Сега или никога

За двете години между септември 2016 и септември 2018 г. кредитите на домакинствата се увеличиха с над 16%, което в български условия е същински кредитен бум. В отговор на това бяха изпратени редица сигнали, включително от централната банка и известни банкери, че населението следва да е по-предпазливо в тегленето на заеми. В момента лихвите са ниски и БВП нараства, но има много причини ситуацията да се влоши и тогава обслужването на набъбналия дълг ще е трудно.

Оказва се, че предупрежденията са стигнали до ушите на бизнеса, но при населението са имали противоположен ефект. Според детайлните регистри на БНБ, които показват обема на кредитите по месеци, в края на 2018 г. е налице пореден силен ръст при потребителските и ипотечните кредити.

Само през четвъртото тримесечие на 2018 г. (декември спрямо септември) потребителските кредити са нараснали със 183 млн. лв., или 2%. Ипотечните кредити за същия период са се увеличили още по-изразително – с 303 млн. лв., което е почти 3%.

Този внушителен растеж до известна степен се балансира от продължаващия спад на лошите и преструктурирани кредити. В края на 2018 г. те намаляват с общо 36 млн. лв. и към декември са 9.9% от всички кредити на домакинствата, вкл. овърдрафта. Година по-рано делът им бе 10.7%. Това говори, че банките целенасочено се освобождават от проблемните си активи и така им остава ресурс за нов бизнес.  

Въпросът не е за стабилността на банковата система – нещо, с което се занимават прословутите стрес тестове и за което България няма основания да се притеснява. Става дума за реални житейски ситуации: за способността на домакинствата да плащат вноските по дълговете и по-специално ипотеките си.

Тегленето на дългосрочен кредит не е въпрос само на рационално пресмятане. В момент на всеобщо приповдигнато настроение по-лесно се взимат важни решения, за които после се съжалява. Така е и при ипотеката: ако мнозина близки и познати в последно време са се решили на тази стъпка, изкушението за домакинството, чието щастие страда заради липсата на още една стая, става много по-силно.

През 2018 г. обемът на ипотечните кредити е нараснал с над 1 млрд. лв. Не е трудно да се пресметне, че като брой ипотеките вероятно са се увеличили с петцифрено число.

Бизнесът е по-склонен да се вслушва в предупрежденията на банкерите и за последното тримесечие на 2018 г. отбелязва минимален ръст на кредитите от едва 0.35%. Но при домакинствата сякаш виждаме теглене на ипотеки „за последно“. Явно в предупрежденията за задаващ се ръст на лихвите мнозина са чули призива „сега или никога“. Особено ако строители и брокери са били по-гъвкави с цените на имотите.

Банковите ипотеки най-често включват фиксирана лихва за първата една или няколко години, а тя в момента действително е ниска. После лихвата става плаваща, но хората рядко имат хоризонт на рационално планиране, по-голям от 3-5 години. Откъде да знаят какво ще ги споходи след толкова време? Може и да им провърви дотогава...  

И знаете ли, може би са прави. Личната ми прогноза е, че отдавна чаканото влошаване на световната икономика ще се забави. Още е жив споменът за последната рецесия, още има предпазливост на пазарите. А може би следващата криза ще е от „междинен тип“: ще настъпи скоро, но ще е много по-мекa и от предходната, и от по-следващата. Голямата криза се е запътила към нас, но може и да закъснее.