нищо, което да уязви мъжкото в мъжа. Казва просто, че времената са се променили – а това явно далеч не е по вкуса много хора. Ако обаче погледнем отвъд “частния” случай с Gilette и опитите на немалко хейтъри да припишат рекламата на движението “MeToo”, следва да зададем един по-общ (и по-важен) въпрос за рекламата изобщо – редно ли е да се замеси в политиката и да се опитва да надскочи посланието от типа “Купи или умри”? В случай че не знаете – Gilette отдавна е част от Procter&Gamble. Да не говорим за интереса им към “феминизиране” на самата марка Gilette – подбрандът Venus е насочен към жените, които се отнасят към обезкосмяването много по-сериозно, отколкото мъжете. Procter са много добри – и в маркетирането, и в политическата игра. Грешки правят рядко и винаги извличат значителна поука от тях. Преди 9 години точно те направиха кампания за Pampers, която беше насочена към мъжете. Изследванията тогава показват, че около 70% от бащите сменят памперси наравно с майките на децата, а 11% дори и по-често от тях. Тогава Pampers използва типични мъжки шегички и хоби-закачки, с които привлича за каузата мъжете. И нямаше специфична политическа интрига – просто случила се социална промяна: мъжете вече се грижат за децата наравно с жените. Или дори влагат повече...

По различен начин стоят нещата с Adidas и тяхната буквална “шега” – чисто бели маратонки, които да отбележат т.нар. “Харлемски ренесанс”. Очевидно е, че чувствителността на обществата, които са преживели расовата сегрегация, е изострена и този тип послание има повече политическо значение, отколкото маркетингово. Но и Adidas по-скоро извлякоха полза от своето политическо заместване, защото успяха да придадат свръх-пазарен смисъл на цялата ситуация. В подобни “афро-американски драматизации” бяха замесени и други лайфстайл брандове като Gucci, Dolche & Gabbana, Prada, H&M и Zara, които по-скоро целенасочено, отколкото случайно интерпретираха расовата тема.

Спестявам описанието на всички конкретни случаи, защото в случващото се съзирам една по-мащабна стратегическа посока на действие, която си струва да бъде описана и анализирана. Моето усещане е, че някои брандове сами режисират подобни ситуации, в които публичността идва безплатно (скандалите все така са новина), а после се “самобичуват”, като успяват да прокарат основните послания на своята политика за корпоративна социална отговорност. Драматизацията, в която “нечувствителната” компания е станала чувствителна, има много по-широк ефект върху всички важни аудитории, отколкото може да постигне рекламата. Разбира се, комбинацията от реклама с потенциал за дебат и умелото управление на дебата е най-доброто решение – на практика, Gilette/Procter отиграха точно тази ситуация по перфектен за тях начин.

Рекламата е част от обществения процес и ако той е силно политизиран и поляризиран по политиките, които засягат всеки – тя няма друг шанс, освен да се политизира. Този процес въздейства позитивно върху обществото – хората се влияят от рекламата все повече. И все по-често казват, че рекламата не им влияе. Тази позиция прилича ли ви на нещо друго? На мен например ми напомня силно широко разпространеното отношение към самия политически процес – хората силно се вълнуват от него и вярват на съмнителни политически играчи, а в същото време твърдят, че изобщо не ги интересува тази “мръсна работа”. Ситуацията, в която рекламата първа предлага една по-честна и откровено заявена позиция по въпроса, ми се струва добро начало. А на вас?

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Берлин оттегли съпротивата си срещу придобиването на Commerzbank от UniCredit
Времето в неделя: Предимно слънчево с максимални температури до 18 градуса
Мащабно изследване на мозъка поставя под въпрос популярна теория за контрола над емоциите
Износът на петрол през Ормузкия проток спада рязко на фона на зачестилите ирански атаки
Можем ли да бъдем продуктивни през целия работен ден?
Ребалансиране без нарушаване на бюджета
Макрон обмисля промяна в конституцията на Франция заради растящия държавен дълг
Северна Македония планира да завърши пътния маршрут по Коридор 8 до 2029 г.
Дженифър Анистън, Рийз Уидърспун, Крис Прат и Сталоун станаха най-високоплатените тв звезди от сериали
AXIOM с нов офис за централно управление и нов етап от своето развитие
Истории на успеха: 20 години In Your Hands
Office 1 превръща най-големия си магазин на „Цариградско шосе“ в пространство за технологии, творчество и идеи
Лукс на колела: 10-те най-скъпи коли, които можете да си купите в България
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Фон дер Лайен предлага нов заем от 45 млрд. евро за Украйна
Започва строителството на третия лъч на метрото
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Товарен кораб потъва край нос Калиакра
Простреляха турския Павароти
България планира да придобие 57 самоходни гаубици „Сезар“ от Франция
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
Започват да изплащат добавката от 50 евро за Коледа
Правила за нарушаване на правилата
Председателят на НСИ: Инфлацията е около 6%, но доходите продължават да изпреварват ръста на цените
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
АПИ: Днес избягвайте магистрала Хемус, ако е възможно
Интимният скандал с шефа на Nvidia Дженсън Хуанг вдигна търсенето на кожените якета Tom Ford
Международни хакери шпионирали българските държавни институции цели 5 години
Гърция привлича заможни купувачи на имоти от цял свят
КЗК разреши инвестицията на „Шнайдер Електрик“ в българската „Шелли Груп“
Украйна увеличава натиска върху руската логистична мрежа с удари по Кримския мост
50-те най-добри ресторанта в света за 2026 г.: Първите три места са в Испания, Тайланд и Дания
Евтино и лесно