Защо нямаме новопостроен завод за 1 млрд. евро

От края на 90. години насам България привлече много чужди инвестиции – към момента те са 42 млрд. евро, или около 86% от годишния брутен вътрешен продукт. Това поставя страната ни в топ 10 в Европейския съюз, а ако изключим офшорни и други финансови центрове, през които инвестициите минават само счетоводно, тогава България е дори в топ 5.

Разбира се, не във всички сектори има много чужди инвестиции, но в редица от тях те са доминиращи. Например в банковия по данни на БНБ делът на чуждите банки е близо 78% като дял от активите. Пет от десетте най-големи компании в България са чуждестранни. В аутсорсинга и информационните технологии повечето от водещите фирми са чуждестранни. Така е и в металургията, производството на машини и оборудване. Големи чужди фирми има и в енергетиката и горивата. Повечето търговски вериги са международни фирми, подобно е положението и в телекомуникациите, както и при производството на бира, безалкохолни напитки, шоколадови изделия и т.н.

На пръв поглед, всичко е наред – имаме много чуждестранни инвеститори в редица сектори на икономиката. Те инвестират допълнително и увеличават производството си, а продължават да идват и нови. Напоследък има редица нови заводи за производство на автомобилни части и компоненти. Така че динамиката в чуждите инвестиции е положителна. Но има и друга гледна точка.

Помните ли приватизацията

Ако си зададем въпроса кога и как дойдоха големите чужди инвеститори, ще забележим, че повечето от тях бяха привлечени от приватизацията. Те купиха стари държавни предприятия или банки, инвестираха в тях и ги направиха модерни и конкурентни. Но, това беше еднократен ефект. Приватизацията в повечето сектори отдавна приключи – а с това и притокът на големи чужди инвестиции.

Нови има, разбира се – например, една чужда банка купува друга чужда банка у нас или нов инвеститор купува чужд телекомуникационен оператор, или пък нов чужд инвеститор купува мол, който досега е бил собственост на друг чужд инвеститор. Има и такива, които идват в България и инвестират на зелено – това се случва все повече в автомобилната индустрия, където постоянно се откриват нови заводи. Аутсорсингът, ИT секторът и други също привличат инвестиции, както и компании, които отдавна са тук и разширяват своето производство.

Но, това което липсва са големи нови инвестиции на зелено, големи заводи построени от нулата. Накратко, нямаме стратегия за привличане на големи инвестиции „на зелено“ в експортни индустрии. Нямаме новопостроен завод за 1 млрд. евро, например. Нямаме автомобилен завод. А автомобилен завод изисква чужда инвестиция, не толкова заради нужното финансиране, а най-вече заради необходимостта от ноу-хау и външни пазари.

Някой ще каже, че не ни трябва стратегия и мерки за големи инвеститори – щом идват малки и средни може да дойдат и големи. Да, ама не. Голям завод – за над един милиард евро - не идва току-така в нова страна, в която няма и никога не е имало такова производство. Нещо повече, тези нови големи заводи са малко на брой, но много страни се конкурират за тях, като им предлагат редица облекчения, стимули или преференции. Без специални мерки за привличане на големи заводи, едва ли можем да очакваме те да погледнат към страната.

Какво правим за инвеститорите?

Според закона насърчаването става чрез административно обслужване, продажба на земя на по-ниска цена, изграждане от държавата на инфраструктура, квалификацията на служителите, връщане на част от осигуровките. Инвеститорите получават и „сертификат за клас“. Имаме и две структури – Агенция по инвестициите и Компания за индустриални зони.

От гледна точка на реалните бюджети, отделяните финансови средства за насърчаване на инвестициите са минимални – няколко милиона на година. Повече се разчита на европейски програми и проекти, когато има такива, но те разбира се си имат свои специфики и насоченост, която невинаги кореспондира с нуждите на инвеститорите. Без бюджет за насърчаване на инвестициите, много от мерките в закона остават само на теория – в добри години ако има излишък може и да се дадат малко пари над бюджета, но по изключение. Според сайта на румънската агенция за инвестиции, тя има годишно 150 млн. евро бюджет.

Това, което е налично към момента в България, не е достатъчно за привличане на нови големи инвестиционни проекти. В някои страни за големи инвестиционни проекти – да кажем над милиард евро – има специални мерки и процедури, дори специални закони. Големите инвеститори също така се нуждаят от подкрепа на най-високо ниво, докато в България Агенцията за инвестиции е изпълнителна агенция към Министерството на икономиката, т.е. не е много високо в държавната йерархия.

Какво може да се направи?

1) Специална структура към Министерския съвет да се занимава с големите инвеститори, с ръководител вицепремиер и да включва поне няколко министри, включително на финансите. Ключова е подкрепата на най-високо ниво, защото само чрез нея може да се задвижи бързо държавната административна машина, да се преодоляват лесно бюрократични пречки и да не се допуска забавяне на проекти заради чиновници, кметове, министри и пр. И още по-важно, големите инвеститори имат нужда от конкретни ангажименти и подкрепа на най-високо ниво преди въобще да си помислят да инвестират милиарди в която и да е страна. Една огромна международна компания няма да се задоволи със среща с държавен служител или шеф на агенция, още повече, че те не могат и да свършат работа. Например, ако трябва да се изгради нов газопровод или далекопровод, Агенцията за инвестиците не може да помогне, но премиерът може да задвижи нещата.

2) За най-големите и структуроопределящи инвеститори трябва да се въведат много повече и разнообразни мерки за насърчаване, включително директна финансова подкрепа. Автомобилните заводи, например, често получават държавна помощ – например Словакия и Унгария наскоро предоставиха по над 100 млн. евро държавна помощ, за да привлекат автомобилни заводи за милиард евро от Ягуар и BMW. Но 100 млн. са нищо на фона на мащабния икономически ефект от един завод с 4-5 хиляди работни места с високи заплати и огромни обороти.

3) Необходимо е да се задели по-сериозен бюджет за насърчаване на инвестициите в страната, но заедно с това и повече отчетност за постигнатите резултати – например създадени работни места, средни работни заплати, инвестиции и т.н. В Ирландия, например, тяхната агенция за инвестиции регулярно отчита какви средства е отпуснала и какъв ефект има от тях за националната икономика и заетостта. Когато се виждат ефектите от инвестицията, тогава ще е и по-лесно в парламента да се гласуват бюджети за насърчаване на инвестициите и да се провежда активна политика.

4) Разбира се, нужни са и хоризонтални мерки за подобряване на бизнес средата, институциите, съдебната система, както и влизане в Шенген, Еврозоната и въобще задълбочена интеграция. Тук отново е нужна намеса на най-високо ниво – защото понякога дори когато проблемите са ясни е трудно да се прокарат съответните реформи заради съпротива. А реформи, които ще ни отворят пътя към Шенген или еврото без съмнение ще повлияят силно положително на атрактивността на страната за инвеститорите.